Терава обаче не беше от тези, които ще се оставят лесно да ги отклонят от целта им. С една бърза крачка тя пристъпи към Галина, сграбчи я за косата и я дръпна да застане на колене. Терава беше поне с една глава по-ниска от тези жени, но се извисяваше над повечето мъже, и сега я изгледа отгоре с ястребовите си очи, заличавайки всякаква мисъл за мъст или непокорство. Белите кичури, прошарили рижата й коса, само й придаваха още по-властно изражение. Ръцете на Галина се свиха в юмруци на бедрата й, ноктите се забиха в дланите й. Дори паренето по кожата й бледнееше под този поглед. Бленувала беше как ще отмъсти на всяка от тези жени поотделно, как ще ги накара да я умоляват да им позволи да умрат и как ще се смее, отказвайки на молбите им. На всяка, освен на Терава. Нощем Терава изпълваше сънищата й и единственото, което Галина можеше да стори, бе да се опитва да ги избегне. Единственото спасение от тези сънища бяха писъците. Галина беше прекършвала в живота си силни мъже и силни жени, но сега гледаше Терава с широко отворени очи и хленчеше.

— Тази няма чест, за да се засрами. — Терава почти изхрачи думите с презрение. — Ако искаш да се прекърши, Севанна, дай я на мен. Когато аз привърша с нея, няма да има нужда от играчката на твоето приятелче Каддар.

Севанна заговори разгорещено, отричайки каквото и да е приятелство с този Каддар, който и да беше той, а Риале заджафка, че Севанна го е довела пред другите и другите заспориха дали „връзвачът“ щял изобщо да проработи по-добре от „пътуващата кутия“.

При споменаването на пътуващата кутия нещо в ума на Галина прещрака. Беше чула да се споменава за нея преди и бе жадувала да сложи ръце на това нещо поне за миг. С един тер-ангреал, който можеше да й даде възможност да Пътува, колкото и несъвършено да действаше, както изглежда, тя можеше да успее да… Дори надеждата да се измъкне не можа да устои пред мисълта какво щеше да й направи Терава, ако останалите решаха да изпълнят искането й. Когато жената с ястребовите очи я отпусна за миг, за да се включи в спора, Галина се хвърли към пръчката и се просна по корем. Всичко, дори да трябваше да се подчини на Севанна, щеше да е по-добре от това да я предадат на Терава. Ако не беше заслонена, щеше да прелее, за да задейства пръчката сама.

Пръстите й почти се добраха до гладката пръчка, когато кракът на Терава се стовари силно и болезнено натисна дланите й към земята. Никоя от Мъдрите дори не погледна към нея, докато се гърчеше, мъчейки се напразно да се измъкне. Не можеше да се накара да издърпа ръката си прекалено силно; смътно си спомни как беше карала владетели да пребледняват от страх, но не смееше да обезпокои този крак.

— Щом ще се кълне — каза Терава, втренчена в Севанна — трябва да се закълне да се подчинява на всички нас тук. — Другите закимаха, някои изрекоха съгласието си, с изключение на Белинде, която присви замислено устни.

Севанна я изгледа също толкова твърдо.

— Много добре — отстъпи най-сетне тя. — Но преди всичко на мен. Аз не само съм Мъдра, но говоря като вожд на клана.

Терава се усмихна тънко.

— Така е. Преди всичко на две от нас, Севанна. На теб и на мен. — Лицето на Севанна си остана все така предизвикателно изопнато, но тя кимна. С неохота. Едва тогава Терава отдръпна стъпалото си. Сиянието на сайдар я обгърна и тънък поток на Въздух докосна числата в края на пръчката в ръцете на Галина. Точно както се правеше с Клетвената палка.

За миг Галина се поколеба, докато свиваше премазаните си пръсти. На допир също беше като Клетвената палка — не съвсем като слонова кост, не съвсем и като стъкло, забележимо хладна в дланите й. Ако това бе втора Клетвена палка, можеше да се използва, за да премахне всяка клетва, която щеше да изрече сега. Стига да получеше такава възможност. Не искаше да рискува, във всеки случай не искаше да се закълне на Терава. Винаги досега тя беше командвала; животът й след плена се беше превърнал в позор, но Терава щеше да я превърне в паленце! Но ако не го направеше, щяха ли да оставят Терава да я прекърши? Не можеше да намери в себе си и най-малка частица съмнение, че жената щеше да направи точно това. Да я прекърши изцяло.

