Веднъж сънува любовника й на булдозер, с който ровеше купища пръст из собствения му двор, а Рита стоеше наблизо и сочеше насам-натам с лопатата.

Джо Рой копнееше за парите. Усещаше банкнотите в ръцете си. Смяташе да открадне и измъкне каквото може в Тръмбъл, а после да изрови плячката си и да замине за Вегас. Никой в родния му град нямаше да има удоволствието да го посочи и да прошепне: „Гледай, това е Джо Рой. Явно са го пуснали от пандиза.“ Никакви такива.

Щеше да бъде богат. Със или без нея.

Теди погледна шишенцата с лекарства, строени на ръба на масата му като малки палачи, готови да го избавят от мъките му. Йорк бе седнал срещу него и четеше от бележките си.

— Той говори по телефона до три часа тази сутрин със свои приятели от Аризона.

— С кои по-точно?

— С Боби Ландър, Джим Галисън и Ричард Хасел. Както обикновено. Те му помагат за парите.

— А с Дейл Уайнър?

— Да, с него също — отвърна Йорк, смаян от паметта на Мейнард. Теди беше затворил очи и разтриваше слепоочията си. Някъде между тях, дълбоко в съзнанието си той съхранявате имената на приятелите на Лейк, спонсорите му, доверениците му, членовете на предизборния му щаб и учителите му от гимназията. Цялата тази информация беше надлежно скътана, за да се използва в случай на нужда.

— Нещо необичайно?

— Не, нищо особено. Нормални въпроси за човек, който смята да направи такава неочаквана стъпка. Приятелите му бяха изненадани, дори шокирани и имаха доста резерви, но в крайна сметка ще се съгласят.

— Питаха ли за парите?

— Разбира се. Лейк не им даде кой знае какви обяснения, но все пак им каза, че парите няма да бъдат проблем. Те май не му повярваха.

— Той запази ли в тайна разговора ни?

— Определено.

— Притесняваше ли се да не го подслушваме?

— Не мисля. Проведе седем разговора от офиса си и осем от дома си. Не е звънял по клетъчния телефон.

— Факсове? Електронна поща?

— Не е изпращал. Прекара два часа със Скиара, началник…

— … на предизборния му щаб.

— Точно така. Двамата планираха кампанията. Скиара иска той лично да организира всичко. Харесаха Нанс от Мичиган за вицепрезидент.

— Не е лош избор.

— Изглежда стабилен. Вече го проверяваме. Развел се е на двайсет и три, но това е било преди трийсет години.

— Няма да бъде проблем. Лейк готов ли е с решението си?

— О, да. Той е политик, нали? Ние му обещахме ключовете към царството. Вече пише предизборни речи.

Теди извади хапче от едно шишенце и го глътна, без да пие нещо с него. Намръщи се, сякаш му бе загорчало. Сбърчи чело и каза:

— Йорк, кажи ми, че не сме пропуснали нищо за този човек. Кажи ми, че няма скрити скандали.

— Няма. Ровим се в мръсното му бельо от шест месеца. Няма нищо, което би могло да ни навреди.

— Не се готви да се жени за някоя глупачка, надявам се?

— Не. Среща се с няколко жени, но нищо сериозно.

— Секс със стажантки?

— Не. Чист е.

Повтаряха разговор, който бяха водили многократно. Още веднъж нямаше да навреди.

— Някакви тъмни финансови сделки от предишен живот?

— Това е неговият живот, Теди. Няма нищо.

— Алкохол, наркотици, медикаменти, хазарт по интернет?

— Не, сър. Той е чист, трезвен, хетеросексуален, умен и наистина забележителен.

— Хайде да говорим с него.

Арън Лейк отново бе отведен до стаята дълбоко в недрата на Лангли. Сега трима хубави младежи го пазеха, сякаш на всеки ъгъл ги дебнеха опасности. Конгресменът вървеше дори по-бързо от първия път, вдигнал глава и изправил гръб. Сякаш растеше с всеки изминал час.

