— Лорд Перин — промълви колебливо Нурел. — Айез Седай… — Пристъпи по-близо и сниши глас до дрезгав шепот. — Знам, че те са се заклели на Преродения Дракон и… Видях обаче нещо, лорд Перин, и… Те вършат лагерна работа! Айез Седай! Тази сутрин Масури и Сеонид слязоха да донесат вода! А вчера, след като вие се върнахте… Вчера ми се стори, че чух някой горе… да плаче. Не вярвам да е била някоя от Сестрите, разбира се — добави той бързо и се изсмя да покаже колко нелепа е тази представа, но с малко треперлив смях. — Вие… Нали ще се погрижите… всичко с тях да е наред? — Щурмувал беше в галоп четиридесет хиляди Шайдо с двеста кирасири, но сега пристъпяше нервно от крак на крак. Разбира се, беше връхлетял срещу четиридесет хиляди Шайдо, защото Айез Седай го бяха накарали.

— Ще направя каквото мога — измърмори Перин. Май нещата бяха по-лоши, отколкото си мислеше. Сега трябваше да ги спре да не станат още по-лоши. Стига да можеше. По-скоро беше готов отново да се изправи срещу Шайдо.

Нурел кимна, все едно че Перин му бе обещал всичко, за което го бе помолил, че и още в добавка.

— Е, това е добре — въздъхна мъжът с облекчение. Хвърли кос поглед към Перин и се насили да каже още нещо, но този път не беше толкова деликатно, колкото за Айез Седай. — Чух, че сте се съгласили Червеният орел да остане.

Перин едва не подскочи. Още не беше обиколил хълма, а новините го бяха изпреварили.

— Стори ми се подходящо — бавно отвърна той. Берелайн трябваше да научи истината, но ако я знаеха твърде много хора, тази истина щеше да се разпростре още от следващото село, през което минеха, от следващата ферма. — Това е било знак на Манедерен — Добави той, сякаш Нурел не го знаеше много добре. Истината! Ето че се бе докарал дотам, че да усуква истината като Айез Седай, и то пред хора, които бяха на негова страна. — Гарантирам, че това знаме е било развявано тук неведнъж, но никой от тези хора не е имал Преродения Дракон зад гърба си. — И ако това не посееше нужните семена, значи не знаеше как и една бразда да изоре.

Изведнъж осъзна, че почти всички от Крилатата гвардия гледат към него и командирите. Несъмнено се чудеха какво казва, след като беше едва ли не профучал на бегом през стана им. Гледаха го дори и слугините на Берелайн, две пълни жени с простовати лица. Перин не беше виждал подобно нещо, но разбра, че трябва да им създаде някакъв повод за гордост.

Повиши глас достатъчно, за да се понесе във въздуха, и подвикна:

— Крилатата гвардия ще накара Майен да се гордее, ако някога се изправим пред нови Думайски кладенци. — Това беше първото, което му хрумна, но присви очи, след като го каза.

За негов потрес, сред войниците се надигнаха възгласи — „Перин Златоокия!“, „Майен за Златоокия!“ и „Златоокия и Манереден!“, мъжете заподскачаха и се разлудуваха, а някои награбиха пиките от пирамидите и ги размахаха така, че червените ленти се развяха от вятъра. Нурел засия, и не само той — командири с прошарени коси и с белези по лицата се ухилиха като момченца, похвалени от учителя си. Светлина, той наистина беше останал единственият със здрав разсъдък! Искрено се замоли наум никога повече да не видят битка.

Зачуден дали това няма да му причини някоя неприятност с Берелайн, той се сбогува с Нурел и останалите и се заизкачва по склона през залинелите храсталаци, не по-високи от кръста му. Сух треволяк пращеше под ботушите му. Врявата все още изпълваше майенския стан. Дори след като разбереше истината, Първата сигурно нямаше да остане доволна, че нейните хора го бяха приветствали така. Разбира се, това можеше да си има и добрите страни. Може би щеше да я ядоса достатъчно, за да престане да му вади душата.

Малко преди билото той се поспря и се вслуша в заглъхващите вече възгласи. Тук никой нямаше да го приветства. Всички странични платнища на ниските сиво-кафяви шатри на Мъдрите бяха смъкнати до долу и напълно ги затваряха. Сега навън имаше само няколко Деви. Приклекнали отпуснато под клоните на един кожолист, те го гледаха с любопитство. Ръцете им жестикулираха оживено в онзи техен език със знаци. След малко Сюлин се изправи, прибра тежкия си нож в канията и закрачи към него — висока и жилава жена с розов белег през потъмнялата от слънцето буза. Тя хвърли поглед към пътеката, по която се беше изкачил, и, изглежда, остана доволна, че е сам, въпреки че с айилците често беше трудно да разбереш какво мислят.