— Под Светлината, и в своята надежда за спасение и прерождение… — тя повече не вярваше в Светлината, нито в някаква надежда за спасение, но очакваха от нея силна клетва — …се заклевам да се покорявам на всички тук присъстващи Мъдри във всяко нещо, и от всички тях — най-първо на Терава и Севанна. — Последната надежда, че този „връзвач“ ще се окаже нещо друго, се стопи, щом Галина усети как клетвата се спусна и се утаи в нея, сякаш изведнъж се бе облякла в дреха, покриваща я от глава до пети. Тя отметна глава назад и запищя. Отчасти заради това, че изведнъж й се стори, че паренето по кожата й проникна дълбоко в плътта й, но главно от пълното отчаяние.

— Млъкни! — извика рязко Терава. — Не искам да слушам хленча ти! — Галина стисна зъби — за малко да прехапе езика си — и преглътна с усилие хлипа си. Сега вече не беше възможно нищо друго освен пълно подчинение. Терава я изгледа навъсено.

— Я да видим сега дали наистина действа — промърмори тя и се наведе по-близо. — Замисляла ли си насилие срещу Мъдрите тук? Отговори искрено и си поискай наказание, ако си замисляла. Наказанието за насилие над Мъдрите — добави тя мимоходом — може да е да бъдеш убита като животно. — Тя прокара изразително пръст по гърлото й и стисна дръжката на ножа на колана си.

Галина се задави от паника и се дръпна леко от жената. Но не можа да отдръпне очите си от тези на Терава и не можа да спре думите, който сами се процедиха през стиснатите й зъби.

— З-за-м-м-ислях, с-с-рещу всички вас! М-м-оля ви, н-н-на-кажете ме за т-т-то-в-в-а! — Наистина ли щяха да я убият сега? След всичко това, щеше ли да умре, тук и сега?

— Изглежда, че този връзвач наистина прави това, което твърдеше приятелчето ти, Севанна. — Терава измъкна пръчката от хлабавите ръце на Галина и я затъкна зад колана си, след което се изправи. — Изглежда също така, че в края на краищата ти ще носиш бяло, Галина Касбан. — Странно защо, при тези думи тя се усмихна доволно. — Ще се държиш покорно, както се полага на всеки гай-шайн. Ако едно дете ти каже да подскачаш, ще подскачаш, освен ако някоя от нас не ти каже друго. И няма да докосваш сайдар, нито да преливаш, освен ако някоя от нас не ти каже. Освободи й щита, Белинде.

Щитът изчезна и Галина остана коленичила на място, с празен поглед. Изворът засия съвсем на границите на взора й, мамещ. А на нея по-лесно щяха да й изникнат криле, отколкото да може да се пресегне към него.

Севанна придърпа ядно шала си, гривните й издрънчаха.

— Твърде много си позволяваш, Терава. Това е мое! Дай ми го веднага! — Тя протегна ръка, но Терава само сгъна ръце под гърдите си.

— Мъдрите заседаваха — каза на Севанна жената със суровия поглед. — Стигнахме до някои решения. — Жените, които бяха дошли с нея, се струпаха около нея отново, всички се вгледаха навъсено в Севанна и Белинде побърза да се присъедини към тях.

— Без мен? — кресна Севанна. — Нима сте посмели да вземете каквото и да е решение без мен? — Тонът й запази силата си, но очите й пробягаха към пръчката на колана на Терава и на Галина й се стори, че в него има някаква нотка на несигурност. В друг момент щеше да се зарадва, че го вижда.

— До едно от решенията трябваше да се стигне без теб — отвърна й Тион с равен глас.

— Както ти самата често изтъкваш, ти говориш като вожд на клан — добави Емерис и големите й сиви очи светнаха насмешливо. — Понякога Мъдрите трябва да си говорят, без да ги слуша вождът на клана. Или някой, който говори от негово име.

— Решихме — заяви Терава, — че точно така, както един вожд на клан се нуждае от Мъдра, която да го съветва, така и ти трябва да бъдеш съветвана от Мъдра. Аз ще те съветвам.

Севанна придърпа шала си. Изражението й беше неразгадаемо. Как го постигаше? Можеха да я премажат като яйце под удара на чук.