Беше толкова твърдо решена да го направи, че тази решителност бе стигнала до ушите на сър Джордж Джардайн.

— Имам заповеди — беше казал сър Джордж на Чарли. — От най-високо място. — Казвайки това, той повдигна рунтавите си побелели вежди, за да придобие по-загадъчен вид. — Това проклето момиче, съжалявам, че ти го казвам, е нещо много повече от едно хубаво личице. Разбира се, тази работа няма нищо общо с мен, но всичко се пази в най-голяма тайна. Свързано е най-вече с моторизирането на индийската армия. Изглежда, че корпорацията „Кобленц“ разполага със съвършено нови транспортни средства, които се намират в депа из целите Съединени щати и изобщо не се използват. Изглежда, че кралският военноморски флот разполага с половин дузина съвършено нови разрушители и сега, когато разоръжаването е толкова актуална тема, не вижда как би могъл да ги използва. В момента се водят преговори за голяма сделка на разменни начала и ако щеш вярвай, се счита, че малката госпожичка Кобленц е от важно значение за нея. Татко Кобленц пристигнал лично в Делхи да води преговорите и дъщеря му решила да го придружава. Някой й казал, че е модно да се посетят Хълмовете, когато в столицата започне да става горещо, и баща й се съгласил тя да дойде тук, в Симла, и да ни ощастливи с присъствието си. Официално за нея има грижата лейди Холанд и на нас се падна задачата да направим така, че да остане доволна. Чудесно положение, няма що, след като бъдещето на Британската империя зависи от ваканционните планове на една разглезена малка глупачка. Но времената се менят. Когато бях млад, „дипломацията на канонерките“ означаваше нещо съвсем различно! Но тук ще трябва да има нещо, след като вицекралят и министър-председателят… — Той многозначително не довърши изречението, а после продължи: — Някой ще трябва да съпровожда това момиче из провинция Северозападен граничен район, но по-важното ще е да я върне жива и здрава!

— За бога, сър — рече разтревожен Чарли, — гледайте накъдето искате, но не и към мен!

— Не?

— Не! Категорично не! — рече Чарли. — Вие кого имате предвид? О? Как можах да забравя! Той би бил най-подходящ, но предполагам, че вече е на път да си тръгне за дома, не е ли така?

Потаен както винаги, сър Джордж се забави малко с отговора.

— На път за дома? Нищо подобно и ти го знаеш, Чарли! Той все още има един месец отпуск и ще добавя, че напълно си го е заслужил. Всъщност едва ли бихме могли да мислим за по-подходяща възможност, като се има предвид къде е избрал да прекара последните две седмици от отпуската си.

— Защо? Къде?

— Може и да не повярваш, а и наистина е необичайно как нещата сами си идват на мястото, но той фактически сега е в Пешавар. А защо ли? Защото един негов приятел от войната, който е прикрепен към скаутите, командва форта в Гор Катри!

Чарли Картър се ядоса, и то не за пръв път, как съдбата дава добри карти в ръцете на интригант като сър Джордж. Веднъж дори го беше казал пред жена си. Мег го беше погледнала съчувствено и беше отговорила, че според нея, ако сър Джордж изобщо би бил толкова глупав, че да играе карти със съдбата, със сигурност щеше да ги е подправил предварително.

Като не желаеше все още да се предаде, Чарли каза:

— Е, той може по някаква случайност да се намира в Пешавар, но това не е основание да се предполага, че ще се съгласи да се заеме с тази работа… Искам да кажа, бог да му е на помощ на този нещастник! Та той се опитва да се прибере у дома от близо шест месеца. Няма да се остави отново да го замесиш в нещо друго! Всъщност, като си помисли човек, защо би трябвало да го стори? — Но още докато го казваше, съжали и се извини: — Съжалявам, Джо! Направих всичко, което е по силите ми, но знаеш какъв е сър Джордж.

Без да знае за плановете, които се правеха за нейното бъдеще сега, когато балът беше към края си, Лайли Кобленц стоеше сред купчините празни чаши, подноси и захвърлени цветя от бутониери. До нея застана един адютант.

