На Авиенда не каза нищо, но след няколко мига мълчание тя сама я заговори.
— Ако мога да служа на честта и в същото време да ти помогна, не ме интересува дали това ще обслужва някакви цели на Айез Седай. — Изглежда, така и не можеще да схване, че самата Елейн вече също е Айез Седай.
Елейн се поколеба, но после кимна. Трябваше да се направи нещо, за да посмекчат Морския народ. До този момент Мерилил и останалите бяха проявили забележителна търпимост, но колко ли щеше да продължи това? Нинив можеше всеки момент да избухне. Работите трябваше да се задържат колкото може по-гладко и за колкото може по-дълго, но ако Ата-ан Миере продължаваха да си въобразяват, че могат да гледат на Айез Седай отгоре, щеше да стане някоя беля. Животът се оказваше далеч по-сложен, отколкото си го беше представяла в Кемлин, въпреки всичките уроци, които бе получила като щерка-наследница. И толкова повече се бе усложнил, откакто кракът й бе стъпял в Кулата…
— Само… не наблягай прекалено — отвърна й тя тихо. — И моля те, внимавай. В края на краищата те са двадесет, а ти си сама. Не бих искала да се случи нещо, преди да мога да ти помогна. — Авиенда й отвърна с много хищна усмивка и дръпна кафеникавата си кобила встрани от камънаците да изчака Ата-ан Миере.
От време на време Елейн се озърташе назад, но единственото, което можеше да види, бе яздещата до Курин Авиенда — говореше много тихо и дори не поглеждаше жената от Морския народ. Във всеки случай, не гледаше сърдито, въпреки че Курин като че ли я поглеждаше доста изненадана. Когато Авиенда отново подкара коня си да настигне Елейн, пляскайки с юздите — от нея никога нямаше да се получи добра ездачка, — Курин пое напред да поговори с Ренайле и скоро след това Ренайле сърдито отпрати Райнин към челото на колоната.
Най-младшата сред Ветроловките — яздеше още по-непохватно и от Авиенда — се престори, че не забелязва айилката от другата страна на Елейн, също както се преструваше, че не забелязва и зеленикавите мушици, които бръмчаха около мургавото й лице.
— Ренайле дин Калон Синя звезда — каза тя вдървено — настоява да накарате айилката да престане, Елейн Айез Седай. — Авиенда й се усмихна — по-точно й се озъби, — Райнин, изглежда, я беше погледнала поне за малко, защото бузите й се зачервиха.
— Кажи на Ренайле, че Авиенда не е Айез Седай — отвърна Елейн. — Ще я помоля да внимава. — Тук лъжа нямаше; беше я помолила и пак щеше да го направи; — Но не мога да я накарам да направи нещо. — И добави импулсивно: — Нали ги знаете какви са айилците.
Хората от Морския народ имаха доста странни представи какви са айилците. Райнин зяпна с широко отворени очи все още хилещата се Авиена и лицето й посивя, след което обърна коня си и препусна назад към Ренайле, подскачайки на седлото.
Авиенда се изкикоти доволно, а Елейн се зачуди дали целият замисъл не е погрешен. Дори от тридесет крачки можеше да види как лицето на Ренайле се изпъна, докато слушаше доклада на Райнин, и как другите около нея забръмчаха като оси. Не изглеждаха уплашени, изглеждаха ядосани и погледите, които замятаха към яздещите пред тях Айез Седай, бяха опасни. Не към Авиенда, а към Сестрите. Аделиз кимна замислено, щом забеляза това, а Мерилил едва успя да прикрие усмивката си. Те поне бяха доволни.
Ако това беше единственият инцидент по време на ездата, щеше само да намали насладата от цветенцата и птичките, но той дори не беше първият. Много скоро жените от Плетящия кръг започнаха да подхождат към Елейн една по една, всички без Кирстиан — несъмнено тя също щеше да дойде, ако не й бяха заповядали да държи щита около Испан. Подхождаха една по една и се усмихваха свенливо, докато на Елейн не й се дощя да им каже да се държат подобаващо за годините си. Определено не настояваха и бяха достатъчно разумни, за да не я молят открито за нещо, което вече им беше отказало, но намираха обиколни пътеки.
— Хрумна ми — подхвърли ведро Реане, — че може би трябва много спещно да разпитате Испан Седай. Кой може да каже какво друго е била замислила в града, освен да се опита да намери склада? — Преструваше се, че води най-невинен разговор, но от време на време хвърляше бързи погледи към Елейн, за да разбере как го приема. — Сигурна съм, че ще ни отнеме поне един час, докато стигнем фермата, както се движим, може би два, а вие със сигурност не искате да губите цели два часа. Билките, които й даде Нинив Седай, я правят доста разговорчива и съм сигурна, че пред Сестри ще склони да си каже всичко.
