„За всичко съм виновна аз. Ако бях отишла по-рано, може би щях да спася Сери. Можех да попреча на Скелин да отведе Аний“.

Гол и Джона смятаха другояче. Гол й беше обяснил за капана с минния огън, който бяха заложили двамата със Сери. Веднага щом изцели костите на краката му и въпреки предупрежденията й, че не трябва да ги натоварва още, той се беше изправил и бе отишъл да вади тръбите от стените.

Тя си спомни, че той не спираше да повтаря: „Защо не се получи?“ После я беше накарал да приближи към стената светлинното й кълбо. Показа й навлажнената хартия. Влагата в стените се беше просмукала в нея и ги бе повредила. Не всичките, но двамата със Сери бяха успели да запалят само две и бяха улучили точно овлажнените.

Лилия подозираше, че състоянието на сърцето на Сери бе започнало отдавна да се влошава. Можеше да спре по всяко време. Ако тя се намираше наблизо да му помогне, той сигурно щеше да оживее. Тя каза това на Гол с надеждата, че той няма да се чувства толкова виновен.

Джона се вайкаше, че не бе успяла да намери достатъчно бързо Лилия. Разказа как един магьосник я спрял в коридора, разтревожен, че изглежда разстроена. Когато му казала, че търси Лилия, той я упътил към погрешна стая. В това нямаше нищо чудно. Напоследък програмата на Лилия се променяше непрекъснато. Сигурно просто бе направил предположение, с надеждата да не греши.

Лилия натисна дръжката, отвори вратата и влезе вътре. Когато видя стоящия насред стаята лорд Ротан, тя преглътна тежко сълзите.

— Лорд Ротан — каза момичето и се поклони. Гол седеше в един от столовете, а зад него стоеше Джона. В нощта след нападението на Скелин, с помощта на прислужницата, Лилия бе вмъкнала телохранителя в апартамента на Сония, преоблечен като прислужник.

Джона беше убедила Лилия да разкаже всичко на Ротан. „Имаш нужда от магьосник за съюзник — спомни си момичето думите й. — Ротан може да пази тайна. През годините е пазил доста от тайните на Сония“. За голямо облекчение на Лилия, Ротан се оказа точно толкова дискретен и услужлив, както го бе описала Джона. Той искаше да каже на Калън, докато Гол не му каза за твърденията на Скелин, че има източници в Гилдията.

Когато Лилия затвори вратата, Ротан й се усмихна съчувствено.

— Лейди Лилия. — Той погледна към Джона, после наведе очи към масата. Лилия проследи погледа му и сърцето й подскочи. Там лежеше късче хартия, върху което бе надраскано името й.

— Дали е…

— От Скелин? — Ротан се намръщи. — Сигурно. Не сме го отваряли. Предположихме, че ще поискаш да го прочетеш първа. Но преди да го направиш, седни.

Тя се отпусна в един от столовете, а Ротан и Джона седнаха в останалите. Тя взе с треперещи ръце плика и го обърна. Забеляза, че печатът представлява обикновена корона върху нож. „Крал на Крадците“. Изпълниха я гняв и отвращение. Тя счупи печата и разгъна листа. Очите й пробягаха върху думите. Когато осъзна смисъла им, тя пусна листа на масата.

— Това е адрес — каза им тя. — Пише „утре“ и е даден час. Пише и да не казвам на никого и да отида сама.

— Не съм изненадан — промърмори Гол.

— Къде е адресът? — попита Джона.

— В Северния квартал. — „Територията на Сери. Той се разпорежда в нея“. Тя погледна към Ротан. — Трябва да отида. Трябва да се опитам да спася Аний.

Той кимна. Съгласието му породи странен гняв у нея.

— Не трябва ли да се опитате да ме спрете? — попита тя. — Знаете какво иска той. Като че ли не ни стига, че магьосник-отстъпник управлява престъпния свят? Черен магьосник-отстъпник ще е още по-зле.

— Може да не иска това. Може вече да е намерил книга за черната магия и сам да се е обучил, макар че това е малко вероятно. Ако има и други книги, те сигурно са добре скрити. — Ротан въздъхна. — Но Висшите магове обсъдиха какво да правят, ако той овладее черната магия. — Магьосникът леко се усмихна. — Това не означава, че няма да можем да го хванем и да се разправим с него, просто залавянето му ще е малко по-драматично.

