— Те вече не ядат хора, Хийт. Няма да се наложи да убиваш никого. Когато казах, че се тревожа за теб, имах предвид гарваните.

— Ето, че тя отговори на въпроса ти. Кажи сега, за каква банда говореше?

Хийт сви рамене.

— По новините говорят само за това. Естествено, електричеството непрекъснато спира и кабелната цял ден я няма никаква, както и телефоните. Но навсякъде тръбят, че снощи към полунощ някаква шайка се развилняла из Мидтаун. Устроили си истински Хелоуин. Чера Кимико от «Фокс Нюз» го нарече «кървава баня». Ченгетата не успели да реагират навреме заради бурята. Онези започнали да избиват хората по улиците, което побъркало всички, защото в онзи богаташки квартал досега не бяха виждали улична банда. Така че богатите дебелаци си изкарали акъла. Когато последния път гледах новини, всички крещяха, че трябва да извикаме Националната гвардия въпреки уверенията на полицията, че вече всичко е под контрол — той замълча за момент и аз почти видях как се въртят зъбните колела в мозъка му. — Хей, става дума за Мидтаун! Където се намира училището за вампири — той премести поглед от мен на Ерик и обратно. — Значи не е била банда. Били са онези адски птици.

— Умник — измърмори Ерик. — Да, наистина са били те. Атаката им започна, докато бягахме от «Дома на нощта» побързах да кажа, преди двамата да се счепкат отново. — Изобщо ли не са споменали, че хората са нападани от странни същества?

— Не, казаха, че това, което вилнее из района и реже гърлата на хората, е банда. Това ли правят тези… гарвани?

В главата ми изникна споменът за един от тях, който ме атакува в «Дома на нощта» и за малко не изпълни видението на Афродита за смъртта ми. Той се опита да ми пререже гърлото, при това още преди той и другите изроди да си върнат напълно физическите тела. Потръпнах от ужас и казах:

— Да, изглежда, правят точно това. Всъщност не знам много за тях. Баба знае повече, но те предизвикаха катастрофа…

— Баба ти е катастрофирала? Ох, Зи, много съжалявам! Добре ли е сега? — Хийт се разстрои искрено. Той много обичаше баба, беше идвал с мен във фермата й с лавандула толкова пъти, че не бих могла да ги преброя.

— Ще се оправи. Трябва да се оправи — казах убедено аз. — Монахините бенедиктинки се грижат за нея в подземието на манастира, онзи на ъгъла на «Луи» и Двайсет и първа.

— Подземие? Монахини? Не трябва ли да е в болница?

— Беше, преди Калона да възкръсне и гарваните да възвърнат своите шибани наполовина човешки, наполовина птичи тела.

— Наполовина хора, наполовина птици? Б-ррррр, побиват ме тръпки — лицето му се изкриви от отвращение.

— По-лошо е, отколкото си го представяш. И са много големи. Огромни. Трябва да ме изслушаш внимателно, Хийт. Калона не е човек, той е паднал ангел.

— Като казваш «паднал», имаш предвид, че вече не е готин пич с бели криле и арфа в ръцете?

— Има криле, но неговите са черни — обади се Ерик. — И не е готин пич. Всичко, което знаем за него, говори, че винаги е бил зъл.

— Не, невинаги — добре, де, устата ми го изрече, не мога да го отрека, но аз не го мислех. В същия момент двамата срещу мен изсумтяха. Усмихнах се нервно и се опитах да обясня: — Ами… според баба Калона някога е бил ангел, затова… предположих, че е бил добър. Имам предвид, отдавна.

— Аз мисля, че трябва веднъж завинаги да приемем, че е лош. Сто процента лош — каза Ерик.

— Снощи бяха избити много хора. Не знам броя им, но това е гадно. И ако зад тази касапница стои Калона, аз съм съгласен, че е зъл — каза твърдо Хийт.

— Добре, де, предполагам, че сте прави.

Какво ми ставаше, по дяволите! Знаех по-добре от всички тук колко зъл беше Калона. Бях почувствала черната му мощ. И знаех, че Неферет е в комбина с него. Двамата бяха толкова близки, че заради него тя обърна гръб на Никс. Това можеше да се нарече по един-единствен начин: ЗЛО.

