Сюан я изгледа накриво, след което промърмори някакво извинение. Можеше и да е искрено. Така или иначе, Егвийн го прие. Лорд Брин действаше много зле на нервите на Сюан, а след като и Халима влезеше в сметките, Егвийн се задяваше да не я принудят да се държи още по-сурово. Самата Сюан твърдеше, че не можела да търпи глупости, а и Егвийн не можеше да си позволи такива, особено от Сюан.
Прегърнати, за да се крепят, двете продължиха мъчаливо. Студът обръщаше дъха им на бяла мъгла и пронизваше телата им. Снегът беше проклятие и горчив урок. Егвийн все още чуваше в главата си обясненията на Сюан за така наречения от нея „Закон за непредвидимите последствия“, по-силен от всеки писан закон. „Независимо дали това, което направиш, ще доведе до очаквания от теб резултат, или не, то ще причини поне три следствия, които никога не си очаквала, и едно от тях обикновено ще се окаже неприятно.“
Първите, рехави дъждове бяха предизвикали удивление при все че Егвийн вече бе уведомила Съвета, че Купата на ветровете е намерена и използвана. Това беше почти единственото, което можа да рискува да им съобщи от всичко, което Елейн й бе разказала в Тел-айеран-риод; твърде много от събитията, случили се в Ебу Дар, можеха просто да я покосят, а положението й и сега си беше клатещо се и несигурно. Взрив на радост бяха предизвикали тези първи живителни пръски. Бяха прекъснали похода си по обед, имаше огньове и веселия под ромона на дъжда, благодарствени молитви от Сестрите и буйни танци на слугите и войниците. Колкото до последното, някои Айез Седай също се разтанцуваха.
Няколко дни по-късно обаче кротките дъждове се обърнаха на пороища, а после — на бурни виелици. Температурата се плъзна надолу, полетя стремително и бурите се обърнаха на лапавици. Сега разстоянието, което доскоро бяха покривали за един ден, при положение, че тогава Егвийн скърцаше със зъби от яд, че се придвижват мудно, вече се взимаше за пет, и то когато небето беше само облачно, а започнеше ли да пада сняг, съвсем спираха. Лесно можеше да измисли поне три непредвидени следствия, а снегът спокойно можеше да се определи за най-неприятното.
Когато доближиха малката кърпена шатра, наречена „Кабинета на Амирлин“, до един от високите фургони помръдна някаква сянка и дъхът на Егвийн секна. Сянката се превърна в човешка фигура, която отметна качулката на пелерината си достатъчно, за да се види лицето на Леане, после се дръпна назад в тъмното.
— Тя ще пази и ще ни уведоми, ако някой се приближи — каза тихо Сюан.
— Това е добре — промърмори Егвийн. Все пак можеше да я предупреди. Почти се беше уплашила да не би да е Романда или Лелейн!
В кабинета на Амирлин беше тъмно, но лорд Брин бе вътре и чакаше търпеливо, загърнат в плаща си, като сянка сред околните сенки. Егвийн прегърна Извора и преля, не за да запали светилника, висящ от централния пилон, или някой от свещниците, а за да направи малка сфера бледа светлина, която пусна да надвисне във въздуха над сгъваемата маса, която използваше за писалище. Много малка и много бледа сфера — едва ли щеше да се забележи отвън и можеше да се загаси бързо като мисълта. Не можеше да си позволи да ги разкрият.
Имало беше Амирлини, управлявали със сила, Амирлини, които бяха успявали да поддържат равновесие между своята власт и тази на Съвета, както и Амирлини, притежавали малко власт като нея, а в редки случаи — дори още по-слаби от нея, случаи, добре прикрити в тайните хроники на Бялата кула. Няколко от тях бяха прахосали цялата си власт и влияние, пропадайки от неоспорима сила в достойна за съжаление немощ, но през всичките тези вече от три хиляди години едва шепа бяха успявали да се придвижат в обратна посока. На Егвийн много й се искаше да научи повечко за това как Мириам Копан и останалите от тази жалка шепа го бяха постигнали. Но дори и на някого да му беше хрумнало да го запише, страниците отдавна се бяха изгубили.
