Всички го погледнаха изненадано. Телано се ококори, но бързо се успокои. Когато Калън се изправи, той също се надигна бавно.

— Е, щом се налага. Поне ние двамата имаме нещо общо — промърмори той.

Лилия си пое рязко дъх.

— Аз… не съм убедена, че това е добра идея — насили се да произнесе тя; навеждайки очи, когато всички се обърнаха към нея. — Имаше моменти, когато подозирах, че Черният магьосник Калън е… човекът.

Думите й породиха изненада и раздразнени реакции.

— Трябва да изчакаме завръщането на Сония — предложи някой.

Лилия вдигна глава и се насили да срещне погледа на Калън. Той й се усмихна.

— Както казах, може да имаме нужда от Лилия. Недоверието към мен скоро ще бъде част от отговорностите й. Предлагам тя да разчете и моето съзнание, за да могат всички да се успокоят.

Лилия впери поглед в него, изпълнена със съмнения, и усети как в гърдите й се надига вина. „Ако е невинен, ще се чувствам много зле, че го сметнах за източник на Скелин, след всичко, на което ме научи. Но ако не е… дали ще използва това, за да може тайно да ме изнудва?“

Оусън кимаше със съгласие. Болкан също. Калън й махна с ръка. Нямаше как да се измъкне от това. Ако това бяха намеренията му от самото начало, тя с лекота бе попаднала в капана му. С пресъхнала уста Лилия се приближи до него. Той я хвана за ръката и без да спира да се усмихва, я притисна към главата си.

— Помните ли какво трябва да направите?

Тя кимна и затвори очи.

Невъзможно й беше да каже колко време беше минало, преди да се отдръпне отново от него. Изпълваше я вина, че го беше подозирала, но най-силно бе залялото я облекчение. „Сега разбирам защо Гилдията го е избрала. Той би предпочел да умре, отколкото да я предаде. Ненавижда себе си заради това, че е попаднал в капана на роета — а аз нямах представа, че копнежът може да е толкова силен. Голяма съм късметлийка, че се отървах“. Той бе изказал възхищение от готовността й да рискува живота си за Аний, а тя видяла раздразнението му и срама, че не бе успял да намери Скелин и да се разправи с него. „Но наистина се е опитвал; вече съм сигурна в това. Мога да му простя провала“.

Освен това я бе предупредил, че ако лорд Телано е виновен, разчитането на съзнанието му няма да е от най-приятните й преживявания. Лилия се обърна към магьосника. Мъжът огледа стаята, намръщи се и стана. Стоеше вдървено, докато тя протягаше ръце и ги притискаше към слепоочията му.

Не беше приятно. Той се опита да я блокира. Опита се да мисли само за други неща — които биха могли да отвлекат вниманието й. Опита се да й покаже лъжи. Но въпреки това тя успя да види всичко. Видя началото, в пушалните. Видя как доставчиците му предлагат да не пазарува през Домовете, а да се обръща директно към тях. Видя как е започнал да се притеснява, че Гилдията ще отхвърли опиата, затова започнал да пристрастява нови и нови магьосници към него, за да могат да се противопоставят на евентуалната забрана. Всичките му мисли бяха просмукани с жесток копнеж за роет. След като Лилия бе убила Скелин, той се притесняваше, че вече няма да има откъде да си го набавя. И заради това я мразеше. Единствената му утеха бе, че много други магьосници също ще страдат.

За нея бе истинско облекчение да изтегли сетивата си и да се върне в стаята. Докато разказваше на Висшите магове какво е научила, тя се чудеше как роетът бе успял да причини това на Телано, който сигурно е бил достоен мъж, при положение, че са го избрали за Висш маг, и Лечител на всичкото отгоре, докато Калън бе успял да устои, а и тя не се беше пристрастила. „За Гилдията би било по-лесно да прецени какво да прави с роета, ако реакциите бяха едни и същи“.

— Тя лъже — обяви Телано. — Защо вярвате на нея, а не на мен? Тя вече призна, че е работила с Крадец.

— Дадохме ви възможност за по-обикновено разчитане на съзнанието — отбеляза Оусън. — Променихте ли решението си?

Телано го погледна и се изпъна.

