Стиви Рей се засмя весело.

— Ох, Зо! Знам, че е добре. Бих разбрала веднага, ако нещо не е наред с нея. Откачено е, но е така.

— Добре тогава. Аз трябва да тръгвам. Ти също.

— Значи искаш тази нощ да изведа всички оттук?

— Не тази нощ, а веднага — казах твърдо.

— Нямаш грижи — отвърна Стиви Рей. — До скоро, Зо.

— Моля те, внимавай.

— Не ме мисли. Скрила съм в ръкава си няколко фокуса.

— Ще ти трябват. Чао — казах и прекъснах връзката. Мисълта, че Стиви Рей ще премести групата на червените в подземието под бенедиктинския манастир, ме поуспокои. Наложих си да вярвам, че Стиви Рей ще ги опази от ноктите на гарваните-демони и ще ги заведе там невредими. Ако и ние имахме късмет, скоро всички щяхме отново да се съберем и да измислим как да се справим с Калона и Неферет. А аз щях да попитам Стиви Рей за онази работа със зловещите тъмни петна. Имах чувството, че тя знае повече за тях от мен.

Влязох в общата зала. Обикновено след училище тук беше пълно с хлапета, мотаеха се наоколо или седяха пред разположените по ъглите телевизори. Из цялото помещение имаше удобни столове и меки канапета. Новаците трябваше да са на тях и да си почиват от уроците.

Но днес имаше съвсем малко деца и тези, които седяха там, бяха необичайно умърлушени. Една от вероятните причини беше, че кабелната е прекъсната заради бурята, но никой не им пречеше да гледат DVD, например. Почти всички имаха дискове с филми. Но хлапетата стояха с наведени глави, събираха се на групички и разговаряха почти шепнешком.

Машинално погледнах към ъгъла, където обикновено се разполагаше нашата група, и въздъхнах облекчено, когато видях Деймиън и близначките. Бека беше между тях. Предположих, че я успокояват и следят да не изпадне в истерия. Но когато пристъпих по-близо, разбрах, че греша.

— Наистина! Добре съм. Не е кой знае какво — настояваше тя и гласът й вече не трепереше. По лицето й се четеше не страх, а досада и раздразнение. Тя беше напълно променена.

— Не е кой знае какво ли? — опули се Шоуни. — Разбира се, че е.

— Онзи те нападна! — добави Ерин.

— Не беше точно така — размаха ръце Бека.

— Просто се закачахме. Старк е много секси.

— Да, изнасилвачите обикновено са много секси — изсумтя Ерин.

Бека присви очи, погледна злобно Ерин и каза с леден тон:

— Старк наистина е секси, а ти ревнуваш, че не пожела теб.

— Какво, какво? — Ерин не повярва на ушите си. — Ти си мислиш, че говоря така, защото не ме е пожелал? Защо му търсиш извинения?

— Какво ти става, Бека? — попита Шоуни. — Не бива да позволяваш на…

— Задръж малко — намеси се Деймиън. — Знаете ли, Бека е права. Старк наистина е готин — той видя оцъклените срещу него очи на близначките и продължи бързо. — Ако Бека казва, че само са се закачали, кои сме ние, че да ги съдим?

Аз и Дарий се приближихме към групата.

— Какво става? Добре ли си? — обърнах се към Бека.

— Отлично дори — отвърна тя, метна един леден поглед към близначките и се изправи. — Умирам от глад. Ще потърся нещо за ядене. Съжалявам, че трябваше да се карате заради мен. До скоро — и побърза да се отдалечи.

— Какво беше това? — попитах тихо.

— Същото, каквото цари навсякъде в този скапан…

— Бързо горе! — изкомандва Дарий и това затвори устата на Ерин.

Беше ми забавно да видя как приятелите ми се подчиняват безпрекословно на заповедите му. Излязохме от общата стая, без да обръщаме внимание на любопитните погледи на хлапетата. Докато изкачвахме стълбището, Дарий попита:

— Афродита в стаята ли си е?

— Да, каза, че е уморена — отвърна Шоуни.

— Сигурно виси от тавана с главата надолу в обичайната си поза «прилеп» — каза Ерин. Погледна през рамо към Дарий и добави. — Като говорим за Афродита, бъди сигурен, че ще изкрейзи, като види как са ти обезобразили красивото личице.

— Да, и ако искаш да починеш малко от нейното безумие, може да опиташ малко кафе мока ей тук — посочи към себе си Шоуни и размърда подканващо вежди.