Ведрата усмивка се стопи, след като Елейн отвърна, че разпитването на Испан може да почака и ще почака. Светлина, наистина ли очакваха някой да се захване с разпити, яздейки през гори и по пътеки, които трудно можеха да се нарекат пътеки? Реане подкара към Родственичките, мърморейки нещо под носа си.
— Да прощавате, Елейн Седай — измънка й Чиларес малко по-късно, с нотки на зле прикрит мурандийски акцент. Зелената й сламена шапка съвсем не отиваше на напластените й фусти. — Ще ви замоля за прошка, че ви се натрапвам така. — Тя не носеше червения колан на Мъдра жена: повечето от Плетящия кръг нямаха такъв. Фамел беше златарка, докато Елдейз снабдяваше търговците с лак за износ; Чиларес продаваше килими, докато самата Реане уреждаше дребни превози. Дейностите на някои бяха още по-скромни — Кирстиан въртеше малка тъкачница, а Димана беше шивачка, макар и преуспяваща — но пък всички те в дългия си живот бяха работили различни занаяти. И се бяха подвизавали под различни имена. — На Испан Седай, изглежда, не й е добре — каза Чиларес и помръдна неловко на седлото си. — Може би билките й действат по-силно, отколкото е смятала Нинив Седай. Би било ужасно, ако я сполети нещо. Преди да бъде разпитана, искам да кажа. Може би Сестрите ще поискат да я нагледат? Да я Изцерят, нали знаете… — Тя млъкна и запримигва нервно с големите си кафяви очи. И как не, след като сред приятелките й беше и Сумеко.
Един поглед през рамо и се видя, че дебелата жена се е изправила на стремената си и наднича зад гърбовете на Ветроловките — но забеляза погледа на Елейн и бързо седна на седлото. Сумеко, която разбираше повече от Церенето от всички Сестри, с изключение на Нинив. Навярно повече дори от Нинив. Елейн само посочи към тила на колоната и Чиларес се изчерви и изостана назад.
Мерилил се приближи до Елейн само няколко мига след като Реане я остави, и се престори много по-добре от Родственичката, че иска само да си побъбри. Поне говореше съвсем безгрижно. Но виж, какво имаше да каже, беше друга работа.
— Чудя се доколко благонадеждни са тези жени, Елейн. — Присви устни от отвращение и изтупа прахта от раздвоените си поли с облечената си в ръкавица длан. — Твърдят, че не прибират дивачки, но самата Реане си е същинска дивачка, каквото и да ми разправя, че се била провалила на изпитанието за Посветена. Сумеко също, както и Кирстиан. — Леко навъсен поглед към Кирстиан и пренебрежително махване с ръка. — Не може да не си забелязала как подскача при всяко споменаване на Кулата. Нищо не знае, освен че могат да я хванат в разговор с някоя, която наистина е била прогонена. — Мерилил въздъхна, видимо съжалявайки за това, което се канеше да добави. Наистина беше много добра. — Замисляла ли си се дали не биха могли да лъжат и за други неща? Може да са Мраколюбки, откъде да знаем, или да служат на Мраколюбки. Сигурно не са, но нещо хич не ми изглеждат надеждни. Вярвам, че има някаква ферма, все едно дали я използват за уединение, или не, иначе нямаше да приема всичко това, но няма да се изненадам, ако се намерим пред няколко паянтови сгради с дузина дивачки вътре. Е, не чак паянтови — те, изглежда, разполагат с пари — но по принцип е същото. Не, май просто не са благонадеждни и това е.
На Елейн започна бавно да й накипява още щом усети накъде я насочва Мерилил, и огънят, на който кипеше, се усилваше все повече. Цялото това изплъзване, всички тези „май“, „може би“ и „сигурно“, така че да й внуши неща, в които самата тя не вярваше. Мраколюбки ли? Плетящия кръг се бе сражавал с Мраколюбки. Две от жените бяха загинали. И ако не бяха Сумеко и Йейне, Нинив можеше да е мъртва, вместо Испан да е пленничка. Не, причината да бъдат неблагонадеждни не беше защото Мерилил се бои, че са се заклели в Сянката — иначе щеше сама да го каже. Не бяха благонадеждни, защото след като не са благонадеждни, нямаше да може да им се позволи да държат Испан.
