Говорителката наведе глава.

— Знам какво е отношението ти към Калия, но…

Савара се намръщи и поклати глава.

— Не й вярвам.

— Не е нужно. Просто я пусни да се занимава с онова, за което е обучена.

Лоркин притаи дъх, когато Савара погледна към Говорителката. Кралицата не можеше да разкрие престъплението на Калия срещу Изменниците, без да разкрие и умението му да чете повърхностни мисли. „Тогава по-добре да се подготвя за последствията“.

— Доведете я тук — нареди тя.

Когато стъпките на Шая се отдалечиха, Савара се обърна към него.

— Тази твоя способност се оказа много полезна за мен, Лоркин. Склонен ли си да я предложиш в услуга на Изменниците?

Той примигна изненадано.

— Ами… да, предполагам. Искате ли да я използвам върху Калия? Не мога да обещая, че ще успея да науча много.

Савара се усмихна.

— Просто ми кажете, когато усетите, че лъже. И не споменавайте за способността си пред никой Друг, освен ако не ви кажа.

Стъпките на Шая се дочуха в коридора, придружени от нечии други стъпки. Когато Калия влезе в стаята, тя погледна към Савара, след което наведе очи и притисна длан към сърцето си.

— Остави ни, Шая.

Говорителката се поколеба, после кимна и излезе. Савара се изправи и застана неподвижно пред Калия. Жената не вдигна очи. Тя дишаше учестено. Лоркин се концентрира върху нея, усети познатото присъствие и вината.

— Знам какво си направила — каза й Савара. После погледна към Лоркин и Тивара. — Ние знаем какво си направила.

Вълна от страх и срам се надигна в Калия.

— Това, което не мога да разбера, е следното: защо Халана? — продължи Савара. — Всички я обичаха. Тя нямаше врагове. — Кралицата поклати глава. — Опитът и познанията за камъкотворството, които притежаваше. Талантът. Дори да я мразеше, как можа да ни я отнемеш?

— Не я мразех — възрази Калия. — Аз… — Тя вдигна очи, но бързо ги наведе отново.

— Ти какво?

— Не исках да тя да умира.

— Само ние. — Савара се върна при стола си. — Нямам доказателство за това, но мога да докажа, че имаш нещо общо със смъртта на Халана. Ако успееш да ме убедиш, че е станало случайно, аз… — тя въздъхна. — Колкото и да не ми се иска да го призная, ние се нуждаем от теб, Калия. Убеди ме, погрижи се за ранените и аз няма да разсейвам и деморализирам хората ни в тези съдбоносни времена с обвинения в опит за убийство на един от своите.

Калия преглътна и кимна.

— Когато онази нощ беше на покрива — започна тя, — аз видях, че си сама с… — Тя погледна към Лоркин и Тивара. — Ако ви нападнеха, никой друг нямаше да пострада. Просто трябваше да привлека вниманието към вас. Така че се измъкнах през входа за робите, намерих няколко ашаки и ги поведох към къщата. Те ви видяха, но аз хукнах към входа за робите точно когато Халана излизаше от другия. Мисля, че поставяше защитни камъни. Тя… не ги видя. Тя… — От устата й се отрони стон. — Опитах се да я предупредя, но всичко се случи толкова бързо. Не исках да бъде убита.

Савара погледна към Лоркин. Той поклати глава. Всичко, което Калия казваше, беше истина. Кралицата се обърна и впери поглед в жената. Тя изглеждаше така, сякаш бе отхапала нещо изключително противно. Но причината не бе единствено отвращението от постъпката на Калия. „Тя иска да я накаже, но няма да го направи. Ако бях на мястото на Савара, щях да я затворя и да пратя мен при ранените. — Лечителските умения на Калия не бяха уникални. В този миг той го осъзна. — Но моите умения за четене на мисли са“.

— Закълни се, че никога няма да говориш за това пред никого, освен ако аз не ти заповядам — каза кралицата. — И се закълни, че повече няма да се опиташ да навредиш на мен, Тивара или Лоркин.

Калия наведе глава.

— Кълна се.

— Върви. Шая ще ти покаже имението, където се намират ранените.

Когато жената се отдалечи с бързи крачки, Савара потри ръце в коленете си, сякаш ги почистваше.

— Добре, поне разполагаме с нещо, с което да я държим в ръцете си.

