— След половин час ще излети самолет. Щях да бъда по-доволен, ако бяха половин дузина, но и един ще свърши работа. Ще кацне тук… след малко повече от час и тогава ще обясним на летеца за какво става дума. Ще отида да потърся някоя карта на района, в който ще се извърши търсенето, и ще накарам да подготвят футболното игрище за кацане. Ще мога ли да взема един взвод от твоите хора с мен, Джеймс? — Той тръгна, компетентен, целеустремен, доволен, че най-после е могъл да наложи възгледите си. Но когато излезе от стаята, увереността си отиде заедно с него и Джеймс отново изпадна в мрачно настроение.

— Ти направи всичко, каквото можа, като първа бърза ответна реакция — рече Джо, — но трябва да имаме предвид, че сме изправени пред много сериозна ситуация, която далеч надхвърля твоите непосредствени отговорности, Джеймс. Очевидно ще трябва да докладваме в Пешавар и да поискаме техните инструкции.

— И какво предлагаш да направя? — рече отчаян Джеймс. — Кажи ми как да обясня всичко това с няколко думи?

— Ето ти телефона, Джеймс! — рече Джо. — Това е твое задължение, не мое. Аз съм никой. Единствената ми работа е, или по-скоро беше, да наглеждам тази проклетница Лайли и аз се издъних! Сега си запиши какво трябва да кажеш. Вземи телефона. Позвъни на сър Джон Дийн в Пешавар и поискай инструкции. Най-напред му кажи, че Ратмор е изчезнал. Ние можем да го считаме за досаден малоумник, за чиято лична участ не ни е грижа, но той е доста виден гражданин. С мнението му се съобразяват някои от висшите военни чинове в Делхи и в Калкута, които вероятно ще се заинтересуват от съдбата му. Първото нещо, което трябва да кажеш на Пешавар, е: „Вашата търговска делегация от един човек е отвлечена. Съжалявам!“ Второто е, че „Земан Хан, виден афганистанец, който е свързан тясно с емира на Афганистан и всъщност е негов роднина, почина, докато беше наш гост. Според достоверен медицински източник диагнозата е хранително отравяне. Приятелят на Земан, негов роднина и негов заместник, не прие тази диагноза и както изглежда, е взел Ратмор за заложник. Той заплашва, че ще постъпи така и така, ако случаят не бъде разследван отново.“ Докато бедният човечец се опитва да смели тази толкова очаквана информация, ти трябва да добавиш, че Лайли Кобленц, американска гражданка и гост на английското правителство, очевидно е била отвлечена. Освен, разбира се, ако доброволно не се е присъединила към групата. Ще се изненадам, ако от тази толкова объркана информация не му се изправи косата. Обаче това, от което имаме нужда, са инструкциите. Ти не си вицекрал, а аз още по-малко. Хвърли му цялата ужасна бъркотия в скута и се отдръпни. Това е съветът ми. Защо не го направиш още сега, Джеймс? А докато се занимаваш с тази работа, защо не изпратиш един твърд отговор на Искандер? Заплаши го, че върху него ще се стовари цялата тежест на индийската армия. Извикай лорд Робъртс от гроба… той ще знае какво да направи!

— Ще изпрати канонерка, така ли? — рече Джеймс.

— Нещо подобно. А като стана дума за канонерка, тук ти имаш някои твърде способни хора. Естествено, не е твоя работа да обявяваш война на Афганистан, но няма да е зле да получиш разрешение да подрънкаш оръжие!

— По дяволите, Джо! — рече отчаян Джеймс. — Не ми се случва често да не знам какво да правя, но… мисля, че това ще ми коства кариерата — добави мрачно той.

— Ще ти коства кариерата? Глупости! Няма такова нещо! Бих искал да знам къде е отишъл старият свободолюбив дух на рода Линдзи? Я да чуем писъка на гайдите… Никога повече Лохейбър и т.н.!

Джо вдигна телефонната слушалка и я сложи в ръката на Джеймс.

