Навярно защото бе една от Заседателките без Стражник, Делана бе взела със себе си Халима, яхнала пъргава бяла кобила. Двете яздеха почти коляно до коляно. Делана току се навеждаше към Халима да й каже нещо на ухото, но Халима изглеждаше твърде възбудена, за да я слуша. Халима уж беше секретарка на Делана, но всички бяха убедени, че става дума за проява на милосърдие или може би за приятелство, колкото и невероятно да изглеждаше, между изпълнената с достойнство Сестра с побеляла коса и темпераментната огненокоса селска жена. Егвийн беше зървала дланта на Халима и тя изглеждаше някак неоформена, като на малко дете, едва учещо се да пише първите си букви. Днес тя се беше пременила с не по-малко фини дрехи от тези на Сестрите и със скъпоценности, почти не отстъпващи на тези по Делана, която сигурно беше общият им източник. Колчем вятърът разтвореше кадифената й пелерина, откриваше невероятно количество гръд и тя всеки път се разсмиваше и много бавно се загръщаше отново, отказвайки да признае, че студът й влияе повече, отколкото на Сестрите.
За пръв път от толкова време Егвийн изпита доволство от всичките подарени й дрехи, позволяващи й да надмине Заседателките. Синкавозелената коприна на роклята й беше подшита с тънки бели кантове и украсена с перли. Перли красяха дори ръкавиците й. В последния момент Романда й бе осигурила подшито с хермелин наметало, а Лелейн й бе донесла наниз и обеци със смарагди и бели опали. Лунните камъни в косата й бяха от Джаня. Днес Амирлин трябваше да засенчва всички останали със своя блясък. Дори Сюан изглеждаше готова за дворцов бал в синьото си кадифе и кремавата дантела, с широката перлена лента на шията и и други перли, заплетени в косите й.
Романда и Лелейн предвождаха Заседателките — яздеха толкова плътно зад войника със знамето, че горкият човек се озърташе нервно през рамо и от време на време пришпорваше коня си, за да се доближи до яздещите пред него. Егвийн се стараеше да не обръща често глава назад, но усещаше очите на Романда и Лелейн, приковани в гърба й. Всяка от двете смяташе, че тя е вързана на вързопче, но всяка сигурно се чудеше чии са вървите, които са я вързали. О, Светлина, дано само не се провалеше. Не и този път.
Почти нищо освен колоната не се движеше сред цялата околност. Само един ястреб с широко разперени криле закръжи в студеното синьо небе, след което полетя на изток. На два пъти Егвийн зърна лисици, подтичващи в далечината, още в лятната си козина, а веднъж едър елен с разклонени рога се промъкна боязливо и се скри сред дърветата. Един заек изскокна изпод копитата на Бела и рунтавата кобила уплашено тръсна глава, а Сюан викна и стисна здраво юздите, от страх, че Бела ще я метне от седлото. Бела, разбира се, изсумтя укорително и продължи кротко напред.
Сюан изръмжа и чак след малко се осмели да отпусне юздите на Бела. Ездата винаги я правеше свадлива — при всяка възможност тя предпочиташе да пътува в някой от фургоните, — но пък рядко се държеше чак толкова зле. Не беше нужно да се търси по-надалеч от лорд Брин или да забележи човек свирепите погледи, които му мяташе, за да се досети за причината.
Дори и да забелязваше погледите на Сюан, той не го показваше с нищо. Единственият необлечен пищно, той си изглеждаше както винаги, безизкусен и поочукан. Като скала, изтощила не една буря и готова да преживее още. Неизвестно защо, Егвийн беше доволна, че се бе възпротивил да му навлекат по-фини одежди. Те наистина имаха нужда да направят силно впечатление, но според нея той го постигаше чудесно и такъв, какъвто си беше, в пълен контраст с всичко останало.
— Каква чудесна сутрин за езда — отбеляза след известно време Шериам. — Няма нищо по-добро от малко езда в снега за прочистване на главата. — Каза го високо и с усмивка на устните, а очите й се стрелнаха към все още мърморещата Сюан.
