Във Вашингтон Арън Лейк беше човекът на деня. От своя офис на Капитолийския хълм той благоволяваше да дава интервюта на живо за сутрешните новини. Приемаше сенатори и конгресмени, бивши приятели и врагове, и всички му носеха добри новини и го поздравяваха. Обядва с членове на екипа си, а след това дълго разисква с тях стратегията си. След кратка вечеря с Илейн Тайнър, която му донесе чудесната новина за пристигащите в „Ди-Пак“ купища пари, той напусна града и отлетя за Сиракуза, за да се подготви за първичните избори в Ню Йорк.

Посрещна го многобройна тълпа. Все пак сега той беше фаворитът.

Все по-често го мъчеше махмурлук, затова когато Тревър отвори очи, той си каза, че просто трябва да се стегне. Не можеш да се мотаеш в кръчмата всеки ден, да пиеш евтина бира и да гледаш тъпи баскетболни мачове, само защото си заложил на тях хиляда долара. Миналата вечер бяха „Лоуган Стейт“ срещу някакъв отбор със зелени екипи. Кой се интересуваше от „Лоуган Стейт“?

Джо Рой Спайсър, ето кой. Спайсър беше заложил на тях петстотин долара, Тревър беше добавил хиляда от себе си и „Лоуган“ спечелиха. През изминалата седмица Спайсър беше познал десет от дванайсет победители. Това му беше донесло три хиляди долара в брой, а Тревър, който щастливо го следваше, беше спечелил пет хиляди и петстотин долара. Хазартът му носеше повече пари от адвокатската работа. При това друг познаваше победителите!

Той отиде в банята и наплиска лицето си с вода, без да поглежда в огледалото. Тоалетната още беше задръстена от предишния ден и докато Тревър обикаляше мръсната си малка къща да търси гумената камбана, с която да почисти, телефонът иззвъня. Беше съпругата му от един предишен живот, жена, която го мразеше, както и той нея, и когато чу гласа й, разбра, че тя иска пари. Отказа й сърдито и застана под душа.

В кантората нещата бяха още по-зле. Развеждащи се съпрузи бяха пристигнали, всеки в отделна кола, за да довършат преговорите за подялбата на имуществото. Предметите, за които спореха, нямаха стойност за никой друг — тенджери, тигани и един тостер, — но макар да не притежаваха нищо, все пак трябваше да намерят за какво да се карат. Най-страшни са битките за най-дребните залози.

Адвокатът им закъсняваше с един час и те бяха използвали времето, за да си разменят обиди, докато накрая Джан не ги бе разделила. Съпругата беше изпратена в кабинета на Тревър, когато той се появи от задната врата.

— Къде бяхте, по дяволите? — извика тя достатъчно силно, за да чуе мъжът и. Той се втурна по коридора покрай Джан, която не се затича след него, и нахълта в тесния кабинет на Тревър.

— Чакахме ви цял час! — заяви той.

— Я млъкнете и двамата! — извика Тревър, а Джан напусна сградата. Клиентите бяха шокирани от силния крясък.

— Седнете — изкрещя отново той и те се тръшнаха на единствените празни столове. — Като плащате петстотин долара за някакъв тъп развод, да не си мислите, че ще командвате парада!

Те погледнаха зачервените му очи и обляното в пот лице и решиха, че е по-разумно да не спорят с него. Телефонът иззвъня, но никой не го вдигна. Тревър отново почувства, че му се гади, хукна по коридора към тоалетната, където повърна възможно най-тихо. Не можа да пусне водата. Верижката издрънча безпомощно в казанчето.

Телефонът продължаваше да звъни. Тревър се заклатушка надолу по стълбите, за да уволни Джан, и тъй като не можа да я намери, излезе от сградата. Отиде до плажа, свали обувките и чорапите си и запляска с крака в студената морска вода.

Два часа по-късно Тревър седеше неподвижно на бюрото си. Беше заключил вратата, за да не влизат клиенти, и бе вдигнал на бюрото босите си крака с останал между пръстите пясък. Имаше нужда да подремне и да си пийне, затова се загледа в тавана, като се опитваше да подреди приоритетите си. Телефонът иззвъня и този път бе съвестно вдигнат от Джан, която още не бе уволнена, но тайно преглеждаше обявите за работа.

