В осем и половина на следващата сутрин един агент на име Бар нахълта припряно в пощата в Нептун Бийч в мига, в който отваряха вратите, сякаш закъсняваше за нещо. Бар беше експерт по ключове и ключалки и предишния ден беше прекарал пет часа в Лангли, като изучаваше различните видове кутии, използвани от пощенските служби. Той имаше четири шперца, един от които със сигурност трябваше да отвори кутия номер 44683. Ако това не станеше, щеше да се наложи да вземе отпечатък от ключалката, което щеше да отнеме около шейсет секунди и можеше да привлече внимание. Третият ключ свърши работа и Бар сложи в кутията адресирания до Рики кафяв плик с печат от Тампа. Вътре в кутията вече имаше две писма. За всеки случай Бар извади някаква рекламна брошура, затвори вратичката и изхвърли брошурата в кошчето.

След това той и още двама души зачакаха търпеливо в един микробус на паркинга, като пиеха кафе и записваха на видео всеки клиент, влязъл в пощата. Бяха на около седемдесет метра от пощенската кутия. Ръчният им приемник усилваше слабия сигнал от плика. Заедно с посетителите в пощата влизаха и излизаха най-различни хора — негърка в къса кафява рокля, бял мъж с брада и кожено яке, бяла жена с анцуг, негър с джинси — всички те агенти на ЦРУ и всички наблюдаваха кутията, без да имат никаква представа кой е написал писмото или кой трябва да го получи. Тяхната задача беше просто да открият човека, който бе наел кутията.

Намериха го следобед.

Тревър обядва в „Питс“, но само две бири. Студени халби със солени фъстъци от общата купичка, които похапваше, докато губеше петдесетте долара, заложени на състезание с кучешки впрягове в Калгари. Когато се върна в кантората, той подремна един час, като хъркаше толкова силно, че многострадалната му секретарка беше принудена да затвори вратата. Всъщност тя я затръшна, но не толкова шумно, че да го събуди.

По пътя към пощата Тревър се унесе в мечти. За яхти. Този път беше решил да върви пеша, защото времето беше прекрасно, той нямаше друга работа, а и имаше нужда от освежаване. С удоволствие забеляза четири от своите съкровища в пощенската кутия на „Аладин Норт“. Пъхна ги внимателно в джоба на износеното си сако, оправи вратовръзката си и тръгна, уверен, че денят за плащане отново наближава.

Никога не се бе изкушавал да прочете писмата. Нека Братята да вършат мръсната работа. Той щеше да си пази ръцете чисти, да разнася пощата и да прибира своята третина. Освен това Спайсър би го убил, ако забележете, че някой е отварял писмата му.

Когато Девил влезе, Теди дремеше в количката си. Минаваше десет часа вечерта и Йорк си бе отишъл вкъщи. Йорк имаше жена, а Теди не.

Девил докладва, като се консултираше с няколко листа надраскани бележки:

— Писмото беше извадено от кутията в един и петдесет следобед от местен адвокат на име Тревър Карсън. Проследихме го до кантората му в Нептун Бийч, където той остана осемдесет минути. Кантората му е доста невзрачна, с една секретарка и малко клиенти. Карсън е дребна риба, работи по крайбрежието и се занимава с разводи, недвижима собственост и други такива мижави дела. Той е на четирийсет и осем години, развеждал се е поне два пъти, роден е в Пенсилвания, завършил колеж във Фърман и университет във Флорида, изгубил лиценза си преди единайсет години за злоупотреба със средствата на неколцина свои клиенти, а после го е получил обратно.

— Добре, добре — каза Теди.

— В три и половина той напусна кантората си и шофира един час до федералния затвор Тръмбъл, Флорида. Взе писмата със себе си. Проследихме го, но загубихме сигнала, когато Тревър влезе в затвора. Междувременно събрахме информация за Тръмбъл. Това е затвор с минимална охрана и най-ниска степен на сигурност. Води се лагер. Няма огради, а затворниците не се третират като особено опасни. Вътре лежат около хиляда души. Според източник от Бюрото по затворите тук във Вашингтон Карсън често посещава Тръмбъл. Никой друг адвокат и изобщо никой посетител не идва толкова често като Карсън. Допреди месец е идвал веднъж седмично, а сега ходи там поне три пъти на седмица. Понякога и четири. Всички посещения са обявени като официални адвокатски консултации.