По коридора се чуха стъпки и този път в стаята влезе Говорителката Лана.

— Готова ли си да приемеш киралийците?

Савара си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна.

— Готова ли съм? — запита се тя.

Лана се намръщи.

— Първо трябва да ти кажа нещо.

— Така ли?

Устните на Говорителката се разтегнаха в пресилена усмивка.

— Когато намерих Черната магьосница Сония, тя се сражаваше с двама ашаки. Тайвла и Кал, двамата, които ги намериха, ми казаха, че ашаките нападнали първо тях. Сония се намесила и им позволила да се измъкнат.

Лоркин се обърна към Савара и се озадачи, когато я видя да се мръщи. Кралицата го погледна и тихо изсумтя.

— Е, това проваля плановете ми. — Тя се обърна към Лоркин и отпусна ръце покрай тялото си. — Майка ти не се подчини на заповедта да остане там, където я е оставил ескортът й. Очаквах да обсъдим този проблем и да се опитам да получа като извинение нещо от нея.

Той повдигна вежди.

— Едва ли ще успеете.

— Как ще ме посъветваш тогава да я накарам да ни направи една услуга?

— Аз съм последният човек, който може да ви каже. Тя ме познава твърде добре.

— Но ти си неин син. Може би трябва да използвам това.

Лоркин потрепна.

— Само ако сте изключително смела. Аз, ъъъ, ви съветвам да я поопознаете малко повече, преди да се опитвате да я притискате.

Савара сви устни, погледна го и кимна.

— Някой ден ще поискаш да видиш отново нея и родната ти земя.

— Да. Бих искал да взема Тивара с мен, така че ще е добре, ако Сачака и Обединените земи поддържат приятелски отношения.

Савара се обърна към Лана.

— Прати ми киралийците. И елийнеца.

Пулсът на Лоркин се ускори. „Майка ми, Денил и всички останали знаят на кого съм верен сега. Предполагам, че скоро ще разбера какво е мнението им по този въпрос“.

Майка му въведе останалите в стаята. Те се подредиха пред Савара и коленичиха. Настъпи пълно мълчание, изпълнено с изненада и леко смущение. Странни ситни тръпки го полазиха по гърба. За киралийците и елийнците това бе традиционен израз за оказване на почит на владетел, но за Изменниците това бе много повече, отколкото бяха очаквали.

— Станете — каза Савара с приглушен глас. Когато петимата чужденци се изправиха, тя се усмихна. — По-късно Лоркин ще ви покаже как Изменниците поздравяват водача си. — Погледът на кралицата премина по тях. — Аз съм кралица Савара, а това са Тивара и Лоркин. Моля, представете се.

— Както знаете от предишната ни среща, аз съм Черната магьосница Сония от Магьосническата гилдия на Киралия — започна майка му. След това представи останалите в зависимост от статута им, започвайки с Денил.

„Денил изглежда… не смутен, а по-скоро като човек, който се опитва да прикрие неудобството си — помисли си Лоркин. — Да не е ранен? Не, има нещо друго. Може би просто е притеснен, че току-що е видял тези хора да убиват цял куп хора, с които… — Стомахът му се сви на топка, когато осъзна, че Денил, Тайенд и Мерия се бяха сприятелили с хора от сачаканския елит. — Сигурно са видели как приятелите им загиват“.

Когато майка му произнесе името на Регин, Лоркин си спомни предположението на Тивара, че между тях двамата има нещо повече. Лицето на Регин имаше смирено изражение. Той погледна към Лоркин и леко наведе глава. Лоркин отвърна на кимането. „Това нищо не означава“ — помисли си той.

— И така — каза Савара, надигайки се от стола. Тя излезе напред и застана пред Денил. — Възнамерявате ли да останете в Сачака, Посланик Денил? Мисля, че щом пристигнат лечителите, ние ще се нуждаем от представител на Гилдията тук.

Лоркин забеляза, че майка му сбръчи вежди за части от секундата. Като влиятелна фигура сред гилдийските магьосници, тя сигурно бе получила предложение за този пост. Може би, обръщайки се към Денил, Савара показваше, че предпочита него за представител на Гилдията вместо Сония.

— Ако Гилдията го позволи и вие одобрите, ваше величество — отвърна Денил.