— Знаеш ли какво става на онзи Съвет? Черната магьосница Сония събира силата на всички магьосници в Гилдията. Използва черна магия. Някой ден — може би съвсем скоро — мога да направя същото и с теб. Няма да имаш право на избор. По заповед на краля. Наистина ли искаш да ми дадеш повод да го направя по колкото се може по неприятен за теб начин?

Той я гледаше с пребледняло лице. Лилия го пусна и избърса дланта си в мантията. Събралите се наоколо ученици мълчаха и тишината започна да се разпростира из цялата зала. Тя не отместваше очи от Бокин, но с крайчеца на окото си виждаше, че всички глави се обръщат към нея.

— По-добре се надявай Сония да се върне — каза му Лилия. После му обърна гръб, взе чантата си, плодовете и хлебчетата с подправки, които бе заделила от вечерята си, и напусна залата.

Когато се озова в коридора, тя почувства прилив на триумф.

„Това ще ги накара да говорят. И да се притесняват за причината, поради която Сония заминава за Сачака, но те така или иначе се чудят каква ли е тя. Няма да позволя на никого да смята, че заминаването й ме прави уязвима“.

Щом бъдещето й бе единствено в земите на Гилдията, обречена да бъде защитница на Обединените земи и основна цел на всеки враг, който нападнеше страната, тя искаше към нея да се отнасят с уважение.

„Ако не го получавам от хора като Бокин, които са твърде глупави, за да не помнят кой ще рискува живота си за тях, то тогава ми стига и да се страхуват от мен“.

Сония наблюдаваше пристигащите магьосници от мястото си в предната част на Заседателната зала и се опитваше да диша бавно и спокойно.

„Как ли ще постъпят? Дали двайсет години са достатъчни да свикнат с идеята за черната магия и да се съгласят да вземат участие в нея? Дали ще сметнат спасяването сина ми за достатъчно важна мисия?“

Най-лесно щеше да е да не мисли за това, ако останалите Висши магове също не бяха изразили загриженост по въпроса. Никой не можеше да предвиди какво щеше да се случи на този Съвет. Всички си мислеха, че някои магьосници щяха да откажат да отдадат магията си, но мненията за броя им се различаваха.

Магьосниците вече бяха заели местата си от двете страни на продълговатата зала. Както винаги, на местата, където се бяха събрали приятели от една и съща дисциплина, се сформираха кръпки от зелено, червено и пурпурно. Доминиращият цвят беше пурпурното на алхимиците, но през последните десетилетия броят на лечителите се беше увеличил и в залата се виждаха доста зелени. Макар воините да бяха повече от всякога, червените мантии все още бяха малцинство. Това, обаче, не я притесняваше. Макар повечето магьосници да бяха посветили силите си на нещо по-полезно, тя знаеше, че мнозинството от тях продължаваха да тренират бойните си умения в свободното си време.

В предната част на залата чакаха Висшите магове. Единствено креслото на Разпоредителя Оусън беше празно. Както винаги, той щеше да се обърне към присъстващите от подиума. Сония погледна към креслата, които се намираха над нейното. Креслото на краля беше празно, но и двамата му съветници присъстваха на Съвета — което бе нещо необичайно. Съветник Гларин срещна погледа й и кимна; съветник Ролден, който бе присъствал на събрания двайсет години преди тя и Акарин да бъдат съдени и изпратени в изгнание, я погледна и се намръщи.

Сония забеляза, че Висшите магове от по-ниските редове не спираха да поглеждат нагоре. От мястото си сред Деканите, Ротан срещна погледа й. Той изглеждаше мрачен, но успя да й се усмихне окуражително.

Вечерята им предишната вечер бе помрачена от плашещите възможности. Тя знаеше, че в главата му се върти мисълта дали я вижда за последен път. Като че ли не му стигаше страхът, че повече няма да види Лоркин. Беше й предложил да тръгне с нея. Тя му напомни, че знае твърде много за другата й причина да замине за Сачака. Той кимна и каза, че намира утеха в това, че си е взела благонадежден помощник.

Сония огледа залата в търсене на лорд Регин и го видя да седи напред, както и бе очаквала. Той изглеждаше сериозен и сдържан. Това може и да бе маска, която прикриваше истинските му чувства, но той винаги изглеждаше сериозен и сдържан.