— Чакай, чакай, за малко да забравя! — извика Ерик и се върна при стола.

Аз и Хийт го последвахме. Ерик се наведе и извади от сянката до стола чудовищно огромния радиокасетофон CD-комбайн. — Да видим дали няма да хванем нещо.

Започна да върти грамадните метални копчета и много скоро чухме Осми канал. Въпреки пращенето гласът на говорителя, сериозен и забързан, се чуваше ясно:

«… в своя втори извънреден доклад за кървавата баня в източната част на Мидтаун полицията повтаря многократно, че градът е под контрол и улиците са обезопасени. Ще цитирам началника на полицията: «Това беше кървав ритуал, с който една новопоявила се банда, която нарича себе си «Демоните», заявява за себе си. Лидерите на бандата са арестувани и гражданите на Тулса са в пълна безопасност». При това положение Тулса се връща към…»

Радиото припука, после чухме отново гласа на говорителя:

«При нас постъпиха още две изявления от ръководството на «Дома на нощта». В първото се съобщава, че целият училищен персонал и учениците се разпускат във връзка с връхлитащата града буря. Второто съобщение гласи: молим целия персонал и учениците на «Дома на нощта» да се върнат в училището. Ръководството преминава към нормалния си работен график и възобновява учебните занятия.»

— Никаква банда не е имало миналата нощ — извиках аз. — Това е най-голямата глупост, която съм чувала. — Тя го е измислила. Манипулира медиите, а вероятно и обществото — изрече мрачно Ерик.

— Това да не е онази жрица, която ми бръкна в мозъка? — попита Хийт.

— Не — отвърна Ерик.

— Да — казах заедно с него и го изгледах зверски. — Той трябва да знае истината, за да може да се защити.

— Колкото по-малко знае, толкова по-добре за него — възрази Ерик.

— Не, изслушай ме. Преди и аз си мислех така и затова всички ми се разсърдиха. И понеже крих всичко от приятелите си, направих няколко големи грешки — прехвърлих поглед от Ерик на Хийт. — Ако не бях пазила за себе си толкова много тайни, ако им се бях доверила, сигурно щях да се справя по-добре и нещата нямаше да се объркат така ужасно.

— Окей, разбирам накъде биеш — въздъхна Ерик, после се обърна към Хийт. — Казва се Неферет и е Висша жрица на «Дома на нощта». Притежава огромна сила. И е медиум.

— Да, вече знам, че може да чете мислите ми. Тя разбърка мозъка ми и направи така, че да забравя много неща. Едва сега започвам да си припомням някои от тях.

— Боли ли те главата? — попитах го, припомняйки си каква болка трябваше да преживея, докато разбивах стената, с която Неферет беше блокирала спомените ми.

— Да, боли, но постепенно намалява — каза той. На лицето му се появи познатата прощаваща всичко усмивка и сърцето ми се сви.

— Неферет е и нещо като кралицата на Калона — продължи Ерик.

— Това е кофти факт с опасни последици. Не го забравяй — допълних аз. — И трябва да знаеш, че Калона не понася да е под земята. Не я е обичал още преди мъдрите жени чероки да го затворят там и по наша преценка сега, когато най-после се е освободил от този затвор, я ненавижда още повече. Затова най-безопасното място е под земята.

— Ами онези гарвани-демони?

Поклатих глава.

— За тях не знаем нищо. Не са се появявали из тунелите досега, но това не означава нищо.

Сетих се за непрогледната тъмнина в тунелите и за страха, който вселяваше в мен. Нямах никаква представа откъде идваше той и с какво беше свързан. С червените хлапета? С гарваните-демони? Други безлики същества, изпратени от Калона? Или беше просто игра на въображението ми? Не знаех. Но със сигурност знаех, че щях да заприличам на дърдореща идиотка, ако изредя на глас всичките «може би», които се въртяха из главата ми, затова предпочетох да си мълча.

— Добре, днес е събота, но зимната ваканция свършва в сряда, и ако тази ледена буря ни удари с цялата си сила, както предвиждат по радиото, сигурно ще я удължат до края на седмицата — заговори Хийт. — Няма да е проблем да се скрием от опасността, дори и ако гарваните преместят атаката си от Мидтаун към моя квартал.

Изведнъж ми прималя.