— Ей, нищо не може да скрие човек от лорд Перин!

И го каза гордо! Понякога на Перин му се струваше, че наистина всички освен него са се побъркали.

И нещо друго забеляза. Всички до един бяха много заинтересувани от нещо, което той не им каза. Един през друг извръщаха око към двете знамена, които приплясваха на пилоните си при кратките полъхвания на вятъра, Червената Вълча глава и Червеният орел. Погледнат към знамената и после погледнат него — и чакаха да чуят заповедите, които беше изричал винаги, откакто тези неща се бяха появили при влизането им в Геалдан. И често пъти много преди това. Само дето не беше ги изрекъл вчера, както не ги изрече и днес, и забеляза как лицата на мъжете се умислиха. Остави зад себе си групичките мъже, зяпащи ту към пряпорците, ту към него и мърморещи възбудено помежду си. Дори не се опита да ги чуе. Какво ли щяха да кажат, ако се окажеше неправ, ако Белете плащове или крал Ейрлон решаха, че могат да извърнат погледите си от Пророка и от Сеанчан достатъчно дълго, за да пометат един предполагаем бунт? Той отговаряше за тях, а твърде много мъже вече бяха загинали заради него.

Когато привърши обиколката си, слънцето вече надничаше над хоризонта, пръскайки рязка утринна светлина. При палатката Таланвор и Ламгвин измъкваха навън сандъци под указанията на Лини, докато Мейгдин и Бреане като че ли подреждаха вещи върху една широка ивица суха трева — одеяла и ленени завивки главно, както и дълги яркоцветни платна сатен, с които трябваше да се покрива леглото, което той беше изхвърлил. Файле сигурно беше вътре, защото нейните идиотчета се мотаеха недалече от палатката. Виж, за тях мъкнене и влачене нямаше. По-безполезни бяха от плъхове в обор.

Перин си помисли дали да не прескочи да нагледа Дръжливко и Стъпко, но когато обърна очи през дърветата към коневръзите, го видяха. Не по-малко от трима налбанти се изстъпиха смутено напред и го загледаха. Бяха едри мъжаги в кожени престилки и си приличаха като яйца в кошница, макар че на Фалтон му беше останала съвсем малко побеляла коса на темето, Емин беше посивял, а Джерасид още не беше стигнал средна възраст. Като видя тази гледка, Перин изръмжа. Сложеше ли ръка на някой от конете, щяха да се засуетят около него, а вдигнеше ли копито, щяха да се облещят. Единствения път, когато се бе опитал да подмени износена подкова на Дръжливко, всичките шестима налбанти наскачаха и грабнаха сечивата, преди да може да ги пипне, и едва не прекатуриха дорестия в напора си те да свършат работата.

— Боят се, че не им вярваш — промълви изведнъж Ейрам. Перин го изгледа изненадано, а Ейрам сви рамене под шареното си палто. — Говоря с тях понякога. Смятат, че ако един лорд сам се грижи за конете си, трябва да е защото не разчита на тях. И че сигурно се каниш да ги изгониш, а няма как да се приберат по домовете си. — По тона му личеше, че ги смята за глупави, дето мислят така, но бившият Калайджия изгледа Перин накриво и отново неловко сви рамене. — Мисля, че освен това са и смутени. Те смятат, че щом не се държиш както подобава на един лорд, това се отразява и на тях.

— Светлина! — измърмори Перин. Файле му беше казвала същото — поне за тава, че се смущавали — но той беше смятал, че това са само приказки на една щерка на лорд. Файле беше отрасла, обкръжена от слуги, но как можеше една знатна дама да знае как мисли един човек, който трябва сам да си заработи залъка? Той отново погледна навъсено към коневръзите. Вече петима от налбантите бяха застанали един до друг и го гледаха. Смутени, че иска сам да се погрижи за конете си, и притеснени, че не им възлага друга работа. — Ти наистина ли смяташ, че трябва да се държа като последен тъпак в копринени долни гащи? — попита Перин. Ейрам примигва и заби поглед в ботушите си. — Светлина! — изръмжа Перин.

Забелязал крачещия откъм колите Бейзъл Джил, Перин тръгна да го срещне. Не смяташе, че се е справил много добре вчера в усилието си да накара Джил да се отпусне. Дебелият мъж си мърмореше и пак триеше с кърпа главата си, плувнал в пот под опърпаното си тъмносиво палто. Дневната горещина вече беше започнала да се усилва. Той не забеляза Перин, преди да го доближи съвсем, и тогава подскочи, натика кърпата в джоба на палтото и се поклони. Изглеждаше изчеткан и ощавен като за празник.

