Литмир - Электронная Библиотека
Содержание  
A
A

И сред тази мъчително проточила се тишина нахълта обрулен от вятъра младеж с Меч и Дракон на яката. На възраст колкото Хопвил, Федвин Мор още не ставаше за женене, но беше по-стегнат и от закопчаната си куртка. Стъпваше на пръсти и гледаше като дебнещ котарак, който знае, че и него го дебнат. Не беше такъв преди време, и то не толкова отдавна.

— Сеанчанците скоро ще тръгнат от Ебу Дар — докладва той, след като отдаде чест. — Смятат да нападнат Иллиан. — Хопвил престана да се въси и ахна. Дашива отново се изсмя късо и мрачно.

Ранд кимна и вдигна Драконовия скиптър. Нали бездруго си го пазаше да му напомня. Сеанчанците играеха по собствената си свирка, не по песента, която той искаше да чуе.

Макар Ранд да прие съобщението мъчаливо, Торвал не се въздържа. Върна си надменната усмивка и вдигна презрително вежда.

— Че те сами ли ти го казаха? — подхвърли той с подигравка. — Или си се научил да четеш мисли? Виж какво ще ти кажа, момченце. Бил съм се и срещу амадикийци, и срещу доманци, но никоя войска няма да ти завземе един град и веднага след това да се стяга за поход на хиляда мили! Над хиляда мили! Или ще ми кажеш, че могат и да Пътуват?

Мор посрещна подигравките на Торвал спокойно. Или ако изобщо го подразниха, пролича само по палеца му, който пробяга по дългата дръжка на меча.

— Говорих с някои хора. Повечето бяха тарабонци. Почти всеки ден докарват още и още с корабите. — Провря се покрай Торвал към масата и изгледа многозначително тарабонеца. — Щом някой от ония, с провлечения говор, си отвори устата, стъпват ситно-ситно. — По-възрастният мъж сърдито понечи да възрази, но младият продължи на един дъх. — Трупат войска при планините Венир, ми лорд Дракон. По петстотин тук, по хиляда там. Чак до Аранска глава са стигнали. А, и купуват или секвестират всеки фургон и кола на двадесет левги околовръст Ебу Дар, и животни да ги карат.

— Коли! — възкликна Торвал. — Фургони! Те панаир ли ще вдигат? И кой глупак ще ти тръгне в поход през планините, като си има добри пътища? — Забеляза, че Ранд го гледа, и млъкна намръщен, изведнъж загубил увереност.

— Казах ти да се снишаваш, Мор! — гневно възкликна Ранд. — Не да разпитваш какво кроят сеанчанците. Само да гледаш и да се снишаваш.

— Внимавах аз. — Очите на Мор си останаха все така дебнещи, като на ловец, който знае, че и него могат да го спипат. Като че ли му кипеше отвътре. Ако Ранд нямаше опит, щеше да си помисли, че Мор е уловил Силата. Лицето му — още малко да се изпоти. — Дори някой от тези, с които говорих, да знаеше накъде ще тръгнат, не ми го казаха, а и аз не питах, но охотно се оплакваха над халбата ейл как са били толкова път без час за отдих. В Ебу Дар изсмукваха всичкия ейл из града, защото, казваха, скоро щели да тръгнат отново. И наистина събираха фургони, както казах… — Всичко това го изрече наведнъж и накрая стисна зъби, сякаш да спре останалите думи, които напираха да се изтъркалят от езика му.

Ранд изведнъж се засмя и го потупа по рамото.

— Справил си се добре. И това с фургоните щеше да е достатъчно, но си се справил добре. Фургоните са важни — добави той, обръщайки се към Торвал. — Ако войската се храни на полето, яде каквото намери, а ако не намери — гладува. — Торвал не беше мигнал, когато се спомена за Сеанчан в Ебу Дар. Ако тази вест бе стигнала до Черната кула, защо Таим не беше я споменал в писмото? Уж се усмихваше, но много се боеше, че се е озъбил. — По-трудно е да се подготви обоз, но като го направиш, поне си сигурен, че има зоб за животните и боб за мъжете. Сеанчанците организират всичко.