Сюан не отвърна нищо — и трудно можеше да го направи пред толкова много очи, — но изгледа Шериам с поглед, предвещаващ няколко по-остри думи по-късно. Огненокосата жена рязко се извърна и за малко да трепне. Крило, нейната пъстросива кобила, затанцува няколко стъпки и Шериам я укроти с твърде рязко дръпване на юздите. Не беше показвала особена благодарност към жената, която я бе назначила за Наставничка на новачките, и подобно на повечето в нейното положение, намираше причини да обвинява Сюан! Това бе единствената й слабост, която Егвийн бе забелязала, откакто й се закле. Е, възразила беше, че като Пазителка не би трябвало да получава заповеди от Сюан като другите, които й се бяха заклели, но Егвийн добре беше преценила докъде може да отведе това. Не за първи път Шериам се бе опитала да я уязви. Сюан настояваше да я остави да се оправя сама с Шериам, а гордостта й беше твърде крехка, та Егвийн да й откаже, освен ако нещата не излезеха извън контрол.
Егвийн съжали, че няма начин да поувеличат скоростта поне малко. Сюан отново заръмжа, а Шериам явно потъна в размисъл какво друго да каже, че да не предизвика отново конфликт. Цялото това мърморене и стрелкане с очи започна да дразни Егвийн. След известно време започна да я дразни дори самоувереното спокойствие на Брин. Тя се улови, че си мисли какви неща би могла да му каже, просто за да го извади от равновесие. За нещастие — или може би за щастие — не вярваше, че би могла. Но ако й се наложеше да чака прекалено дълго, като нищо щеше да се пръсне дори само от нетърпение.
Слънцето вече се катереше към обед, милите се търкаляха болезнено бавно. Най-сетне един от ездачите отпред се обърна и вдигна ръка. Брин набързо се извини на Егвийн и препусна в галоп към него. Беше си по-скоро тътрене през неотъпкания сняг, но все пак той скоро се добра до авангарда, размени няколко думи с войскарите и след това ги разпрати да се пръснат напред през дърветата, докато самият той остана да изчака Егвийн и другите да го застигнат.
Романда и Лелейн едва уважиха присъствието на Егвийн и приковаха Брин с онази хладна строгост, която бе разтърсвала толкова много мъже, озовали се пред Айез Седай. Само дето от време на време всяка от тях мяташе преценяващ поглед към другата, сякаш се чудеше какво ли пък търси тя тук. Едва ли съзнаваха какво вършат. Егвийн се надяваше да са поне наполовина толкова изнервени, колкото беше самата тя. И на толкова щеше да е доволна.
Хладно строгите им погледи обляха Брин точно като ситен дъждец канара. Той отвърна с леки поклони на Заседателните, но заговори на Егвийн.
— Те вече са пристигнали, майко. — Това трябваше да се очаква. — Довели са почти толкова хора, колкото и ние, но са на северния бряг на езерото. Разпратих съгледвачи да се уверя, че никой не се опитва да ни обкръжи, но честно казано, не го очаквам.
— Да се надяваме, че си прав — сряза го Романда, а Лелейн добави с още по-хладен тон:
— Напоследък преценките ви не са каквито би трябвало да са, лорд Брин. — Леден и режещ тон.
— Както кажете, Айез Седай. — Той отново направи лек поклон, без да откъсва очи от Егвийн. Също като Сюан, сега той открито се беше обвързал с нея, поне доколкото това засягаше Съвета. Дано само не знаеха колко здраво се бе обвързал. — Още нещо, майко — продължи Брин. — При езерото е и Талманес. На източната страна има стотина души от Бандата. Недостатъчно, за да предизвика сериозна неприятност, дори да поиска, а и не вярвам, че ще се опита.
Егвийн само кимна. Недостатъчно да предизвика неприятност? Само Талманес можеше да се окаже предостатъчен! Парна я жлъч. Не можеше всичко да се провали точно сега!
— Талманес! — възкликна Лелейн и цялата й маска на тържествена строгост се стопи. Трябваше да е почти толкова на ръба на нервите си, колкото Егвийн! — Той как е разбрал? Ако се окаже, че сте включили в схемите си и Заклетите в Дракона, лорд Брин, този път наистина ще разберете какво означава да прекалите!
Без да я дочака да довърши, Романда изрева:
— Това е позор! Твърдите, че сте разбрали за присъствието му едва сега? Ако е така, цялата ви репутация отива на вятъра! — Айезседайското спокойствие днес за някои се оказваше само тънък слой помада, както изглежда.
