Изведнъж въздухът стана студен и пушекът бързо изчезна. Бяха на по-малко от три хиляди метра надморска височина и пилотът някак беше успял да проветри пътническия салон. Самолетът възстанови хоризонталното си положение, а през прозорците се виждаха светлините на земята.
— Моля продължавайте да използвате кислородните маски — обади се пилотът в тъмнината. — Ще се приземим след няколко минути. Кацането би трябвало да бъде нормално.
Нормално ли? Сигурно се шегува, помисли си Лейк. Трябваше да намери най-близката тоалетна.
Пътниците постепенно се поуспокоиха. Малко преди самолетът да докосне земята, Лейк видя проблясващите светлини на стотина линейки. Машината подскочи леко, както обикновено при кацане, а когато спряха в края на пистата, аварийните врати се отвориха.
Хората хукнаха към изхода и след минути бяха поети от спасителите и отведени до линейките. Огънят в багажното отделение на боинга продължаваше да се разпространява. Докато Лейк бягаше от самолета, срещу него тичаха пожарникари. Изпод крилата излизаше пушек.
— На косъм се отървахте, сър — каза един лекар, докато се отдалечаваха от самолета. Лейк стисна куфарчето с писмата си и за пръв път замръзна от ужас.
Злополуката и последвалият задължителен шум в медиите вероятно не увеличиха особено популярността на Лейк, но все пак бяха нещо. Кандидат-президентът присъстваше в сутрешните новини по всички канали — първо говореше за решителната си победа в дебата с губернатор Тари, а после разказваше подробности за онова, което би могло да бъде последният му полет.
— Мисля, че известно време ще пътувам с автобус — заяви той с усмивка. Използваше възможно най-много шеги и се държеше, сякаш нищо особено не се беше случило. Членовете на екипа му бяха на друго мнение и разказваха как са дишали кислород в тъмнината, докато димът се е сгъстявал и сгорещявал. Репортерите на борда също с готовност описваха подробно преживения ужас.
Теди Мейнард гледаше всичко това от своя бункер. Трима от хората му бяха пътували със самолета, а един от тях му се беше обадил от болницата в Сейнт Луис.
Не знаеше какво да мисли за злополуката. От една страна, той още вярваше, че Лейк трябва да стане президент. От това зависеше сигурността на нацията.
От друга страна, една катастрофа не би била фатална. Лейк и неговият двоен живот щяха да изчезнат. Едно тежко главоболие по-малко. Губернатор Тари беше научил от първа ръка какво означават неограничените пари. Теди можеше да сключи сделка с него навреме за победа на изборите през ноември.
Само че Лейк още беше жив, и то по-силен отвсякога. Загорялото му лице беше на първа страница във всички вестници и в едър план пред всяка камера. Кампанията му напредваше по-бързо, отколкото Теди беше мечтал.
Защо тогава в бункера беше толкова тревожно? Защо Теди не празнуваше?
Защото още не беше решил проблема с Братята. А не можеше просто да започне да убива.
25
Екипът в отдел „Документи“ използваше същия лаптоп, на който бяха напечатали последното писмо до Рики. Този път то беше сътворено от самия Девил и одобрено от мистър Мейнард. И гласеше:
Скъпи Рики,
Много се радвам за дома в Болтимор. Дай ми няколко дни и ще ти намеря работа на пълен ден. Ще бъде нещо административно и заплатата няма да е голяма, но като начало не е зле.
Предлагам да караме по-бавно, отколкото ти искаш. Евентуално да обядваме някъде и да видим как ще тръгнат нещата. Не обичам да прибързвам.
Надявам се, че си добре. Другата седмица ще ти пиша с повече подробности за работата. Имай търпение.
Всичко най-хубаво,
Ал
Само „Ал“ беше написано на ръка. Сложиха пощенски печат от Вашингтон и изпратиха по човек писмото на Клокнър в Нептун Бийч.
По някаква случайност Тревър беше във Форт Лодърдейл по работа, така че писмото остана в пощенската кутия на „Аладин Норт“ два дни. Адвокатът се върна уморен, отби се в кантората си точно колкото да вдигне скандал на Джан, после изхвърча оттам, върна се в колата си и потегли право към пощата. За негово удоволствие кутията беше пълна. Изхвърли рекламните брошури, а после пропътува до пощата на Атлантик Бийч и провери кутията на „Лоръл Ридж“, скъпата клиника на Пърси.