— А. Милорд Перин. Вашата лейди ми нареди да откарам една кола в Бетаал. Заръча ми да ви намеря малко табак от Две реки, ако мога, но не знам дали ще е възможно. Листото от Две реки винаги е било скъпо, а търговията напоследък не е както беше.

— Пратила те е да ми търсиш табак? — каза намръщено Перин. Предположи, че тук е заровено нещо тайно, но все пак… — Аз купих цели три сандъка, две села назад. Ще стигне за всички.

Джил поклати решително глава.

— Не е като листото от Две реки, а вашата лейди казва, че то най-много ви харесва. Геалданското листо ще свърши работа за другите. Аз ще съм вашият шамбаян, тя така го рече, и ще снабдявам вас и нея с това, от което имате нужда. Всъщност няма да е много по-различно от онова, което правех и в „Благослова“. — Подобието, изглежда, го развесели, защото коремът му се разтресе в тихо кискане. — Доста голям списък имам, макар че не знам колко от всичко това ще мога да намеря. Добро вино, билки, плодове, свещи и лой за лампи, промазано платно и восък, хартия и мастило, куки за плетене и игли, о, какво ли не. Таланвор и Ламгвин тръгват с мен, и още няколко души от поданиците на вашата лейди.

Поданиците на неговата лейди. Таланвор и Ламгвин изнасяха поредния сандък, за да го подредят жените. Наложи им се да минат през клекналата сбирщина млади тъпаци, които изобщо не се сетиха да им помогнат. Всъщност изобщо не им обърнаха внимание тези лентяи.

— Тия да ги държиш под око — предупреди го Перин. — Ако някой от тях предизвика неприятност, дори само да ти се стори, че се кани да го направи, кажи на Ламгвин да го халоса по главата. — А ако се окажеше някоя от жените? Те бяха не по-малко склонни към такива неща, може би дори повече. Перйн изръмжа. „Поданиците“ на Файле тепърва имаха да му свиват корема на здрави възли. Много лошо, че не й стигаха такива като господин Джил и Мейгдин. — Не ми спомена за Балвер. Той да не е решил сам да отиде? — Точно в този момент лек полъх във въздуха довя до ноздрите му миризмата на Балвер, чевръста и бдителна миризма, съвсем неподходяща за суховатата му, почти невзрачна външност.

Дори за толкова мършав и дребен човек Балвер вдигаше смайващо малко шум, пристъпвайки по сухата шума. Той се поклони бързо и леко килнатата му глава само подчерта птичия му вид.

— Аз оставам, милорд — промълви той предпазливо. — За секретар на вашата милостива лейди. И ваш, ако благоволите. — Той почти подскокна, за да се приближи до Перин. — Имам добър опит, милорд. Паметта ми е добра и пиша хубаво, и милорд може да е сигурен, че каквото и да довери пред мен, никога няма да излезе от устата ми пред друг. Способността да пазиш тайни е най-първото умение за един секретар. Вие нямахте ли спешни задължения към новата ни господарка, господин Джил?

Джил изгледа Балвер намръщено, отвори уста, но после рязко я затвори, обърна се и се затича към палатката.

Балвер го изгледа, докато се отдалечи, все така килнал глава на една страна и присвил замислено устни.

— И други услуги мога да ви предложа, милорд — отрони най-сетне той. — Знание. Подочух приказките на някои от хората на милорд и доколкото разбирам, милорд май е имал някакви… затруднения с Чедата на Светлината. Един секретар научава много неща. Ще се изненадате колко много неща знам за Чедата.

— С малко късмет, мога да избегна Белите плащове — отвърна му Перин. — По-добре щеше да е, ако знаехте къде е Пророка. Или сеанчанците. — Не очакваше, разбира се, нито едно от двете, но Балвер го изненада.

— Не мога да съм сигурен, но мисля, че сеанчанците все още не са стигнали много извън Амадор. Трудно е да се отсеят фактите от слуховете, милорд, но ушите ми са винаги нащрек. Те, разбира се, като че ли се придвижват неочаквано бързо. Опасни хора са, с голяма чет тарабонска войска. Разбрах от господин Джил, че милорд ги познава, но можах да ги наблюдавам отблизо в Амадор и това, което видях, е на разположение на милорд. Колкото до Пророка, за него се ширят толкова слухове, колкото и за Сеанчан, но смятам, че мога да твърдя със сигурност, че наскоро е бил в Абила, едно доста голямо градче на около четиридесет левги оттук. — Балвер се усмихна тънко, със самодоволна усмивка.