— Това е добре, Перин Айбара — каза му тя кротко. — Мъдрите често проявяват недоволство, че ги караш те да идват при теб. Само глупците си позволяват да разочароват Мъдрите, а не те смятам за глупак.

Перин се почеса по брадата. Беше се държал настрани от Мъдрите, както и от Айез Седай, доколкото може, но не бе имал никакво намерение да ги принуждава да идват при него. Просто намираше компанията им за притеснителна. Да го кажем по-меко.

— Е, дойдох да се видя с Едарра — каза той. — Да поговорим за Айез Седай.

— А може и да съм сбъркала — отвърна му сухо Сюлин. — Но ще й предам. — После смени темата. — Я ми кажи нещо. Терил Винтер и Фурен Алхара са близки със Сеонид Трайган — нещо като първобратя с първосестра; тя не обича мъжете като мъже — но въпреки това те предложиха да поемат наказанието й вместо нея. Как може да се посрамват толкова?

Той отвори уста, но не излезе нищо. На билото се появиха двама гай-шайн, всеки повел по две айилски мулета; мъжете в белите роби минаха на няколко крачки встрани и продължиха надолу към поточето. Не можеше да е сигурен, но смяташе, че и двамата са от Шайдо. Държаха очите си сведени покорно към земята и едва-едва ги вдигаха, само колкото да видят накъде отиват. Имаха всяка възможност да избягат, вършейки такава работа, без никой да ги пази. Странен народ.

— Виждам, че и ти си потресен — каза Сюлин. — Надявах се, че ти поне ще можещ да го обясниш. Ще предам на Едарра. — Докато тръгваще към шатрите, тя добави през рамо: — Вие влагоземците сте много странни, Перин Айбара.

Перин я изгледа намръщено и когато тя се скри в една от шатрите, проследи с очи двамата гай-шайн, повели животните на водопой. Влагоземците ли били странни? Светлина! Значи Нурел беше прав за онова, което беше чул. Едва ли му беше времето да си вре носа в работите между Мъдрите и Айед Седай. Трябваше да го направи преди това. Искаше му се да не мисли, че ще е същото, като да си навре носа в гнездо на оси.

Стори му се, че мина много време преди Сюлин да се появи отново, и когато го направи, тя с нищо не повиши настроението му. Задържа платнището на входа, та той да мине, опипа презрително с пръст дръжката на ножа на колана му и каза:

— Трябваше да си по-добре въоръжен за този танц, Перин Айбара.

Вътре той с изненада завари всичките шест Мъдри, седнали върху цветни възглавнички с пискюли, с вързани на кръстовете им шалове и с поли, грижливо проснати на ветрила по пластовете черги. Беше се надявал да види само Едарра. Никоя не изглеждаше кой знае колко по-възрастна от него, но странно как винаги го караха да се чувства все едно, че е изправен пред най-старите жени от Женския кръг, онези, които бяха преживели години, учейки се да сумтят всеки път, когато се опиташ да скриеш нещо от тях. Да отдели мириса на една жена от другите беше почти невъзможно, но едва ли и имаше нужда от това. Шест чифта очи се впиха в него, от светлото, небесносиньо на Джанина до виолетовия здрач на Марлин, да не говорим за рязко зеленото на Неварин. И всяко око го прободе като шиш.

Едарра му махна грубо да седне на една от възглавничките, което той направи с благодарност, макар че това го постави срещу всички тях — бяха насядали в полукръг. Може би Мъдрите бяха измислили тези техни шатри само за да карат хората да превиват врат, ако искат да останат изправени. Странно, в сумрачната вътрешност беше по-прохладно, но въпреки това му се струваше, че се поти. Въпреки че не можеше да ги различи една от друга, тези жени миришеха на вълчици, оглеждащи запряна коза. Един гай-шайн с квадратно лице, една глава и гърди по-висок от него, се преви на две да влезе и му поднесе златна чаша с тъмен винен пунш на красиво гравиран сребърен поднос. Мъдрите вече държаха сребърни чаши и бокали с различна големина и форма. Несигурен какво означава, че му дават златна чаша — може би нищо, но при айилците може ли да каже човек? — Перин я пое предпазливо. Издаваше миризма на сливи. Човекът се поклони много хрисимо, когато Едарра плесна с ръце, преви се отново и излезе заднишком, но наполовина заздравелият прорез на коравото му лице сигурно беше от битката при Думайски кладенци.