Той разрови картите, намери тази, която му трябваше, и я разпъна, като затисна единия й край с меча си, а другия — с Драконовия скиптър. Пред очите му изпъкна крайбрежието между Иллиан и Ебу Дар, обрамчено в по-голямата си част с хълмове и планини, осеяна с рибарски селца и градчета. Сеанчан наистина организираха всичко. Ебу Дар бе паднал в ръцете им само преди десетина дни, но търговските очи и уши пишеха за предприети мащабни възстановителни работи из града след нанесените при превземането му щети, за чисти лазарети за болни, за добро снабдяване с храна и осигуряване работа на бедните и прогонените от домовете си хора поради несгодите и смутовете във вътрешността на страната. Улиците, както и околностите, се пазеха от подвижни патрули, тъй че никой да не се бои от крадци и разбойници, ден и нощ, и макар търговците да се посрещаха гостоприемно, всякаква контрабанда беше сведена до тънка струйка, ако не беше и съвсем секнала. Тези уж честни иллиански търговци изненадващо посрещаха вестите за секналата контрабанда с униние. Какво ли наистина организираха сеанчанците сега?

Докато Ранд оглеждаше картата, останалите се струпаха около масата. Имаше пътища плътно покрай брега, но жалки и криволичещи, отбелязани с прекъснати линии — по-скоро набити от волски впрягове коловози, отколкото същински пътища. Широките друмове за търговски кервани се намираха навътре в сушата, отбягвайки пресечения терен и най-лошото, което можеше да дойде от Морето на бурите.

— Ако в тези планини върлуват банди, могат да затруднят преминаването на всеки навътре към сушата — най-сетне рече Ранд. — Като контролират планините, те осигуряват на пътищата сигурност като на градски улици. Ти си прав, Мор. Насочват се към Иллиан.

Торвал изгледа гневно младежа, които се бе оказал прав, докато той самият — крив. Тежък грях, изглежда, в представите на Торвал.

— И така да е, ще минат месеци, докато ви обезпокоят тук — каза той намусено. — Сто ашамани, петдесет дори, разположени в Иллиан, могат да унищожат всяка армия по света, преди човек да успее да прекоси от единия тротоар до другия.

— Съмнявам се, че армия, използваща дамане, се унищожава толкова лесно, колкото човек може да избие едни айилци, хвърлили се в атака и изненадани — отвърна тихо Ранд и Торвал се вкочани. — Освен това трябва да защитя целия Иллиан, не само града.

Без да му обръща повече внимание, Ранд прокара пръст по картата. Между Аранска глава и града Иллиан водна шир се простираше на стотина левги през устието на Кабалската падина, където, според капитаните на кораби в Иллиан, на една миля от брега дъното не се стигало и с най-дългото въже. Тамошните вълни можели да преобръщат кораби, когйто налетят на север и започнат да се блъскат в крайбрежните вълноломи, високи по петнадесет разкрача. А в това време щеше да е още по-тежко. Заобикалянето на падината щеше да е около двеста левги, докато се стигне до града, дори по най-късите пътища, но ако сеанчанците се напрегнеха в похода си от Аранска глава, щяха да стигнат границата за двайсет дни, въпреки поройните дъждове. Може би по-малко. По-добре да се бие там, където той избере, а не където на тях им се иска. Пръстът му се плъзна по южния бряг на Алтара, по планинската верига на Венир, дотам, където планинските ридове се смаляваха в ниски хълмчета недалече от Ебу Дар. Петстотин тук, хиляда там. Дразнещ наниз мъниста, пръснати по планинските ридове. Един рязък удар щеше да ги изсипе обратно в Ебу Дар, можеше дори да ги окошари там, докато се мъчат да отгатнат какво е замислил. Или…

— Имаше и още нещо — каза изведнъж Мор. — Говореха за някакво си оръжие на Айез Седай. Намерих мястото, където е използвано, на няколко мили от града. Цялата земя там е изгорена, в средата е направо изпепелена, на ширина над триста крачки, а градините отвъд този кръг са съсипани. Пясъкът се е разтопил на стъкло. Там сайдин беше най-лош.

Торвал махна пренебрежително на младежа.

— Може да е имало Айез Седай при превземането на града, нали? Или са го направили самите сеанчанци. Една Сестра с ангреал би могла да…

Ранд го прекъсна.

— Какво искаш да кажеш с това, че сайдин там бил най-лош? — Дашива пристъпи от крак на крак и изгледа Мор много странно, след което посегна към младежа, сякаш се канеше да го стисне за гушата. — Какво искаше да кажеш, Мор?

Мор се втренчи в него, стиснал здраво устни, и палецът му зашари по дръжката на меча. Зноят вътре в него всеки миг щеше да избие. На лицето му вече наистина избиха капки пот.

80
{"b":"283520","o":1}