— Тук сме — каза Афродита.

— Баба също ми трябва.

— Идва. Не се страхувай — успокои ме сестра Мери Анджела.

Джипът спря толкова близо до конете, че те започнаха да цвилят, да пръхтят и да отстъпват назад. Вратите на джипа се отвориха и Калона, и Неферет излязоха едновременно от него. Тя беше облечена изцяло в черно, с дълга до земята копринена рокля и дълбоко деколте. Оттам се показваше странен крилат медальон от оникс, който падаше точно между гърдите й. Около нея пулсираше черна аура и раздвижваше гъстата коса около раменете й.

— Мамка му! — прошепна Афродита.

— Виждам — отвърнах мрачно. Калона крачеше до нея. Като изключим черните панталони, по него нямаше друга дреха. Докато се приближаваше, криле те му изшумоляха и се отвориха леко, колкото да загатнат за своето великолепие.

— Пресвета Дево Марийо! — възкликна до мен сестра Мери Анджела.

— Не го гледай в очите! — прошепнах аз. — Той може да хипнотизира хората с тях. Не му давай тази възможност.

Тя се поколеба и все още изучавайки крилатия мъж, каза:

— Той не може да ме омагьоса. По-скоро ми е жал за него. Сега вече съм сигурна, че е паднал ангел.

Не можах да се въздържа и попитах:

— На колко години е според теб?

— Много стар. По-стар от света.

Нямах време да й обясня, че на мен ми изглежда на осемнайсет, защото в този момент шофьорът слезе от джипа и се присъедини към Калона и Неферет. Беше Старк. Очите му веднага намериха моите и той ми кимна незабележимо с глава.

Чух, че Стиви Рей въздъхна изненадано, от редиците на червените хлапета се разнесе ропот.

— Това е хлапето, което ме уцели със стрелата си — погледна ме Стиви Рей.

— Да — кимнах аз. — Той се е променил. Сега е червен вампир.

— Но продължава да си е шибан плъх — изсумтя Афродита, но се усети и добави. — Извинявай, Зо.

— Не му вярвай, Зоуи — достигна до мен и гласът на Дарий. — Нали виждаш на кого служи.

— Дарий — казах строго, без да поглеждам към него, — ти трябва да ми вярваш, а това значи, да вярваш и на преценката ми.

— Но понякога преценката ти смърди — каза Ерин. — Не и когато Никс ми говори — отвърнах.

— Сигурна ли си, че я чуваш сега? — попита Шоуни.

Вгледах се в Старк, опитвайки се да открия тъмна сянка около него. Нямаше нищо, беше само Старк и очите му ме гледаха твърдо и открито.

— Абсолютно съм сигурна — отсякох аз и продължих. — Сега образувайте кръг около нас.

Близначките и Деймиън моментално изплуваха от тълпата зад мен. Деймиън отиде на източния край на кръга. Не видях Шоуни, но усетих, че заема място зад мен, а Ерин се премести отляво. За секунда си помислих, че може би ще трябва да се отделя от Афродита, Стиви Рей и сестра Мери Анджела, за да заема мястото на Земята, но бързо осъзнах, че пещерата на Дева Мария е ориентирана на север и че красивата сребърна нишка, която свързваше нашия кръг, сега включваше и нея.

— Не можеш вечно да поддържаш кръга — заговори Калона, докато приближаваше бавно към малката ни група. — Но аз мога да продължа да те преследвам до края на света.

— Деца — застана до него Неферет. Като изключим пулсиращата около нея тъмна сянка, тя изглеждаше прекрасна и невинна, като истинска Висша жрица. — Вие позволихте жаждата на Зоуи за власт да ви постави в опасна ситуация, но все още не е прекалено късно. Трябва само да се отречете от нея, да разпуснете кръга и Висшата жрица ще ви приеме отново в обятията си.

— Ако нямаше сред нас монахиня, щях да ти кажа какво да правиш с тези обятия — каза Афродита.

— Не Зоуи беше тази, която обърна гръб на Никс — извика Ерин.

— Всички знаем, че това си ти. Само че Зоуи го разбра първа — добави Шоуни.

— Злобните й думи са замъглили съзнанието ви — каза тъжно Неферет.

— А кой размъти моето съзнание? — обади се сестра Мери Анджела. — Аз почти не познавам това дете. Думите му не могат да ми повлияят, нито да ме накарат да си измисля мрака, който се излъчва от теб.

Маската на доброта и загриженост върху лицето на Неферет се пропука и тя показа истинската си същност.