Щом събра писмата, за изненада на Клокнър Тревър потегли към Тръмбъл. По пътя се обади на букмейкъра си. Беше загубил две хиляди и петстотин долара за три дни на хокей — спорт, за който Спайсър не знаеше нищо и на който отказваше да залага. Тревър сам избираше фаворитите си и както можеше да се очаква, губеше.
Спайсър не се появи в двора на Тръмбъл, затова Бийч се срещна с Тревър в стаята за юридически консултации. Размениха пощата си — четиринайсет получени писма и осем за изпращане.
— Какво става с Брант в Ъпър Дарби? — попита Бийч, докато разглеждаше пликовете.
— Какво да става?
— Кой е той? Ние сме готови да го притиснем.
— Още го проучвам. Не бях в града няколко дена.
— Действай. Това може да се окаже най-големият ни удар.
— Ще се заема утре.
Бийч не залагаше на мачове и не искаше да играе карти. Тревър си тръгна след двайсет минути.
Дълго след времето за вечеря и дълго след края на работното време на библиотеката Братята останаха заключени в стаичката си. Говореха малко, избягваха да срещат погледите си, и се взираха в стената, потънали в мисли.
На масата имаше три писма. Едното беше от лаптопа на Ал, изпратено преди два дни от Вашингтон. Другото беше написано от Ал на ръка и изпратено преди три дни от Сейнт Луис. В него Кониърс прекратяваше кореспонденцията си с Рики. Двете писма рязко си противоречаха и очевидно бяха написани от различни хора. Някой си играеше с пощата им.
Третото писмо ги накара да замръзнат. Препрочетоха го няколко пъти, заедно и поотделно, в тишина или високо на глас. Разглеждаха ъгълчетата му, вдигаха го на светлината, дори го помирисаха. Хартията миришеше леко на пушек, също като плика и картичката от Ал до Рики.
Писмото беше написано на ръка, с дата осемнайсети април, един и двайсет сутринта, и адресирано до някаква жена на име Каръл.
Скъпа Каръл,
Каква страхотно вечер! Дебатът не би могъл да мине по-добре благодарение на теб и на доброволците от Пенсилвания. Хиляди благодарности! Да продължаваме в същия дух и да спечелим тези избори. В Пенсилвания имаме преднина, нека да я запазим. Ще се видим следващата седмица.
Писмото беше подписано от Арън Лейк. Името му беше отпечатано в горната част на картичката. Почеркът беше идентичен с този на писмото от Ал до Рики.
Пликът беше адресиран до Рики в клиниката за наркомани и когато Бийч го отвори, той не забеляза втората картичка, пъхната под първата. После тя падна на масата и когато я вдигна, той забеляза името „Арън Лейк“, гравирано с черни букви.
Това стана някъде към четири часа следобед, малко след като Тревър си тръгна. Почти пет часа Братята изучаваха писмата и вече бяха сигурни, че първо, писмото от лаптопа е фалшиво, а подписът е сложен от опитен имитатор, второ, фалшифицираният подпис е напълно идентичен с оригинала, следователно човекът, който бе подправил писмото, се беше добрал до кореспонденцията на Рики с Ал; трето, картичките до Рики и Каръл бяха написани от Арън Лейк; и четвърто, тази до Каръл явно беше изпратена по погрешка.
Но най-важното беше, че Ал Кониърс и Арън Лейк бяха един и същ човек.
Най-известният политик в страната се беше хванал на тяхната игричка.
Други, по-дребни доказателства също сочеха към Лейк. Кониърс използваше пощенска кутия във Вашингтон, където конгресменът Лейк прекарваше почти цялото си време. Тъй като заемаше отговорна длъжност и често зависеше от мнението на гласоподавателите си, той, естествено, се беше скрил зад псевдоним. Освен това използваше принтер, за да скрие почерка си. Ал не беше изпратил снимка — още едно доказателство, че имаше какво да крие.
