Но новината, че Гилдията търси семена от роет, породи в нея други подозрения и точно затова тя нямаше желание да се среща с Калън. Част от нея искаше да се изправи пред него и да му разкрие какво е научила. „Затова ли не иска да помогне на Сери да заложи капан на Скелин? Дали той и останалите пристрастени към роета магьосници се страхуват да го премахнат, за да не секнат доставките на роет?“

Сери й беше казал да не разкрива на никого онова, което знае, докато не се появи добра причина да го направи. Пред Калън трябваше да се преструва, че не знае нищо и че не го подозира, че има някакви егоистични мотиви, за да отказва помощта си на приятелите й.

— Днес си много замислена — отбеляза Джона. Тя се приближи до масата и се наведе да прибере празните чинии от закуската. Лилия долови странна, но приятна миризма.

— Да не би да си слагаш парфюм, Джона? — попита тя.

Джона се поколеба и я погледна смутено.

— Да.

— Какво има? — Лилия се намръщи. — Обикновено не си слагаш парфюм. Нима на прислужниците им е забранено?

— О, на никой не му прави впечатление. — Джона махна с ръка. — Просто… Сония не харесва точно този. Той беше неин, но след като разбра от какво е направен, ми каза да го изхвърля. На мен ми хареса и… все пак не можеш да обвиняваш едно растение заради това, което е. Но когато съм край нея, не си го слагам, разбира се.

— Ето защо не съм го забелязала досега — кимна Лилия. — Прекрасен е. От какво е направен?

Джона отново я погледна смутено.

— От цветове на роет.

Изненадана, Лилия подуши въздуха и се опита да открие някаква връзка между аромата и миризмата на дим от роет.

— Не мога да повярвам, че мирисът идва от едно и също растение. — Тогава и хрумна още нещо. — А откъде са намерили цветове, за да направят парфюма?

Джона сви рамене.

— Предполагам, че от хората, които го отглеждат за опиат.

Лилия си спомни занятията, в които учеше за източниците на лекарства и се замисли какво знае за растенията. Цветовете обикновено съдържаха семената им. Гилдията искаше семена от роет. Според Аний, онова, което отглеждаше Гилдията, не е роет. Бяха ги измамили. Сери смяташе, че никой няма да се осмели да продаде семена на Гилдията — макар да бяха изкарали добри пари, като ги бяха измамили с друг вид семена. Ако Скелин откриеше, че някой е продавал семена от роет, човекът нямаше да живее дълго.

Според Сери роетът изобщо не се отглеждаше в Киралия. Той подозираше, че растението се култивира някъде другаде, жъне се и се изсушава, преди да бъде изпратено в Имардин. Дали същото се отнасяше и до парфюма? Повечето парфюмери се намираха в Елийн. Дали им трябваха свежи растения или използваха изсушените за производството на парфюма?

Лилия се изправи.

— По-добре да тръгвам. Не ми се иска да закъснявам и да изнервям Калън.

Джона се усмихна.

— Ще се видим довечера.

Докато вървеше към Арената, Лилия обмисляше всичко, което бе научила и колко малко от него би могла да разкрие, за да получи отговори на въпросите си. В кратките почивки по време на занятията с Калън тя обмисли рисковете и ползите. „Колкото по-скоро Гилдията се сдобие със семена от роет, толкова по-скоро Калън ще помогне на Сери. Просто трябва да намеря начин да му кажа, че знам какво се опитва да отгледа Гилдията, без да разкривам как съм го научила…“

След като занятията приключиха, тя не се отправи веднага към Университета. На лицето на Калън вече се беше появило онова разсеяно изражение; когато се приближи до него, той не я погледна в очите, а се зазяпа в далечината. Когато осъзна, че тя не си тръгва, Калън се намръщи и присви устни.

— Можеш да си вървиш — каза й той.

— Знам, но сигурно ще ви е интересно да научите, че по улиците се носи мълва, че Гилдията се опитва да купи семена от роет. Вярно ли е?

Той впери поглед в нея. Зениците му се разшириха. „Сега вече привлякох вниманието ти“ — помисли си тя.

— Не трябва да вярваш на всичко, което чуваш от приятелите си — каза й той.

— Но е истина, нали? — Тя го погледна с присвити очи. — Затова ли не искате да помогнете на Сери? Страхувате се, че щом заловите Скелин, доставките ще секнат?

