Но може би бяха решили, че колкото по-силен бе токсинът, толкова повече сила щеше да изхаби при изцеляването си. Възможно бе да са сипали смъртоносна доза.

Жената изпъшка тихо и протегна здравата си ръка към каната. Седящият пред килията пазач ги наблюдаваше.

„Убий ме. Освободи ме“.

Лоркин отмести поглед от нея към водата. Трябваше да избере. И тук нямаше правилен избор. Каквото и да решеше, последиците щяха да са стряскащи. Каквото и да избереше, след това никога нямаше да е същият човек.

По начина, по който Лилия си бе признала, че е казала на Джона, че Сери, Гол и Аний живеят в подземията на Гидията, беше ясно, че тя си мислеше, че ще ги ядоса. „Което е доста мило от нейна страна и забавно, защото тя все пак е магьосница, а ние сме най-обикновени хора“ — помисли си Сери. Тя пристъпваше нервно на място, докато им разказваше как прислужницата я бе проследила и разговора, до който бе довело това. Сега изглеждаше изненадана, че никой не се беше притеснил от новините.

— По-добре да знае Джона, отколкото който и да е друг горе — каза Аний. — Всъщност тя може да ни е полезна.

— Джона никога не ме е харесвала — каза им Сери. — Но тогава бях млад и тя си мислеше, че ще подведа Сония. Освен това знае, че през последните двайсет години от време на време се промъквам в стаята на Сония, но никога не го е споменавала на други хора. Мисля, че можем да й се доверим.

— Щом Сония й вярва, значи става — съгласи се Гол.

В очите на Лилия проблесна особена искра.

— Виждал си се със Сония през последните двайсет години? — попита тя Сери.

Той сви рамене.

— Разбира се. Нима смяташ, че някакво си правило за общуването с престъпници може да я възпре да разговаря със старите си приятели?

— Не, не мога да си представя нещо такова да възпре който и да е от двама ви. Чудя се какво ли щяха да кажат хората, ако знаеха. Сигурна съм, че е щяло да избухне скандал. — Лилия се усмихна и седна до Аний. — И сигурно най-накрая ще разберат защо Сония така и не се е омъжила.

Сери се намръщи, осъзнавайки, че според нея посещенията му са били с романтичен характер.

— Чакай, чакай. Не съм… посещавах я по съвсем различни причини.

Гол се разсмя.

— Думите ти прозвучаха по съвсем различен начин. За миг дори аз реших, че през цялото това време си успявал да скриеш това от мен.

Аний се закани с пръст на Лилия.

— През по-голямата част от миналите двайсет години баща ми беше щастливо женен — рече тя с достойнство. След това се намръщи. — Добре де, поне по време на втория си брак — но преди това беше женен за майка ми, въпреки че бракът им трудно можеше да се нарече щастлив.

— Съжалявам. Нямах предвид, че й е бил неверен — извини се Лилия.

Гол се изкиска многозначително.

Сери реши, че е време да сменят темата.

— Чудех се какви да са следващите ни действия — каза той. Погледите на всички веднага се насочиха към него. Аний изглеждаше изпълнена с нетърпение, Лилия — с облекчение, а Гол присви очи, готов да открие пропуските във всеки план, който бе измислил Сери.

— Веднага, щом спрях да се тюхкам, че сме затворени тук, започнах да обмислям как да превърнем това в наше предимство.

На лицето на Лилия се изписа безпокойство.

— Тук сме в безопасност — не защото Скелин няма да се сети, че сме потърсили защитата на Гилдията, а защото няма да се осмели да слезе тук долу — продължи той. — Ще предположи, че сме в някоя от сградите на Гилдията, под защитата на магьосниците. Ако разбере, че се крием в тунелите и че магьосниците не знаят за нашето присъствие, той ще се промъкне тук и ще ни убие — и ще се чувства ужасно доволен, че го е направил, без Гилдията да забележи.

— Но Гилдията ще забележи — посочи Аний. — Лилия знае, че сме тук и ще го спре, а ако не може, ще повика помощ.

— Да, но Скелин не знае това — напомни й Сери.

Гол изръмжа ниско.

— Не — рече той.

Сери се обърна към приятеля си, развеселен от едносричното му неодобрение.

— Защо не?

— Това е последното ни сигурно убежище — каза Гол. — Не можем да рискуваме да го изгубим.