— Колко си глупава, човешка жено! Естествено, че ще видиш мрака около мен. Моята богиня олицетворява нощта.

Милото изражение по лицето на сестра Мери Анджела не беше маска, затова си остана непроменено и тя каза простичко:

— Не, аз познавам Никс и въпреки че олицетворява нощта, тя не покрива с мрак своите избраници. Бъди честна пред себе си, жрице, и признай, че ти изостави богинята си заради това създание до теб.

Мери Анджела вдигна ръка към Калона и ръкава на черната й роба се нагъна.

— Нефелиме, познах те. И в името на пресветата Дева ще изрека думи, които вече си чувал. Напусни този свят и се върни в царството, откъдето си изпаднал. Покай се и може би ще ти бъде позволено да познаеш вечността в рая.

— Не смей да му говориш така, жено! — изкрещя Неферет и всичките й напъни да изглежда добра изчезнаха. — Той е бог, слязъл на земята. Би трябвало да паднеш в краката му.

Страховитият смях на Калона накара гарваните да засъскат и да се размърдат неспокойно.

— Не се карайте за мен, дами. Аз съм бог. Имам достатъчно сили и за двете ви — говореше на Неферет и сестра Мери Анджела, но кехлибарените му очи гледаха право в мен.

— Никога няма да бъда твоя, Калона — заговорих, като игнорирах всички около нас. — Аз съм вярна на принципите на моята богиня, а ти си пълна противоположност на всичко, което ни учи тя.

— Как си позволяваш… — започна Неферет, но Калона вдигна ръка и я спря.

— Грешиш, Ая. Погледни дълбоко в себе си и виж онази девица, създадена, за да ме обича.

Нещо зад мен се раздвижи и аз усетих, че някой прекосява кръга, което можеше да се случи само, ако лично богинята му разреши това. Исках да се обърна и да видя кой се присъединява към нас, но не можех да откъсна очи от омагьосващия му поглед.

Тогава някой взе ръката ми в своята и любовта разпръсна магията му. Обърнах се и видях баба. Хийт намести инвалидната й количка до мен. Видът й беше като на завърнал се от бойното поле войник. Ръката й беше гипсирана, на главата си имаше превръзка. Лицето й бе подпухнало и насинено, но усмивката й си беше същата, както и сладкият й глас.

— Правилно ли съм чула, че имаш нужда от мен, моя а-вет-си а-ге-хут са, дъще на моето сърце?

— Винаги имам нужда от теб, бабо — стиснах ръката й аз. После вдигнах поглед към Хийт, който ме поздрави с усмивка.

— Сритай задника на тоя грозник, Зо — каза той, после се отдръпна и застана до Ерик и Дарий.

През това време баба успя някак си да се изправи на крака. Направи две несигурни крачки напред и се загледа в дърветата отсреща към накачулилите се по тях гарвани.

— О, синове на моите прамайки! — извика тя и гласът й гръмна като удар по племенните барабани. — Защо му позволихте да ви превърне в чудовища? Не чувствате ли как тупти кръвта на вашите майки във вените ви? Не усещате ли, че сърцата им бият за вас?

Смаяна, видях как няколко чудовища свеждат глави, сякаш нямаха сили да гледат баба в очите. И разпознах в дълбините им мъката и объркването.

— Замълчи, Ани-юнуийа — избумтя гласът на Калона до нас.

Баба разпозна древното име на народа на чероки и се обърна бавно към крилатото същество.

— Виждам те, Древни. Не се ли научи? Трябва ли жените отново да се съберат, за да те победят?

— Не и този път, Гигуа. Този път няма да ме подмамите толкова лесно.

— Този път ще изчакаме сам да влезеш в капана! Ние сме търпеливи хора, знаеш го добре.

— Но тази Ая е различна — отвърна Калона. — Душата й ме зове от сънищата й. Няма да е далеч денят, когато събудилата се в нея женственост също ще ме повика и тогава тя ще бъде моя.

— Не! — отсякох. — Мислиш си, че можеш да ме притежаваш, сякаш съм парче земя, и това е голямата ти грешка. Наистина, душата ми копнее за теб — най-после си го признах публично и изненадващо дори за мен. Истината ми даде сили. — Но ти сам каза, че аз съм различна Ая. Аз имам свободна воля и волята ми е да не се поддам на мрака. Предлагам ти сделка: махни се оттук. Вземи Неферет и гарваните и отиди някъде далеч оттук, където ще живееш в мир и няма да нараняваш никого.