Отново поздрави Теди и стисна мазолестата му ръка, а след това последва покритата с одеяло инвалидна количка към бункера. Седна от другата страна на масата. Размениха си любезности. Йорк ги наблюдаваше от една стая в дъното на коридора, където три свързани със скрити камери монитора предаваха всяка дума, всяко движение. До Йорк седяха двама мъже, чиято работа бе да следят чрез записите начина, по който хората говорят, дишат и движат ръцете, очите, главите и краката си, и от това да преценят истинността на думите им.

— Спахте ли добре снощи?

— Всъщност да — излъга Лейк.

— Добре. Доколкото разбирам, вие сте съгласен да приемете сделката.

— Сделка ли? Не знаех, че говорим за сделка.

— Да, мистър Лейк, точно за това става въпрос. Ние ви обещаваме да бъдете избран, а вие обещавате да удвоите военните разходи и да се подготвите за руснаците.

— В такъв случай сделката е сключена.

— Чудесно, мистър Лейк. Много съм доволен. От вас ще излезе страхотен кандидат и чудесен президент.

Думите звъняха в ушите на Лейк. Все още не можеше да повярва. Президент Лейк. Президент Арън Лейк. Беше стоял буден до пет сутринта, като се опитваше да повярва, че му предлагат Белия дом. Изглеждаше толкова лесно.

Колкото и да се опитваше, не можеше да пренебрегне очевидните плюсове. Удоволствията на властта. Овалният кабинет. Всички онези самолети и хеликоптери. Да обикаля света. Сто помощници на негово разположение, във всеки един момент. Официални вечери с най-могъщите хора в света. И преди всичко място в историята.

Да, сделката си я биваше.

— Да обсъдим самата кампания — каза Теди. — Мисля, че трябва да обявите кандидатурата си два дена след първичните избори в Ню Хампшър. Нека прахът да се послегне. Оставете победителите да получат своите петнайсет минути слава, а изгубилите да похвърлят по тях още кал. После излезте на сцената.

— Това е доста скоро.

— Нямаме много време. Спираме да обръщаме внимание на Ню Хампшър и се подготвяме за Аризона и Мичиган на двайсет и втори февруари. Задължително трябва да спечелите в тези два щата. Когато това стане, ще се утвърдите като сериозен кандидат и ще сте готов за кампанията през март.

— Мислех да обявя кандидатурата си първо у дома, например във Финикс.

— В Мичиган е по-добре. По-голям щат, изпраща за Конгреса петдесет и осем делегати, в сравнение с двайсет и четирите на Аризона. От вас се очаква да спечелите в своя щат. Ако победите в Мичиган в същия ден, значи сте сериозен кандидат. Обявете кандидатурата си първо в Мичиган, а няколко часа по-късно и в своя район.

— Отлична идея.

— Във Флинт има завод за хеликоптери „Трилинг“. Те имат голям хангар и четири хиляди работници. Мога да поприказвам с директора.

— Убедете го — каза Лейк, макар да бе сигурен, че Теди вече е разговарял с шефа.

— Можете ли да започнете да снимате предизборни клипове вдругиден?

— Каквото кажете — рече Лейк, като мислено се отпусна на дясната седалка. Беше станало ясно кой ще кара колата.

— С ваше позволение ще наемем външна консултантска група, от чието име да се снимат клиповете. Ние обаче имаме по-добри хора тук и те няма да ви струват нищо. Не че парите ще бъдат проблем.

— Мисля, че сто милиона ще покрият всичко.

— Би трябвало. Във всеки случай ще започнем работата по клиповете още днес. Надявам се да ги харесате. Ще бъдат мрачни, ще всяват страх и ужас — ще става дума за плачевното състояние на армията ни, за всевъзможните заплахи от чужбина. Ще изплашим хората до смърт. После ще вмъкнем името и лицето ви и няколко думи и за нула време ще станете най-известният политик в страната.

— Славата няма да спечели изборите.

— Славата не, но парите ще ги спечелят. Те ще осигурят телевизионно време и социологически проучвания, а това е достатъчно.

— Ще ми се да мисля, че най-важното е посланието.

— Разбира се, мистър Лейк. Нашето послание е далеч по-важно от данъчните облекчения, осигуряването на работа за представителите на всички раси, абортите, доверието, семейните ценности и всички подобни глупости, на които сме се наслушали. Нашето послание е въпрос на живот или смърт. То ще промени света и ще запази богатството ни. Единствено това интересува хората.