Брин се поклони почтително, но предпазливостта й не го изненада. Знаеше рисковете, които тя поема като го приема така тайно. До голяма степен тя разчиташе на този грубоват побелял мъж с обрулено от времето лице и му вярваше не само защото нямаше голям избор. Плащът му беше от дебела червена вълна, подплатена с кожа от белки, и с извезан на гърдите Пламък на Тар Валон, дар от Съвета, но през последните двайсет-трийсет дни той беше дал поне дузина пъти да се разбере, че каквото и да си въобразява Съветът — а той не беше сляп, че да не го забележки! — тя е Амирлин и той следва Амирлин. О, никога не го беше заявявал открито, но с грижливо подбрани намеци, които не оставяха капка съмнение. Да се очаква повече означаваше да се очаква прекалено. В лагера съществуваха почти толкова подводни течения, колкото бяха Айез Седай, някои от които — достатъчно силни, за да го завлекат надолу. Някои — достатъчно силни, за да завлекат и нея на дъното, ако например Съветът научеше за тази среща. На него тя вярваше повече, отколкото на всеки друг, освен може би на Сюан и Леане, или на Елейн и Нинив, може би повече дори отколкото на Сестрите, които тайно й се бяха заклели във вярност, и й се искаше да намери в себе си кураж да му вярва още повече. Топчицата бяла светлина хвърляше неясни, дрипави сенки.
— Новини ли ми носиш, лорд Брин? — попита тя, потискайки искрицата надежда. Можеше да измисли поне дузина причини, които да го накарат да я подири посред нощ, всяка от които — пълна с вълчи трапове и мечи капани. Дали Ранд не бе решил да добави още няколко корони към иллианската, или Сеанчанците не бяха завладяли още някой и друг град, или Бандата на Червената ръка изведнъж не бе решила да тръгне по свой път, вместо да засланя Айез Седай откъм тила, или…
— На север пред нас е разположена войска, майко — отвърна той спокойно. Ръцете му в кожените ръкавици лежаха отпуснати на дръжката на меча. Войска на север, малко повече сняг — все едно. — Предимно андорци, но и много мурандийци. Най-предните ми съгледвачи донесоха вестта преди по-малко от час. Предвожда ги Пеливар, и Арател е с него, а те оглавяват два от най-мощните Домове в Андор и е тях са почти още двадесет Дома. Както изглежда, напират здраво на юг. Ако продължите както досега, за което не ви съветвам, ще се наложи да се сблъскате с тях след два дни, най-много три.
Егвийн запази лицето си гладко, потискайки облекчението си. Онова, от което се боеше, изглежда, щеше да се размине. Изненадващо тази, която ахна, се оказа Сюан, и много късно затисна устата си с облечената си в ръкавица длан. Брин я изгледа навъсено, но тя бързо се съвзе и си изписа толкова ярка айезседайска невъзмутимост, че човек можеше почти да забрави колко младо е лицето й.
— Да не би да имаш угризения, че ще трябва да се биеш със своите сънародници андорци? — попита тя властно. — Говори, човече. Тук не съм ти перачката. — Е, въпросната невъзмутимост се пропука малко.
— Както заповядате, Сюан Седай. — В тона на Брин нямаше и капчица подигравка, но Сюан сви устни и външното й спокойствие набързо се изпари. Той леко й се поклони, малко грубовато, но все пак приемливо. — Ще се бия с всеки, с когото Майката пожелае, разбира се. — Дори и в тези негови думи по-голяма готовност не можеше и да се очаква. Предпазливи ставаха мъжете пред Айез Седай. Както и жените. Самата Егвийн смяташе, че предпазливостта се е превърнала във втората й природа.
— А ако не продължим? — каза тя. Толкова обмисляне, само тя и Сюан, и по-рядко — и Леане, а въпреки това сега трябваше да пробира грижливо всяка своя стъпка, като по заледената земя отвън. — Ако останем тук?
Отговорът му беше готов.
— Ако намерите начин да се спогодите с тях без бой, толкова по-добре, но някъде до утре те ще заемат много добри позиции за отбрана с единия фланг, защитен от река Арман, а другия — от голямо тресавище, с малки потоци пред тях, които ще осуетят атаките. Пеливар ще се разположи по този начин и ще чака. Той си разбира от работата. В случай на преговори Арател ще вземе участие, но ще остави пиките и мечовете си под негово командване. Не можем да стигнем тези позиции преди него, а и все едно, този терен за нас ще е безполезен, след като той ще остане на север. Ако смятате да се бием, бих посъветвал да заемем онзи рид, който прехвърлихме преди два дни. Можем да го достигнем в добър ред, ако тръгнем призори, и Пеливар ще трябва да си помисли много добре, преди да ни нападне, дори да разполага с три пъти повече войска от сегашната.