— Имаме още едно сигурно убежище. — Сери посочи с пръст нагоре. — Защитата, която според Скелин сме си осигурили. — Той разпери ръце. — Това тук е последният ни и единствен шанс да го вкараме в капана.

— Капан, който ако щракне напразно, ще доведе до смъртта ти — каза Гол.

— Лилия ще го защитава — каза Аний. Очите й блестяха при мисълта, че най-после ще започнат да правят нещо.

Лилия кимна.

— И Калън. Смяташ да кажеш на Калън, нали?

— Да — отвърна Сери. — Не мога да накарам Лилия да се заеме едновременно с магическата защита и с изправянето срещу двама магьосници-отстъпници, ако Скелин реши да доведе и майка си.

Аний нетърпеливо потри ръце.

— И какво ще използваме като примамка?

Гол изсумтя.

— Очевидно е. Баща ти възнамерява да примами Скелин с нещо, което той иска повече от всичко.

Лицето на Лилия пребледня.

— Черна магия?

— Не — отвърна Гол. — Скелин иска да е сигурен, че контролира целия подземен свят. Ако разбере, че Сери е жив, той ще знае, че винаги ще съществува опасността Сери да се опита да възстанови позициите си — с помощта на Гилдията. Ще бъде готов да рискува много, за да го убие.

Нетърпеливата усмивка на Аний се стопи. Тя се вгледа в лицето на Сери, сякаш търсеше знак, че той се шегува. Но когато баща й кимна, жената се намръщи и скръсти ръце.

— Гол е прав. Рискът е твърде голям.

— А какво друго предлагаш? Какво друго би могло да го изкуши, че да се приближи толкова близо до Гилдията?

Аний погледна към Лилия.

— Черната магия…

— Той няма да се престраши да я залови. Може да се окаже няколко пъти по-силна от него. Всъщност, за да се изпълни този план, трябва да е очевидно, че Лилия не е тук. Той може да повярва, че Гилдията не знае за мен, но няма да е лесно да го убедим, че тя не знае. Трябва да я видят на някое друго място, преди той да дойде да ме търси.

— Но ти имаш нужда от магьосник, който да бъде тук — посочи Лилия. — Или няма да успееш да му попречиш да ви избие всичките.

Сери кимна.

— Да. Калън. Кажи му, че имаме план как да вкараме Скелин в капан и го питай как да се свържем с него, когато сме готови. Разбира се, няма да му казваш къде ще бъде заложен капанът. Имам чувството, че за него е по-важно да държи хората по-далеч от тези проходи, отколкото да залови Скелин.

Лилия кимна. Аний поклащаше глава.

— Не ми харесва — каза тя.

Сери скръсти ръце.

— Защо?

— Аз… — Тя извърна глава и се намръщи. После стана внезапно, грабна един фенер и излезе от стаята.

Мълчанието продължи няколко секунди. Лилия погледна към Сери и Гол, след което стана и излезе след нея.

Сери гледаше към вратата. Сърцето му се свиваше едновременно от болка и от удоволствие. Не искаше да рискува живота на никого. И най-вече своя. Но не можеха да останат вечно тук.

Той си спомни гневната, непокорна млада жена, с която се опитваше да поддържа връзка, след като се раздели с майка й. Аний го мразеше — или поне се държеше така, сякаш го мрази. Радваше се, че беше успял да я спечели на своя страна. И трябваше да заплати това с цената на безопасността й.

Но пък всички, които имаха роднински връзки с него, живееха опасен живот, особено когато подземният свят се управляваше от Крадец-магьосник, който ненавиждаше Сери.

— Поне веднъж двамата с дъщеря ти да сме на едно мнение — каза Гол с нисък глас. — Това е опасно.

— Да видим какво е мнението на Калън — отвърна Сери.

След няколко крачки Аний забави ход, за да позволи на Лилия да я настигне, но не спря да върви.

— Добре ли си? — попита я момичето.

Аний поклати глава.

— Не. Да. Аз… трябва да помисля.

Тонът й предположи, че не е в настроение за разговори, затова Лилия замълча. Тя извлече малко магия и създаде светлинно кълбо над главите им. Аний угаси пламъка на фенера, за да пести масло. Не продължиха да вървят още дълго. След няколкостотин крачки стана ясно, че Аний я води към откритите наскоро стаи близо до Университета.