„Очи, взиращи се тавана, без да виждат нищо. Като очите на робинята в затвора“.

Лоркин се загледа в магическото кълбо, изгубил всякаква надежда да заспи.

После отново отвори очи и макар нищо да не се беше променило, той знаеше, че е минало време. Беше заспал, след като бе изгубил надежда да заспи. Но защо се беше събудил? Не можеше да си спомни дали бе имал сън или кошмар.

Някакво потупване в централната стая вледени кръвта му и той се вцепени. Насили се да извърне глава, погледна през вратата на стаята и видя светлинка.

„Там има някой…“

Лоркин свали бариерата от вратата и издигна друга около себе си, после стана и предпазливо се приближи към другата стая. В нея стояха двама роби. Млад мъж лежеше на пода, а над него се беше надвесила жена на средна възраст, която бе поставила едната си ръка на челото му, а в другата стискаше нож.

„О, не. Пак ли“.

Но в този миг мъжът примигна. Беше жив. „Тя му разчита съзнанието“ — осъзна Лоркин. Жената го погледна и той разпозна в нея една от кухненските робини.

— Лоркин — каза тя. Свали ръката си от челото на младежа и се изправи. — Аз съм Сави. Кралицата ти изпраща поздравите си.

Лоркин кимна.

— Как е тя? — попита той машинално, но после се досети, че първо трябва да й благодари, тъй като мъжът, с когото се занимаваше, сигурно бе възнамерявал да го убие.

— Мъртва. — Тя се намръщи. — Преди два дни.

— О! — Той се сети за дяволитите очи на Зарала и чувството й за хумор, и се натъжи. — Съжалявам да го чуя. Тя беше мила жена. — В този миг му хрумна нещо. — Нали не е…? По какъв начин…?

— Настъпи естественият край на дългия й живот. — Сави се изпъна. — На нейно място избрахме Савара.

Лоркин кимна отново, без да е сигурен по какъв начин да изрази удоволствието си от новините за избора на нова кралица, когато старата токущо е починала. Жената му беше съобщила новината съвсем спокойно, което предполагаше, че не очаква от него коментари. Той се радваше да научи, че за нова кралица е избрана Савара. Не само защото тя му бе помагала много пъти и бе ръководителка на Тивара, а и защото беше умна, без предразсъдъци и откровена.

Жената се обърна към вратата на стаята. Причината за разсеяността й се появи миг по-късно, когато в стаята влязоха Денил и една робиня.

Посланикът погледна към мъжа на пода, който не помръдвайте, въпреки че беше буден и ги гледаше. После Денил вдигна очи към Лоркин и Сави.

— Какво се случи? — попита той.

Лоркин сви рамене.

— Не съм съвсем сигурен. — Той се обърна към Сави.

— Напоследък тук имаше размествания на роби, които бяха доста подозрителни — каза тя. — Този тук — тя посочи мъжа на пода, — не е роб. Той е магьосник с нисък статус. Предложили са му земя и статут на ашаки, ако се представи за роб и помогне за отвличането на Лоркин.

— Отвличането на Лоркин? — повтори Денил. — Отново?

Очите й се присвиха развеселено.

— Не от нас. Получил е предложението чрез приятел. Вярва, че то идва от краля, макар да няма доказателство за това.

— Разбира се, че не. — Денил огледа стаята и погледът му се спря върху робинята, която го бе довела в стаята. — А тя?

— Може да й се вярва, да — отвърна Изменницата.

— Добре. — Денил погледна младата жена. — Ще събудиш ли посланик Тайенд? После го доведи тук.

Робинята кимна и бързо се отдалечи. Лоркин осъзна, че тя не се хвърли по очи на пода, дори не се поклони. Денил бе толкова потънал в размисли, че дори не забеляза. Отиде до мъжа и го погледна.

— Не е завързан — промърмори той.

— Отнех силата му — отвърна Сави. — Искате ли да го убия?

— Не. Поне не още. Но не искам да чува за какво си говорим.

Жената сви рамене. Купол от бяла светлина покри лицето на мъжа.

— Няма нито да ни чува, нито да ни вижда. Между другото, аз съм Сави.

— Благодаря за намесата, Сави — каза Денил. — Значи той смята, че кралят стои зад това?

Тя кимна.