Обаждаше се Брейсхиърс от Бахамите.

— Преведена ни е нова сума, сър — каза той.

Тревър веднага скочи на крака.

— И каква е тази сума?

— Сто хиляди, сър.

Тревър погледна часовника си. Имаше около час, за да хване някой полет.

— Можете ли да ме приемете в три и половина? — попита той.

— Разбира се, сър.

Тревър затвори и извика към приемната:

— Отмени всички срещи за днес и утре. Заминавам.

— Никакви срещи нямаш — извика му Джан. — Губиш пари по-бързо отвсякога.

Тревър не й отговори. Затръшна задната врата, качи се в колата си и потегли.

Полетът до Насау спря първо във Форт Лодърдейл, макар че Тревър не усети това. След две изпити набързо бири веднага бе заспал дълбоко. Над Атлантическия океан изпи още две и се наложи стюардесата да го буди, когато самолетът се опразни.

Преводът беше от Къртис в Далас, както се очакваше. Трансферът бе извършен от тексаска банка и трябваше да постъпи в сметката на „Бумър Риълти“ в Женева Тръст Банк, Насау. Тревър прибра своята третина, като отново внесе двайсет и пет хиляди в тайната си сметка и взе осем хиляди в брой. Благодари на мистър Брейсхиърс, като каза, че се надява скоро пак да се видят, и излезе, клатушкайки се, от сградата.

И през ум не му мина да се върне вкъщи. Тръгна към търговската част на града, където тротоарите бяха залети от тлъсти американски туристи. Трябваха му къси панталони, сламена шапка и лосион за слънце.

Най-сетне стигна до брега, където намери стая в хубав хотел, двеста долара на вечер, но на кого му пукаше? Намаза се обилно с лосион и се изтегна до басейна, достатъчно близо до бара. Една сервитьорка с бикини прашка му носеше питиета.

Събуди се по тъмно, зачервен, но не и изгорял. Един човек от охраната го отведе до стаята му, където Тревър се тръшна на леглото и изпадна в кома. Когато се размърда, слънцето отново бе изгряло.

След такава дълга почивка той се събуди учудващо трезвен и много гладен. Хапна малко плодове и тръгна да си търси яхта. Не смяташе да си купува, но обръщаше внимание на детайлите. Една деветметрова яхта щеше да бъде достатъчно голяма за живеене и все пак можеше да се управлява от един човек. Нямаше да има пътници; само самотния шкипер, който обикаля от остров на остров. Най-евтината яхта, която намери, струваше деветдесет хиляди долара и имаше нужда от ремонт.

По обяд Тревър отново беше до басейна и се опитваше да успокои някой и друг клиент по клетъчния си телефон, но не се стараеше особено. Същата сервитьорка му донесе ново питие. Тревър изключи телефона, скри се зад тъмни очила и се опита да пресметне сумите. Между ушите му обаче цареше приятна празнота.

През изминалия месец беше спечелил осемдесет хиляди долара, които не подлежаха на данъчно облагане. Дали можеше да продължи с тази скорост? Ако това станеше, щеше да напусне кантората си и жалката си кариера, да си купи своята яхтичка и да се впусне да кръстосва моретата.

За пръв път в живота му мечтата изглеждаше почти реална. Виждаше се на кормилото, бос и гол до кръста, порещ вълните от Сейнт Бартс до Сейнт Китс, от Невис до Санта Лусия, а вятърът издуваше платната му. И нямаше нищичко, за което да се тревожи. Тревър затвори очи и закопня да избяга от всичко по-силно отвсякога.

Събуди се от хъркането си. Прашката беше наблизо. Тревър си поръча ром и погледна часовника си.

Два дни по-късно Тревър най-сетне се появи в Тръмбъл. Пристигна със смесени чувства. От една страна, нямаше търпение да вземе пощата и да разпрати писмата, за да продължи изнудването и да прибере още пари. От друга страна, той се бе забавил и уважаемият Спайсър щеше да недоволства.

— Къде беше, по дяволите? — изръмжа Спайсър веднага щом пазачът излезе. Напоследък всички му задаваха този въпрос. — Заради теб пропуснах три мача, а и трите пъти познах победителя.