Очите на Калън проблеснаха от гняв и той стисна зъби.

— Нямаш представа каква си късметлийка — каза й той.

Тя примигна изненадано, преди да я залее вълна от гняв.

— Късметлийка? Аз? Най-добрата ми приятелка ме измами да науча черната магия и ме натопи за убийството на баща й, след което се опита да ме убие. Единствените хора, които ги е грижа за мен, са далеч и всеки момент могат да умрат.

Очите му се разшириха и лицето му омекна.

— Извинявам се. Имах предвид… — Той погледна настрани и се намръщи като от болка. — Успя да избегнеш капана на роета. Има толкова много магьосници, на които им се иска да имат твоята издръжливост.

„Като теб самия“ — помисли си тя. Но в този миг установи, че вече не изпитва отвращение към него. Репутацията му на мъж с неподкупна почтеност бе от изключително значение за поста му на черен магьосник. Пристрастяването му към опиата сигурно бе унизително и бе разклатило увереността му. Фактът, че беше черен магьосник, сигурно изнервяше останалите магьосници, които знаеха за порока му. Но също толкова изнервяща бе мисълта за многото магьосници, които бяха държани като заложници от Скелин.

— Колко много? — попита тя, неспособна да скрие загрижеността в гласа си.

Той се намръщи.

— Не мога да ти кажа. Но… правим нещо, за да им помогнем.

— Като се опитвате да отглеждате растението?

— Най-малкото, за да поемем контрола върху доставките. Да намерим лекарство или да открием не толкова вреден опиат. — Калън въздъхна. — Отчасти си права. Ако Скелин бъде убит, шансовете ни да намерим семена ще намалеят. Все още не можем да рискуваме и да се опитаме да го заловим. — Той срещна погледа й и в очите му проблесна решителност. — Обещавам ти, че щом се сдобием с онова, което ни е нужно, веднага ще открием и ще премахнем Скелин. Това може да включва и приемане на предложението на приятеля ти, ако все още е готов да поеме риска.

Лилия кимна. Тя се замисли върху онова, което Калън й беше споделил. Звучеше й смислено и мъжът като че ли не лъжеше. Нямаше смисъл да крие от него идеята си.

— Знаете ли, че в града се продава парфюм, който се прави от цветове на роет?

Калън повдигна вежди и в очите му проблесна интерес, точно както бе очаквала.

— Не.

— Все отнякъде трябва да взимат цветчетата. — Тя се усмихна. — Може би Гилдията трябва да проучи въпроса. Е, чакат ме следващите занятия.

— Да. Не закъснявай — каза разсеяно той.

Лилия тръгна. Когато отново погледна през рамо, той продължаваше да стои там, вперил поглед в далечината, но този път на лицето му бе изписано изумление.

В каруцата беше невероятно задушно и горещо, и Лоркин просто спря да брои колко пъти му се налагаше да си стиска носа, за да не кихне. Както всички роби в превозното средство, и той бе покрит със сива прах, чието предназначение беше да избива въшките. По същата причина косата му бе остригана до кожа. Глезените му бяха оковани с вериги към една метална скоба, забита в центъра на каруцата.

Гърбът го болеше и пареше там, където бе попадал камшикът и той непрекъснато трябваше да възпира желанието си да изцели нараняванията. За наказанията му нямаше никаква причина, освен желанието на каруцаря да докаже превъзходството си, след като началникът на робите на ашаки Ачати му беше казал, че „онзи там е проблемен“. Той избягваше да поглежда спътниците си и се опитваше да скрие гнева, който съдбата им пораждаше в него. Това бяха отрепките сред градските роби, твърде стари, увредени, грозни или непокорни, за да бъдат използвани от бившите си господари. Те знаеха, че ги откарват да работят в една мина в южния край на Стоманения пояс.

Размяната стана бързо, без много въпроси, които да забавят продажбата. Очевидно някои сачаканци смятаха, че родените в някое домакинство роби трябва да получават грижи от господарите си, ако са му служили добре или са пострадали по време на служба. Понякога те се приближаваха до каруцата и проклинаха собствениците, които бяха продали робите си. Днес наблизо нямаше никой от тях. Беше се дотътрил до края на града, без да привлече ничие внимание.