— Или ванилов сладолед ей там — добави Ерин и посочи себе си.

Дарий се усмихна приятелски и каза:

— Ще го имам предвид. Реших, че близначките си играят с огъня, и сметнах за разумно да ги предупредя, че нямам никакво намерение да ги спасявам от Афродита, ако случайно разбере, че свалят нейния човек, но бях прекалено уморена, за да говоря.

— Спомняш ли си онзи син кашмирен пуловер, който си купи от «Сакс»? — обърна се Деймиън към Ерин.

— Да. Какво за него?

— Позволяваш ли да го взема, когато Афродита те изкорми заради гаджето си?

— Дрън-дрън. Тя сега е обикновен човек.

— Да, и мисля, че двете със сестра ми ще успеем да се справим с нея — каза Шоуни и изпрати въздушна целувка на Дарий. — Не ни забравяй, боецо.

Дарий се засмя, а аз изпъшках. Когато стигнахме до моята стая, вратата

й внезапно се отвори и Афродита извика отвътре: — Тук съм.

Всички се набутахме в стаята.

— Ти какво правиш в… — Олеле! Какво е станало с лицето ти? — извика Афродита и без да ни обърне внимание, изтича при Дарий и започна да мърда пръсти около дългата рана на лицето му. — Добре ли си? Изглеждаш ужасно! Бързо нави ръкавите на блузата си и демонстрира напълно заздравели белези от зъбите на Стиви Рей по бялата си кожа.

— Искаш ли да ме ухапеш? Давай, нямам нищо против.

Дарий хвана ръката й, спря стремителното й движение и каза спокойно:

— Добре съм, скъпа моя. Това е само драскотина.

— Как се случи? — попита Афродита, готова да избухне в сълзи. Хвана ръцете на Дарий и го поведе към леглото, което доскоро беше на Стиви Рей.

— Всичко е наред, красавице — повтори той, придърпа я в скута си и я притисна нежно в прегръдката си. Продължи да й говори нежно на ухо, но аз престанах да слушам, защото сега цялото ми внимание бе погълнато от малките пухкави същества, които можеха да се видят навсякъде из стаята.

Изглежда, не само аз ги бях забелязала, защото след миг чух Деймиън да възкликва:

— Камерън, ето къде си била, миличката ми! Толкова се безпокоях за теб! — седна на пода и започна да гали оранжевата си котка.

— Велзевул, къде беше, по дяволите? — чух Шоуни да гълчи злобното сиво мустакато създание, което бе избрало да бъде собственост и на двете близначки едновременно.

— Мислехме си, че правиш компания на Злодеида. А, ето я и нея! — плесна с ръце Ерин.

— Чакайте малко — казах, като видях свилата се на кълбо върху леглото ми Нала. Огледах се из стаята и преброих всичките осем — осем! — котки. — Какво става с тези котки?

— Точно затова съм тук — каза Афродита и въздъхна лекичко, като се сгуши в Дарий. — Злодеида се държеше много странно. Непрекъснато влизаше и излизаше през котешката вратичка и издаваше странни скимтящи звуци — тя спря за миг и изпрати въздушна целувка към гадната бяла мухоморка, която се преструваше на нейна котка. — Накрая не издържах и тръгнах след нея. И тя ме доведе в стаята ти. Влязох и намерих останалите котки тук. После чух гласовете ви в коридора — тя прониза близначките с красивите си сини очи. — Чух всичко, което казахте, и не си мислете, че няма да сритам двойния ви задник само защото съм човек.

— Но какво правят тези котки тук? — побързах да се намеся, преди близначките да заформят една мини война между човек и бъдещи вампири.

— Ела тук, Нефертити! — извика Дарий и една пъстра лъскава котка скочи на леглото и започна да се гали в него.

— Тук са, защото са наши котки — каза Деймиън и продължи да гали Камерън. — Помниш ли какво стана вчера, когато избягахме оттук? Всички ни чакаха при оградата на училището.

Вдигна поглед към мен и попита с надежда:

— Е, тръгваме ли?

— Всеки момент — казах аз, все още загледана в котките. — Я чакайте малко. Нашите котки са тук, но какъв е този огромен сив котарак, ей там, и онова бежово мъниче, дето се притиска в него?

— Големият е мейн-куунът на Дракона — обясни Деймиън. — Казва се Сенкогрив.