— Но преди да го направите, ще умрат много хора. А ние дори не знаем дали Аний е все още жива. — Тя отново преглътна сълзите си.

— Едва ли я е убил — увери я Гол. — Той знае, че преди да го научиш на каквото и да било, ще поискаш да я видиш.

Лилия си пое няколко пъти дъх, за да се успокои.

— Дори да е жива, откъде да знам, че ще я пусне, когато го обуча?

— Трябва да се погрижиш тя да се махне оттам, преди да започнеш да го обучаваш — каза Ротан.

— Ще ми е по-лесно, ако взема с мен още някой магьосник.

— Той няма да ти позволи — каза Джона. — Дори не можеш да вземеш със себе си някой, който е преоблечен като прислужник. Той казва, че иска да отидеш сама.

Ротан кимна.

— Ако има някакви източници тук, дегизировката няма да мине. — Той въздъхна. — Ако не бяха те, щях да предложа да отидем при Висшите магове. Те могат да накарат Калън да направи кръвен пръстен, с който да можем да проследим Лилия. Ако размяната не тръгне на добре, ние ще се намираме наблизо, за да помогнем.

Лилия го погледна изненадано. „Кръвен пръстен! Как не се сетих за това!“.

— Аз мога да правя кръвни пръстени. Калън ме научи.

Ротан се ококори.

— Можеш ли? Добре тогава… — Той се изпъна и потри ръце. — Планът ни като че ли започва да се оформя.

Гол извърна поглед.

— Не ме карайте да помагам. Последният план, който измислих, въобще не свърши добре.

— Ти успа да направиш каквото можа с малкото ресурси, с които разполагаше — каза му Ротан. — Планът ти бе впечатляващо смел. Досега не бях чувал за минния огън. Интересно нещо. Ако капанът ти бе проработил, щеше да доставиш Скелин право на прага ни, така да се каже. — Той леко се усмихна. — Съветите ти са нужни, Гол. Ти познаваш подземния свят и града по-добре от нас.

Гол се намръщи.

— Добре… тази идея за кръвния пръстен, ако разбирам правилно как работи той, ще ни свърши работа само ако можеш да ни показваш през него местата, които виждаш — отбеляза той. — Ами ако не знаеш къде се намират? Ами ако си с превързани очи?

— И в двата случая ще имаме проблем. — Ротан забарабани с пръсти по облегалката на стола и замислено сбръчи вежди.

— Дали Скелин знае какво представлява кръвният пръстен? — попита Джона. — Може да го забележи и да я накара да го свали.

Лилия поклати глава.

— Аз не мога да нося камък, направен от кръвта на някой друг, освен на Сония и на Калън.

Ротан кимна.

— Разбира се. Онзи, който ти даде от кръвта си, може да прочете мислите ти и да научи черната магия. Което означава, че Гол трябва да носи пръстен, направен от твоята кръв.

Лилия се обърна към телохранителя.

— А ако някой се опита да ти го отнеме, трябва да го строшиш.

— В противен случай могат да го използват срещу Лилия. — Ротан поклати глава. — Само да имаше друг начин да те проследим. Не ни се налага често да следим магьосници… — Той рязко си пое дъх и вдигна вежди. — Аха! Разбира се! Сония! Преди да се присъедини към Гилдията, ние успяхме да я намерим, използвайки магия. — Той погледна към Лилия. — Трябва само да използваш магията си, без да я прикриваш. Прикриването е първото нещо, което научавате в Университета.

Лилия кимна. Всяка година, когато Гилдията приемаше нови ученици, тя успяваше да усети как неколцина от тях използват магията си, преди да се научат как да я прикриват.

— Но така Скелин няма ли също да я усети?

— Само ако нарочно се опита. Ако направиш нещо незабележимо, но постоянно, като например да издигнеш бариера около себе си, той може да не забележи.

— Значи ще ме проследите, използвайки магия — каза Лилия, — а Гол ще носи кръвния ми пръстен, защото е по-вероятно да открие къде се намирам.

— Щом проследите Лилия до Скелин, ще бъдете ли достатъчно силен да се биете с него, ако нещо се обърка? — попита Джона Ротан.

— Скелин и Лорандра — додаде Гол.

Ротан се намръщи и поклати глава.

— Съмнявам се. Но ако сме двамата с Лилия, може да сме достатъчно силни. Не можем да рискуваме и да въвлечем още някой магьосник в това, защото той може да се окаже източникът на Скелин. Ще ми се Денил да беше тук — промърмори той.