— Оставям те на спокойствие — каза той, потупа го по рамото и посочи към прозореца. — Ще бъда там да изпуша една цигара. Осмелявам се да кажа, че тя ще бъде първата от многото, които ще изпуша, преди да се оправим с тази работа. Обаче просто трябва да започнем! Ако нямаш нищо против, ще съчиня писмото до Искандер.

— Трябва да ти кажа, че това ще бъде за мен голямо облекчение!

Джо едва беше сварил да запали цигарата, когато Джеймс се появи едновременно развеселен и объркан. Не мога да повярвам! Копелето е на шибаното игрище за голф! На игрището за голф, представяш ли си! Решава се съдбата на цели държави, а комисарят е на игрището за голф! Нямаш представа колко често става това.

— А ти какво направи? — попита Джо.

— Ами този път реших да възприема по-решителна позиция. Казах, че „въпросът е спешен и от първостепенна важност и не искам да разговарям с никой друг за това. Накарайте го да се върне в кабинета си колкото е възможно по-скоро.“ Правилно ли постъпих?

— Разбира се, че си постъпил правилно.

Джо взе един лист и започна да пише.

— Бърза, решителна и ефикасна! — повтори Джеймс. — Звучи добре…

— Не е много добре — каза Джо, — но ако разговаряш с комисаря, може би ще е добре да му го прочетеш. Мисля, че не би трябвало да си служиш със сериозни заплахи без неговото одобрение.

— Тук съм напълно съгласен с теб — рече Джеймс. — Какво ще правя през това време?

— Ами направи това, което имам намерение да направя аз — рече Джо, — изпий едно уиски със сода, за да си оправиш нервите.

В този момент телефонът иззвъня.

— От Пешавар е — каза Джеймс и хвана слушалката.

— Оставям те — рече Джо. — Бъди смел и решителен! В края на краищата няма какво да криеш.

— Човек никога не знае как той ще реагира — каза изнервен Джеймс. — Понякога е самата любезност и е напълно разбран, но понякога е абсолютен мръсник!

— Има само един начин да разбереш — каза Джо и след като го потупа по рамото, излезе навън. Огледа форта и продължи да се чуди защо обичайната решителност на неговия приятел сега явно го беше напуснала.

Чуваше слабо как Джеймс говори и преценяваше интервалите за отговорите, които получаваше. Това продължи доста дълго. Дори, според Джо, прекалено дълго. Пребори се с изкушението да застане до Джеймс и да слуша. Чака доста време, докато най-после Джеймс се появи. Беше се зачервил, но Джо със задоволство забеляза, че явно е облекчен и в по-добро настроение.

— Е? — попита Джо.

— Ами… мисля, че мина добре — отвърна Джеймс. — Първото нещо, което му казах, беше, че сам не мога да се справя с тази работа…

— Не мога да разбера защо си му казал това — рече Джо. — Ти се справяш много добре.

— Не чак толкова добре. Обясних му, че тя изисква сложно полицейско разследване, а аз имам достатъчно работа, свързана с командването на форта, за да лазя наоколо с лупа в ръце. Докато разговаряхме, той накара да го свържат със Симла. Не знам какво е станало с министерството на телеграфните връзки и пощите на Индийската империя, но скоростта, с която тези неща стават, продължава да ме изненадва. Накратко казано, разговарях със самия сър Джордж Джардайн. Надявам се, приятелю, да не се ужасиш прекалено много от това, което ще ти кажа, но ти все още си придаден към бенгалската полиция и независимо дали ще ти хареса или не, си натоварен да започнеш, да извършиш и да доведеш до край разследването! С една дума, Шерлок Холмс се завръща. Честно казано, няма да повярваш колко ми олекна. Съжалявам, Джо! Нямах намерение да те накисвам в тези лайна. Но сега поне имаш официален статут. След като изяснихме този въпрос и аз му обясних точно какво е станало, той каза: „Тази работа е твърде важна, за да се решава на местно равнище. Въпросът трябва да бъде поставен за разглеждане от Съвета. Имаме нужда от участието и на политиците.“