— Не. Ще докажа невинността си по по-убедителен начин.

— Ще получите възможност, след като ви назначим Изслушване — каза Оусън. Той се обърна към Калън. — Отведете го.

Телано се мръщеше, когато го изведоха от стаята. Лилия стоеше смутена, докато Висшите магове се спогледаха.

— Видяхте ли намек и за други шпиони в Гилдията, Лилия? — попита тихо Оусън.

Тя поклати глава.

— Това е голямо облекчение. — Той погледна към останалите. — Ще изчакаме завръщането на Сония, преди да обявим Изслушване, но трябва колкото се може по-бързо да наложим забрана върху роета и да обявим намеренията си да открием лечение. — Той погледна към Винара. — Искам да включите Сония в търсенето на лекарство. — Винара се намръщи и отвори уста, за да възрази, но Оусън вдигна ръка. — Тя първа откри проблема и е време вие двете да започнете да работите заедно. А и това е най-добрият начин, за който се сещам, способен да откъсне мислите й от сачаканските проблеми.

Лилия се намръщи. „Защо им е…?“. После видя, че Винара кимва към нея и Оусън я погледна.

— Благодаря, Лилия. Ще поискаме от теб да говориш на Изслушването, но сега можеш да си вървиш.

Лилия се поклони и тръгна към вратата. Когато мина покрай Ротан, той се усмихна и й кимна.

„Всичко свърши — помисли си тя, — доколкото може да е «свършило». Аний е в безопасност, доколкото може да е в безопасност един нов Крадец, но поне Скелин го няма. Вече мога да завърша обучението си. И макар онова, което трябва да правя след това, вече да е предопределено, като че ли нямам нищо против. Стига да мога да виждам Аний“.

Тя нямаше никаква представа как щяха да го постигнат. Но в едно беше сигурна — Аний щеше да намери начин.

Сония свали пръстена на Оусън и го прибра.

— Това вече беше интересно.

Регин отвърна поглед от прозореца и я погледна.

— Нима? Някакви новини от Гилдията?

— Отстъпникът Скелин е убит. Както и майка му, Лорандра. Все още не знам подробностите. Оусън каза, че може да почакат, докато не се приберем у дома.

— Това са добри новини.

— Да, но има и лоши. Лорд Телано е работил като шпионин на Скелин и се е наложил като основен доставчик на роет за Гилдията. Силата му е блокирана и в момента обитава Наблюдателницата.

Регин повдигна вежди.

— Телано? Деканът по лечителски умения?

— Да. Точно той. — Тя поклати глава. — Единствената полза от това е, че роетът най-после е обявен за незаконен.

— Ами магьосниците, които са пристрастени към него?

— Винара е успяла да се сдобие със семена на роет, за да може Гилдията да отучи постепенно магьосниците от него. Започнала е да търси и лекарство. Оусън иска да й помагам. — Сония погледна през прозореца към пустошта. — Сега разбирам защо толкова настояваше да се прибера у дома.

Регин се усмихна.

— Сигурен съм, че това не е единствената причина.

— Защо? Нима смятате, че има и друга причина?

Той сви рамене и погледна настрани.

— Лилия все още не е равна на Калън. Вие сте единствената, която може да го държи под око.

— Ах, Калън. — Сония се намръщи. — С нетърпение очаквах да се прибера у дома, докато не го споменахте.

Регин се обърна и се опря с лакът върху облегалката.

— Останах с впечатлението, че искате да поемете лечителството в Сачака. Да основете болница.

Сония поклати глава.

— Всъщност не. Искам да видя, че нещата в Сачака се оправят, но не мисля, че те имат нужда да го свърша вместо тях. Просто… не исках да съм далеч от Лоркин. — Тя въздъхна. — А вие очаквате ли с нетърпение да видите дъщерите си?

Той сви рамене.

— Да. Но те нямат нужда от мен. Всъщност изобщо не умирам от желание да се връщам.

— Така ли? Искате да останете тук?

— Не точно тук. Но… — Той присви очи. — Не съм сигурен, дали все още съм ви разбрал правилно.

Сония примигна.

— Мен? Че какво има да ми се разбира?

Регин повдигна вежди.

— О, много неща.