— Кой е клиентът му?

— Не е Рики. Карсън е официалният адвокат на трима съдии.

— Трима съдии?

— Да. Трима съдии в затвора?

— Точно така. Наричат се Братята.

Теди затвори очи и потърка слепоочията си. Девил го остави да осмисли чутото, а после продължи.

— Карсън престоя в затвора петдесет и четири минути, а когато излезе, не получихме сигнала от плика. Междувременно ние бяхме паркирали до колата му. Той мина на метър и половина от приемника ни и затова сме сигурни, че писмото не беше в него. Проследихме го обратно до Джаксънвил. Той паркира до една кръчма на име „Питс Бар и Грил“, където остана три часа. Претърсихме колата му, намерихме куфарчето и в него видяхме осем писма, адресирани до различни мъже из цялата страна. Всички бяха изпратени от затвора, а нито едно не беше до затвора.

Очевидно Карсън разнася пощата на своите клиенти. Преди половин час той още беше в бара, доста пиян, и залагаше на университетски баскетболни мачове.

— Значи неудачник.

— Определено.

Неудачникът излезе с клатушкане от бара след второто продължение на един мач, провеждан на Западното крайбрежие. Спайсър беше познал трима от четиримата победители. Тревър прилежно го следваше и беше спечелил хиляда долара за вечерта.

Колкото и да беше пиян, все пак беше достатъчно разумен, за да не шофира. Още си спомняше как преди три години му бяха взели книжката, а освен това проклетите ченгета бяха навсякъде. Ресторантите и баровете около „Сий Търтъл Ин“ привличаха младите и буйни глави и затова полицията също се навърташе насам.

Да се ходи пеша обаче не беше лесно. Все пак Тревър се справи доста добре по пътя до кантората си, изминавайки сравнително стабилно правата отсечка в южна посока край тихите вилички, давани на пенсионери под наем, притихнали и готови за сън. В ръка носеше куфарчето си с писмата от Тръмбъл.

Продължи напред, като търсеше къщата си. Пресече улицата без причина и половин пресечка по-нататък се върна обратно. Нямаше коли. Когато започна да завива обратно, се озова на двайсет метра от един агент, скрит зад паркирана кола. Тайната армия го наблюдаваше, внезапно изплашена, че пияният глупак ще налети, без да иска, на някого от тях.

По едно време Тревър се отказа от безценните си разходки и успя някак да намери входа на кантората. Изтърва ключовете си на стълбите пред входа, пусна куфарчето си и го забрави, а след по-малко от минута, след като бе отворил вратата, беше зад бюрото си, излегнат във въртящия се стопи дълбоко заспал. Входната врата беше полуотворена.

Задната врата стоя отключена през цялата нощ. По заповед от Лангли Бар и колегите му бяха влезли в кантората и бяха монтирали подслушвателни устройства навсякъде. Нямаше нито алармена система, нито ключалки на прозорците, нито нещо, което да привлече вниманието на крадците. Монтажът беше улеснен от факта, че никой отвън не забелязваше нищо в кантората на адвоката Тревър Карсън.

Куфарчето беше изпразнено, а съдържанието му — описано по заповед от Лангли. Когато всичко беше огледано и фотографирано, го оставиха в коридора до кабинета. Внушителното хъркане не спря нито за миг.

Малко преди два часа сутринта Бар успя да подкара паркирания близо до кръчмата фолксваген. Мина с него по пустата улица и го спря небрежно до тротоара пред кантората, така че след няколко часа пияницата да потърка очи и да се поздрави, че е карал толкова добре. Или може би той щеше да потръпне от ужас, че за пореден път е шофирал пиян. И в двата случая те щяха да са в течение.

Трийсет и седем часа преди началото на изборите във Вирджиния и Вашингтон президентът се появи на живо по националната телевизия, за да съобщи, че е наредил да започне въздушна атака над и около град Талах в Тунис. Смяташе се, че терористите на Идал се обучават на добре оборудван полигон в края на града.