„Надявам се Ротан да се окаже прав за него. Но разбира се, че е. Регин приема отговорностите си към Гилдията, Киралия и Обединените земи твърде сериозно, за да застраши по някакъв начин задачата ни“.

Което означаваше, че каквито и неприятни отношения да възникнат между тях, той щеше да се подчинява на заповедите й.

Повечето магьосници вече бяха насядали по местата си. Разпоредителят Оусън излезе пред Висшите магове и звънът на гонга обяви началото на Съвета.

Стаята веднага утихна.

— На днешния съвет трябва да обсъдим една изключителна ситуация — започна Оусън, — и действията, които предприемем, ще са уникални в историята на Гилдията. — Той се поколеба и огледа залата. — Както може би вече знаете, посланик Денил отпътува за Сачака преди няколко месеца, за да поеме поста в Дома на Гилдията в Арвис. Той взе със себе си младия магьосник лорд Лоркин, който предложи да бъде негов помощник.

Скоро след като се установиха в Арвис, една робиня спаси лорд Лоркин от покушение. Тя се оказа шпионка на хората, известни като Изменниците-сачаканци, които от стотици години живеят откъснати от останалата част от страната. За да избегне нови заплахи срещу живота си, лорд Лоркин избяга в тайното убежище на Изменниците.

Там той научи много за този народ. Те отхвърлят робовладелството и макар да използват черна магия, очевидно живеят в мир. Имат своя шпионска мрежа в цяла Сачака — но от това, което научих, я използват само за своя защита.

Наскоро Лоркин решил да се върне у дома. Когато пристигнал в Арвис, той бил призован от крал Амакира и му било наредено да разкрие всичко, което е научил за Изменниците. Лоркин отказал, тъй като тази информация трябвало да бъде предадена първо на крал Мерин. Макар че още при изпращането на първите посланици в Сачака с крал Амакира бе договорено те да отговарят пред своя крал, той хвърли лорд Лоркин в дворцовия затвор.

Сония почувства как стомахът й се свива. Макар да бе чувала тези думи много пъти, мисълта за Лоркин във влажната килия продължаваше да кара сърцето й да замира.

Залата бе напълно тиха. „Странно, аз очаквах да има протести и гняв. Мисля, че са твърде шокирани, за да говорят, но не знам дали са ужасени от дързостта на Амакира да затвори магьосник от Гилдията, или от възможността това да доведе до нов конфликт със Сачака“.

— Кралят одобри молбата ни да изпратим човек, който да преговаря за освобождаването на Лоркин — продължи Оусън. — Подбрахме внимателно този човек, като преценихме кой ще има най-голямо влияние върху сачаканския крал. Пренебрежението на сачаканците към магьосниците, които не владеят черната магия, стесни избора ни. — Оусън се обърна, погледна към Висшите магьосници и протегна ръка към Сония, сякаш й предлагаше помощта си при слизането от карета. — Избрахме черната магьосница Сония.

Тя усети как настръхва и лицето й пламна, когато стотици глави се обърнаха към нея. Залата се изпълни с глъчка. Сония устоя на желанието си да извърне глава и погледна към събралите се магьосници с разтуптяно сърце. „Какво ли ще направят?“

Оусън й махна с ръка. Тя потисна въздишката си, изправи се и заслиза надолу по стълбите към подиума.

— Предимството да изпратим черен магьосник ще бъде изгубено, ако той не е зареден с енергия — продължи Оусън. Когато Сония застана до него, той я погледна веднъж и отново се обърна към събралите се магьосници. — Кралят даде разрешение Черната магьосница Сония да събере допълнително енергия за мисията си. Търсим доброволци, които да отдадат силата си за каузата.

Мърморенето в залата се засили, поутихна и отново се надигна. Улавяйки настроението им, Оусън вдигна ръце и залата отново се потопи в неспокойна тишина.

— За пръв път е дадено такова разрешение и за щастие причината не е онази, от която се бояхме. Пред последните двайсет години научихме, че черната магия не включва варварски ритуали и неприятно проливане на кръв. Макар това да се преподава на учениците и да беше разяснено на всички останали, може би има такива, на които все още не е ясно. Черната магьосница Сония ще го обясни.