Тя замълча и извади снимка на въжето, на която добре се виждаше потъналият в кръв възел.

— Конкретно този възел се нарича „Ран Танка Дурдаг“, заплетената пътека към ада. До мен достигна информацията, че специален агент Пендъргаст е прекарал известно време в Бутан, където изучавал именно тези монаси и техните възли.

— Отговорът е съвсем прост…

— Винсънт, ако ме прекъснеш още веднъж, ще наредя да ти завържат устата.

Д’Агоста прехапа устни.

— На следващия ден, 23-и януари, специалният агент на ФБР — Майкъл Декър, е бил убит в къщата си във Вашингтон, пронизан през устата с античен щик от Гражданската война. Местопрестъплението отново е чисто. Екипът откри влакна от същата вълна. — Като каза това, тя извади нов доклад и го побутна към Д’Агоста — Около два часа след полунощ на 26-и януари Марго Грийн бе намушкана с нож в Нюйоркския природонаучен музей. Лично прегледах списъците с персонала и установих, че тя е била последната, която е влязла в изложбената зала. Но е била и последната, която е излязла от залата — явно убиецът е използвал нейната карта, за да се измъкне. Местопрестъплението не беше чак толкова чисто, колкото предишните. Грийн е била достоен противник и се е съпротивлявала. Използвала е за самозащита резец за картон и успяла да нарани нападателя си. На сцената на престъплението бе открита кръв, която не принадлежеше на жертвата, както върху резеца, така и под формата на една-единствена капка на пода. — Тя направи пауза. — ДНК-тестовете станаха готови късно миналата вечер.

Лора извади нов лист хартия и го хвърли върху останалите.

— Ето и резултатите.

Д’Агоста не можеше да се насили да погледне. Бездруго вече знаеше отговора.

— Точно така. Специален агент Пендъргаст.

Д’Агоста не каза нищо. Последва кратка, напрегната тишина.

— Което ме води към мотива. Всички жертви са имали нещо общо — били са близки познати на Пендъргаст. Хамилтън е бил преподавател на Пендъргаст в гимназията; Дюшам е бил неговият най-близък — впрочем, може би единствен — приятел от детинство. Майкъл Декър е бил негов ръководител във ФБР. Главно благодарение на него Пендъргаст изобщо е оцелял в Бюрото, като се имат предвид цялата каша, в която са го забърквали необичайните му методи. И най-сетне, както сам добре знаеш, Марго Грийн беше близка приятелка на Пендъргаст след двата случая отпреди няколко години: музейните убийства и убийствата в метрото. Всички тези доказателства и тестове бяха проверени и препроверени. Не може да има грешка. Специален агент Пендъргаст е убиец-психопат.

Д’Агоста се бе вцепенил. Сега вече осъзнаваше защо Диоген е помогнал на Пендъргаст, защо е спасил живота му след случилото се в замъка на Фоско. Не беше достатъчно само да убие приятелите му, не — той щеше да го обвини за престъпленията.

— А сега, това! — каза Хейуърд и му връчи поредната папка. Тя бе прозрачна и през корицата се виждаше следният надпис:

— Не им казах, че подозирам един от техните. Казах им само, че смятаме, че престъпленията може да са свързани и ги молим да направят профил. Благодарение на убийството на Декър, го получих след 24 часа. Давай, прочети го, ако искаш. Тук има и кратко резюме. Килърът е високо образован мъж с поне четиригодишна след-докторска специализация. Той е експертен химик. Отлично е запознат с юридическите и полицейски процедури и вероятно някога е работил, или продължава да работи, към силите на реда. Притежава богати познания по редица науки, литература, математика, история, музика и изкуство — накратко, той е истински ренесансов човек. Коефициентът му на интелигентност е между 180 и 200 точки. На възраст е вероятно между трийсет и петдесет. Пътувал е много и се предполага, че знае много езици. Може би е бивш военен и е имал ранг на офицер. Притежава значителни финансови средства и се маскира изключително ловко. — Тя погледна Д’Агоста право в очите. — Това да ти напомня за някого, Винсънт?

Д’Агоста не отговори.

