— Торам Риатин, изглежда, е изчезнал — каза Добрайн, — въпреки че, поне според мълвата, все още е жив и здрав. Пак според мълвата Давед Ханлон и Джераал Мордет — Падан Фейн, както го наричате вие — са го изоставили. Между другото, настаних сестрата на Торам лейди Айлил в разкошни покои, със слуги, които са… благонадеждни, — Ако можеше да се съди по тона му, под „благонадеждни“ той явно разбираше благонадеждни за самия него. Горката жена нямаше да може и роклята да си смени, без той да разбере. — Мога да разбера защо сте довели нея, както и лорд Бертом и останалите, но защо и върховния лорд Вейрамон, или върховната лейди Анайела? Дума да няма, естествено, че и техните слуги са благонадеждни.
— Как разбираш кога една жена иска да те убие? — промълви умислено Ранд.
— Когато ти узнае името. — Думите на Добрайн съвсем не прозвучаха като шега. Ранд килна глава замислено и после кимна. Кимна! Мин се надяваше, че е престанал да чува онези гласове.
Ранд махна с ръка, сякаш да отпъди от очите си всички жени, които искат да го убият. Опасен жест, след като и тя беше тук. Определено не искаше да го убива, но нямаше да има нищо против да види как Сорилея го пердаши с онази суровица! Панталоните не предпазваха много.
— Вейрамон е глупак, който прави много грешки — обърна се Ранд към Добрайн, който кимна в съгласие. — Моя е грешката, дето си помислих, че мога да го използвам. Във всеки случай, той, изглежда, е предовояен, че се навърта около Преродения Дракон. Друго има ли? — Мин му подаде бокал и той й се усмихна въпреки плисналото се върху китката му вино. Сигурно си помисли, че е неволно.
— Твърде малко и твърде много — почна Добрайн и се дръпна рязко в стола си да избегне плисналото се вино, когато Мин тикна в ръката му втория бокал. Не й харесваше това ограничаване до положението на слугинче в някоя кръчма. — Много благодаря, милейди Мин — промърмори той учтиво, но я изгледа накриво, докато поемаше бокала. Тя се върна кротко да налее и на себе си. Кротко.
— Боя се, че лейди Каралайн и върховният лорд Дарлин са в палата на лейди Арилин тук, в града — продължи кайриенският лорд, — под закрилата на Кацуан Седай. Навярно „закрила“ не е най-подходящата дума. На мен ми бе отказано да ги посетя, но чувам, че са се опитали да напуснат града и са ги върнали като чували. Всъщност в чували, както се твърди. След като се запознах с Кацуан, почти съм склонен да го повярвам.
— Кацуан — промърмори Ранд и Мин тръпки я побиха. Чак уплашено не прозвуча, но го изрече повече от притеснено. — Мин, какво според теб трябва да направя с Каралайн и Дарлин?
Седнала през два стола от него, Мин трепна, че я включват така внезапно, и погледна със съжаление петната вино, оцапали най-хубавата й кремава копринена блузка и панталоните й.
— Каралайн ще подкрепи Елейн за Слънчевия трон — промълви тя унило. За греяно вино беше доста изстинало и май никога нямаше да се изпере от блузата. — Не е видение, но на нея й вярвам. — Не погледна към Добрайн, макар че той кимна разсъдливо. Вече всички знаеха за виденията й. Единственият резултат от това беше непрестанният поток от благороднички, които искаха да узнаят бъдещето си и които съвсем помръкваха, когато им отвръщаше, че не може да им го предскаже. Повечето нямаше да останат доволни от малкото, което бе видяла; нищо страшно, но липсваха и онези ярки чудеса, който предричаха прорицателките по панаирите. — Колкото до Дарлин, освен факта, че той ще се ожени за Саралайн, след като тя го изцеди хубаво и го окачи на простора да съхне, единственото, което мога да кажа, е, че един ден той ще стане крал. Видях корона на главата му, с меч отпред, но на коя страна принадлежи тази корона — не знам. И… ах, да. Той ще умре на легло и тя ще го надживее.
Добрайн се задави с виното си, закашля се и забърса устните си с ленена кърпа. Повечето от онези, които знаеха, не вярваха. Съвсем доволна от себе си, Мин допи малкото, което бе останало в бокала й. И също се задави и издърпа кърпата от ръкава си да си отрие устата. Светлина, защо точно на себе си трябваше да сипе утайката!
Ранд само кимна, забил поглед в бокала си.