— Амакира сигурно възнамерява да обвини Изменниците за отвличането на Лоркин.

— И след като разчете съзнанието на Лоркин…

— След като се опита — поправи го шпионката.

— … след като измъкне с мъчения информацията от него, ще го убие и ще направи да изглежда така, че са го направили Изменниците.

Лоркин усети ледени тръпки по гърба си. Образът на измъчваната робиня отново проблесна пред очите му. „Не съм сигурен дали ще успея да издържа толкова дълго, колкото нея“.

Вниманието им бе привлечено от движение край вратата. В стаята влезе Тайенд, следван от младата робиня. Той погледна проснатия на пода мъж, Сави, Лоркин и Денил, след което мълчаливо изслуша обясненията им.

— Въпросът сега е какво ще направи кралят, когато разбере, че планът му се е провалил — каза той. — Нямаме доказателство, че той е уредил това. Предположението ни би могло да го обиди. Освен това може да реши да изведе Лоркин от Дома на Гилдията, за да го предпази. — Той погледна към младия магьосник. — Да го отведе на място, където никой няма да го намери.

Лоркин потрепна.

— Можем ли да се престорим, че нищо не се е случило?

Денил и Тайенд се спогледаха.

— Бихме могли — отвърна Тайенд, — ако не беше този мъж. Не можем да го убием. Той би трябвало да е кралска собственост.

Денил погледна с присвити очи проснатия на пода мъж.

— Добре, ако всички се преструваме, че той е просто някакъв роб… бихме могли да кажем, че сме го заловили да използва магия и настояваме да бъде преместен оттук. Ще трябва да изчакаме да възстанови силата си или те ще се учудят как сме успели да го изцедим докрай.

— Не можем да го отпратим. Той знае, че Сави е Изменница — възрази Лоркин. — Ако каже на краля, тя ще се окаже в опасност.

Денил погледна към Сави.

— Можете ли да напуснете това място?

Тя поклати глава.

— Този Дом се наблюдава внимателно. Денонощно. Всичко се доставя на място. Робите, които се опитват да излязат за нещо друго, са спирани. — Тя погледна надолу към шпионина. — Кралят пак може да използва присъствието му тук като причина да премести Лоркин някъде другаде. Подозирам, че някои от другите роби също са шпиони на Амакира.

Всички се спогледаха мълчаливо и обезпокоено. Денил въздъхна и се обърна към Лоркин.

— Ще трябва да те изведем от Сачака.

— Напълно съм съгласен — промърмори Тайенд и погледна Сави. — Предполагам, че ограничението на робите ще попречи на хората ти да го уредят.

— Ако можехме, досега да сме го направили.

Денил поклати глава.

— Ще ми се да знаех за това. Не очаквам да научавам всичко, но така ще ми бъде по-лесно да взимам решения.

— Ако ти бях казала, щях да разкрия коя съм — възрази Сави.

Денил се обърна към Изменницата.

— Добре, но сега знам и мога да го използвам. Можеш ли да разчетеш съзнанията на всички роби? Да откриеш кои са шпионите на Амакира — и дали има други магьосници?

Жената бавно кимна.

— Да — рече тя с неохота.

Лоркин се намръщи. „Това ще я разкрие пред всички роби. Но как иначе да разберем кои роби са шпиони и кои потенциални похитители?“ Хрумна му нещо и го полазиха тръпки.

Тя не бе единствената в Дома на Гилдията, която можеше да разчита съзнания.

Но ако разкриеше уменията си, той щеше да разкрие и много други неща. „Все някога трябва да го направя, а и няма да позволя още една жена да бъде измъчвана и убита заради мен“.

— Аз ще го направя — каза той.

Денил и Тайенд се обърнаха и го зяпнаха.

— Ти знаеш как да…? — Тайенд вдигна вежди. — О!

Лоркин видя, че Денил се мръщи и се приготви да приеме неодобрението му, но магьосникът само поклати глава.

— Не си прави изводи, Тайенд — каза той. — Сония се научи да разчита съзнания, преди да овладее черната магия.

Тайенд изглеждаше облекчен.

— Наистина ли? Аз си мислех, че насилственото разчитане на съзнания е нещо, което само черните магьосници могат да правят.

Устните на Денил се разтеглиха в мрачна усмивка.