— Това са външните детайли. А сега е ред и на психологическия анализ. — Тя замълча, докато намери доклада. — Убиецът е човек, който обича да упражнява контрол и самоконтрол. Той е извънредно добре организиран, подреден и отдава голямо значение на логиката. Подтиска външните изблици на емоция и — рядко или никога — се доверява на някого. Ако изобщо има такива, истинските му приятели са малко. Изпитна затруднения в създаването на връзки с противоположния пол. Този индивид вероятно е страдал от тежко детство със студена и властна майка, и баща, който често е отсъствал. Семейните взаимоотношения не са били близки. В рода вероятно има случаи на умствени болести или престъпления. Като малко момче убиецът вероятно е претърпял дълбока, осакатяваща душевна травма, свързана с близък член на семейството — майка, баща, брат или сестра — която се е опитвал да компенсира през целия си живот. Отнася се с подозрение към властите, смята себе си за интелектуално и морално по-издигнат от другите…

— Какъв водопад от психо-дивотии! — избухна Д’Агоста. — Всичко е извъртяно, въобще не е такъв.

Той спря рязко. Хейуърд го наблюдаваше с вдигнати вежди.

— Значи разпознаваш този човек.

— Естествено, че го познах! Но всичко това е нелепо извращаване на истинската му природа! Пендъргаст не е отнел живота на тези хора. Набеден е. Брат му Диоген е действителният извършител.

Отново тишина.

— Продължавай — подкани го тя. Гласът прозвуча безстрастно.

— След покушението над Пендъргаст в Италия, когато всички мислехме, че е мъртъв, Диоген го е завел в клиника, където да се възстанови. Лежал е болен, упоен от лекарства. Това със сигурност е дало на Диоген хиляди възможности да си набави „уликите“, които са му трябвали, за да натопи брат си — косми, влакна, кръв. Диоген е убиецът! Нима не виждаш? Той е мразил Пендъргаст цял живот, планирал е всичко години наред. Изпрати му подигравателно писмо, в което казва, че ще извърши съвършеното престъпление и определя датата — днес.

— Винсънт, откажи се от идеята да ми натрапваш тази налудничава теория…

— Мой ред е да говоря. Диоген е на път да стори нещо по-отвратително от това да убие брат си. Той иска да унищожи всички, които Пендъргаст обича, но самия него ще остави жив. Сега явно се опитва да набеди брат си за същите тези убийства…

Д’Агоста се спря. Изражението на Хейуърд бе почти изтерзано — гледаше го със смесица от съжаление и болка.

— Вини, помниш ли когато ми каза да проверя за Диоген? Е, направих го. Изобщо не беше детска игра, но ето какво открих.

Тя отвори една папка, извади нов лист и го плъзна пред него. Беше подпечатан и нотариално заверен.

— Какво е това?

— Смъртен акт. На Диоген Бернули Пендъргаст. Загинал е преди двайсет години при катастрофа в Англия.

— Фалшификат. Видях писмата му. Знам, че е жив.

— Откъде си сигурен, че не Пендъргаст е написал писмата?

Д’Агоста се вгледа в нея.

— Сигурен съм, защото видях Диоген. Със собствените си очи.

— Така ли? И къде?

— Пред замъка на Фоско. Когато ни преследваха. Имаше очи с два различни цвята, точно както ни каза Корнелия Пендъргаст.

— Как разбра, че е той?

Д’Агоста се поколеба.

— Пендъргаст ми каза.

— Говорихте ли?

— Не. Но съвсем скоро видях негова снимка като дете. Лицето е същото.

Последвалата пауза бе дълга. Накрая Хейуърд отново взе психологическия профил.

— Тук има и нещо друго. Прочети го.

Тя му подаде няколко листа.

Субектът може да проявява симптоми на рядка форма на раздвоение на личността, вариант на синдрома на Мюнхаузен, при който болният разиграва две отделни, диаметрално противоположни роли: на убиец и на следовател. При такова необичайно състояние килърът може да е и служител на закона, който работи по собствения си случай. При друг вариант на патологията, убиецът е цивилно лице, което само започва разследване на убийствата и често прави брилянтни открития на улики, които полицията е пропуснала да забележи! И в двата случая личността на убиеца оставя незначителни следи, които личността на разследващия да открие, обикновено проявявайки почти свръхестествени способности за наблюдение и/или дедукция. Личностите, съответно на убиеца и на следователя, не подозират за взаимното си съществуване на съзнателно равнище, но за подсъзнателното, патологично ниво е характерно сливане на раздвоената личност.