— Значи те ще живеят, за да ми създават грижи — измърмори той. Много тихо за такива слова, твърди като камък. Корав беше като меч нейният овчар. — А какво да правя с…
Главата му изведнъж се извърна към вратата. Едното крило се отваряше. Много остър слух имаше. Мин нищо не беше чула.
Никоя от двете влезли Айез Седай не беше Кацуан и Мин усети, че раменете й се отпускат, докато прибираше кърпата си. Докато Рафела затваряше вратата, Мерана приклекна в дълбок реверанс, въпреки че лешниковите очи на Сивата сестра набързо обхванаха Мин и Добрайн, оцениха всичко по тях и го подредиха най-грижливо, а после и кръглоликата Рафела просна тъмносините си поли на пода. Някоя от двете не се изправи преди Ранд да им махне с ръка. След което се плъзнаха към него, изписали на лицата си хладна строгост, съвсем подхождаща на облеклото им. Само дето пълничката Синя сестра току опипваше ресните на шала си, сякаш да си напомни, че все още е на раменете й. Мин беше забелязвала този жест и преди, у други Сестри, заклели се във вярност на Ранд. Сигурно никак не им беше лесно. Само Бялата кула командваше Айез Седай, но Ранд им свиваше пръст и те идваха, посочваше им вратата и те си отиваха. Айез Седай говореха с крале и с кралици като с равни, може би дори като малко по-горни от тях, но Мъдрите ги наричаха „чирачки“ и очакваха да им се подчиняват два пъти по-бързо, отколкото на Ранд.
Нищо от това не се показа на гладкото лице на Мерана.
— Милорд Дракон — заговори тя почтително. — Току-що научихме, че сте се завърнали, и предположихме, че горите от желание да разберете как са приключили нещата с Ата-ан Миере. — Тя само погледна Добрайн, но той тутакси стана. Кайриенците бяха свикнали с хора, държащи да си говорят насаме.
— Добрайн може да остане — отсече Ранд. Дали се поколеба? Не стана. С тези свои очи като сини ледени късчета беше самият Прероден Дракон от глава до пети. Мин му беше казала, че тези жени са му искрено верни, че всичките пет, които, го бяха придружили на кораба на Морския народ, са негови, изцяло верни на своята клетва и поради това покорни на неговата воля, но за него, изглежда, все още беше трудно да се довери на Айез Седай. Разбираше го, но беше крайно време да свикне да разчита на тях.
— Както желаете — отвърна Мерана и леко кимна. — Двете с Рафела постигнахме сделка с Морския народ. Сделката, както те я наричат — с главна буква. — Разликата беше явна при начина, по който го произнесе. С длани все още на зелените поли със сиви ивици, тя вдиша дълбоко. — Харайн дин Тогара Два вятъра, Надзорницата на вълните на клана Шодейн, говореща от името на Неста дин Реас Две луни, Надзорницата на корабите на Ата-ан Миере, и с това обвързваща целия Ата-ан Миере, пое обещанието такива кораби, от каквито Преродения Дракон има нужда, да плават тогава и накъдето той има нужда, за каквато и цел да ги поиска. — Мерана беше склонна към известна помпозност, когато наоколо нямаше Мъдри: Мъдрите такива работи не позволяваха. — В замяна на това двете с Рафела, говорещи от ваше име, обещахме, че Преродения Дракон няма да променя никакви закони на Ата-ан Миере, както е постъпил сред… — За миг тя се поколеба. — Простете. Свикнала съм да представям сключените споразумения буквално. Думата, която те използваха, беше „вързаните за брега“, но всъщност имаха предвид това, което направихте в Тийр и Кайриен. — Само за миг очите й го изгледаха питащо. Навярно се чудеше дали не е направил същото и в Иллиан. Изразила бе облекчение, че не е променил нищо в родния й Андор.
— Е, ще го преживея някак — промърмори той.
— Второ — подхвана Рафела, опряла пълните си длани на кръста си — вие се задължавате да дадете на Ата-ан Миере земя, по една квадратна миля край всеки град до плавателна вода, който сега е или ще бъде под ваш контрол. — Тонът й не беше толкова помпозен като на спътничката й, а само изричен. Нито пък звучеше особено доволна от това, което казваше. Беше тайренка в края на краищата, а малко пристанища държаха търговията си толкова здраво под свой контрол, колкото Тийр. — Във всяка такава зона законите на Ата-ан Миере ще тежат над другите. Това споразумение ще трябва да се потвърди и от владетелите на тези пристанища, така че… — Този път тя се запъна и мургавите й бузи малко посивяха.