— Сър Джордж би бил щастлив, ако благоволите да танцувате с него следващия път — рече той почтително.

Лайли моментално излезе от обхваналата я апатия.

— Кажете на сър Джордж — каза любезно тя, — че за мен също би било голямо удоволствие!

Не обърна внимание на въздишката на облекчение, с която Едуард Далримпъл-Уебстър посрещна нейните думи. Не обърна внимание и на Ник Карстеърс, който каза:

— Донеси ми едно бренди, Неди. Бог ми е свидетел, че си го заслужих!

С любезна усмивка тя позволи на адютанта да я съпроводи до масата на сър Джордж.

Той от своя страна наблюдаваше как младата жена си проправя път към него през дансинга. Може и да беше проклета малка досадница, но положително имаше стил. Сър Джордж сравни самоувереното й поведение и елегантна походка с тези на другите присъстващи жени — повечето съпруги на офицери или на чиновници. На фона на нея, облечена с прилепналата по тялото й кремава копринена рокля, чиято простота се разнообразяваше само от гердан от черни перли (говореше се, че е подарък от влюбен в нея големец), другите жени с рокли от розов сатен, бледолилав тюл и малиновочервен шифон приличат на кутии с бонбони, помисли си той. „Стройна, грациозна… — Продължи да я оглежда и добави: — Добро парче!“

— Ах! — възкликна възторжено той и стана да я посрещне. — Знаете ли, вие сте най-неуловимата млада жена тук. Цялата вечер се опитвам да привлека вниманието ви, да си пробия път през тълпата от ухажори. Когато човек стигне моята възраст, не очаква преференциално отношение.

— Сър Джордж — рече твърдо тя, — не ме будалкайте! Цялата вечер се опитвах да уловя погледа ви, така че, изглежда, най-после и двамата постигнахме съкровеното си желание!

Джордж беше забелязал, че езикът на момичето варира между две крайности — от този на героиня на Едит Уортън3 и на ратай от романите на Зейн Грей4. Изглежда, че тази вечер героинята на Уортън беше предпочетена и той беше благодарен за това.

Оркестърът премина плавно от фокстрот към валс от „Веселата вдовица“.

— Тъкмо за мен — рече доволен сър Джордж и ловко постави изненадващо силната си ръка на рамото й. — Не мога да ви опиша в какви неприятности ме вкара вашата щура идея! Не можете да си представите как на няколко пъти бях съвсем близо да кажа: „И дума да не става“, защото всички непрекъснато повтаряха точно това. Но да не се впускам в повече подробности. Утре заминавате за Пешавар. С влак. Ще изкарате там една седмица и ще се върнете обратно. Няма да ви казвам, че ще се радвам да ви видя отново, но със сигурност ще въздъхна с облекчение, когато ви видя.

Доволна, но не и изненадана, че се беше наложила, Лайли го дари със закачливо поклащане на глава и с многозначителен поглед.

— Боже господи! Направо ми се замая главата от вашето сладкодумие, сър Джордж.

Те излязоха с достойнство на дансинга и сър Джордж я поведе във вихъра на танца.

— Ще има две роти скаути, чиято роля ще бъде единствено да ви пазят! Освен това уредих да бъдете под преките грижи и контрола на един полицай. Лондонски полицай.

Лайли спря посред танца.

— Скаути? Лондонско ченге? Сър Джордж, какво е това? — попита подозрително тя. — Да не би да ми прикрепите лондонска бавачка и някой йоменски гвардеец? Това не ми звучи никак добре! Да не искате да ме накарате да се откажа? Защото трябва да ви предупредя, че няма да го направя!

Сър Джордж се засмя.

— Не оставайте с погрешно впечатление. Когато казвам „скаути“, нямам предвид някакви момченца с къси панталонки. Говоря за нередовни войници, които охраняват границите на империята в тази част на света. Това са пущунски бойци, командвани от английски офицери… много корави мъже, повярвайте ми! Най-добрите стрелци в английската армия, а също и най-добрите ездачи. Могат да тичат трийсет мили под палещото слънце, да превземат едно село и да се върнат навреме за тифин5.