— Ще помисля — отвърна й Егвийн. Което все още не означаваше, че се кани да сподели мислите си. И на самата нея й се искаше да се добере до някакъв зачатък на отговор. Тези Ата-ан Миере вярваха, че Ранд е техният предречен Корамуур: тя го знаеше, въпреки че Съветът още не го знаеше, но какво искаше той от тях или какво те от него, не можеше изобщо да си представи. Според Елейн самият Морски народ не бил съвсем наясно. Или поне не казвали. Егвийн почти съжали, че някоя от шепата Сестри, дошли от Морския народ, не е в нейния лагер. Почти. Така или иначе, тези Ветроловки наистина щяха да й създадат неприятности.

Романда махна с ръка и Теодрин скочи с пелерината й, като сръгана с остен. Ако се съдеше по изражението на Романда, съвземането на Лелейн никак не я беше зарадвало.

— Няма да забравите да предадете на Мерилил, че искам да поговоря с нея, майко, нали? — каза тя и това изобщо не беше молба.

За един кратък миг двете Заседателки се оказаха прави и втренчени една в друга, и Егвийн отново беше забравена във взаимната им неприязън. Двете напуснаха, без да й кажат дума, едва ли не бутайки се коя да изпревари, но Романда се измъкна първа, повличайки Теодрин със себе си. Озъбена, Лелейн буквално изблъска Фаолайн пред себе си.

Сюан отрони искрена въздишка и изобщо не се опита да скрие облекчението си.

— Ако позволите, майко — измърмори насмешливо Егвийн. — Разрешете, майко. Можете да напуснете, щерки. — Тя също въздъхна и се отпусна на стола. Който естествено поддаде и тя се срина върху чергите. Бавно се изправи, оправи полите си и избута стола встрани. Добре поне, че не се случи пред онези двете.

— Иди да си вземеш нещо за ядене, Сюан. И си го донеси тук. Чака ни дълъг ден.

— Някои падания нараняват по-малко от други — каза Сюан сякаш на себе си и се шмугна през процепа навън. И добре, че побърза, иначе Егвийн щеше да й скъса ушите.

Върна се обаче скоро и двете хапнаха корави франзели, яхния от леща със спаружени моркови и късчета от някакво месо, което Егвийн отбягваше да разгледа отблизо. Последваха още няколко натрапчиви прекъсвания, по време на които двете се смълчаваха и се преструваха, че четат докладите. Чеза дойде и прибра подноса, след което се върна да смени свещите — задача, от която мърмореше недоволно: нещо, което не й беше присъщо.

— Кой би допуснал, че и Селаме ще изфиряса нанякъде? — измрънка тя почти на себе си. — Сигурно е отишла да се занася с войниците. Тази Халима им влияе много лошо.

Някакъв кльощав младеж със сополив нос дойде да смени вече изгорелите въглени в двата мангала — Амирлин получаваше повече топлина от останалите, но и тя не беше кой знае колко — запрепъва се в ботушите си и зяпна Егвийн по доста задоволителен начин след двете Заседателки. По едно време се появи и Шериам да пита дали Егвийн има да й нареди още нещо, представете си, след което като че ли й се дощя да остане. Може би малкото тайни, които знаеше, я правеха нервна; очите й, във всеки случай, играеха неспокойно.

Това бяха всички и Егвийн не беше сигурна дали бе защото никой не си позволяваше да безпокои Амирлин без сериозна причина, или защото всички знаеха, че същинските решения се взимат в Съвета.

— Нищо не мога да кажа за това донесение за войниците, придвижващи се на юг от Кандор — каза Сюан, след като Шериам излезе. — Само едно е, а хората по Граничните земи рядко се отдалечават от Погибелта. Това го знае и последният глупак, така че едва ли е мълва. — Сега не четеше от страница.

Сюан бе съумяла да запази контрола си върху мрежата от очи и уши на Амирлин и донесенията, както и слуховете и клюките, течаха към нея в непресъхващи потоци, за да се обмислят, преди Егвийн да реши какво да представи пред Съвета. Леане си поддържаше своя мрежа, която усилваше потока сведения. Повечето неща се представяха — някои неща Съветът трябваше да ги знае, а нямаше гаранции, че Аджите й предават това, което научават техните агенти — но всичко това трябваше да се отсее от нещата, които можеха да се окажат опасни или да послужат за отклоняване на вниманието им от главната цел.

Напоследък малко от тези потоци носеха нещо добро. От Кайриен идваха какви ли не слухове за Айез Седай, съюзени с Ранд или още по-лошо, служещи му, но те поне можеха да се пренебрегнат с лекота. Мъдрите отбягваха да споделят каквото и да било свързано с Ранд или някой от приближените му, но според тях Мерана очаквала завръщането му и със сигурност Сестрите в Слънчевия палат, където Преродения Дракон държеше първия си трон, бяха предостатъчно семе за покълванета на тази мълва. Други не можеха да се пренебрегнат толкова лесно, дори когато беше трудно да се прецени как да се тълкуват. Един печатар в Иллиан уверяваше, че имал доказателство, че Ранд е убил Матин Степанеос със собствените си ръце и е унищожил трупа с помощта на Единствената сила, докато някаква тамошна пристанищна слугиня твърдеше, че лично е видяла как са отнесли бившия крал, овързан, със запушена уста и увит в черга, и го качили на борда на някакъв кораб, който отплавал през нощта с благословията на капитана на пристанищната стража. Първото звучеше много по-правдоподобно, но Егвийн се надяваше, че никоя от агентките на Аджите не е чула същата клюка. В дневниците на Сестрите Ранд бездруго вече беше натрупал доста черни точки.

И така продължи. Сеанчанците, изглежда, бяха стиснали Ебу Дар здраво в ръцете си, срещу много слаба съпротива. Това може би трябваше да се очаква в страна, където същинската власт на кралицата се простираше на не повече от два дни езда от столицата, но никак не можеше да се нарече окуражително. Шайдо като че ли се бяха пръснали навсякъде, въпреки че сведенията за тях често идеха от някой, чул за тях от някого, на когото на свой ред му били разказали. Повечето Сестри, изглежда, бяха убедени, че разпръсването на Шайдо е дело на Ранд, въпреки отричанията на Мъдрите, донасяни от Шериам. Никой, разбира се, не искаше да ровичка дълбоко в предполагаемите лъжи на Мъдрите. Намираха се стотици оправдания, но никоя не желаеше да се среща с тях в Тел-айеран-риод, освен Сестрите, заклели се на Егвийн, а и на тях трябваше да се заповяда, за да го направят. Аная сухо наричаше тези срещи „доста съдържателни уроци по унижение“ и съвсем не й беше до смях.

— Не е възможно да има толкова много Шайдо — промърмори Егвийн. Към втората купчина въглища, които сега догаряха в пепелива жар, не бяха добавили билки и очите й засмъдяха от лютивия пушек. Ако прелееше да се отърве от него, съвсем щеше да се лиши от топлината. — Част от всичко това трябва да е дело на разбойници. — В края на краищата, кой можеше да отличи едно село, опразнено от хора, побегнали от разбойническа банда, от село, опустошено от Шайдо? Особено когато сведението се предаваше от трета ръка, или от пета. — Определено са плъзнали достатъчно банди, за да ги вкараме в сметката. — Повечето от които се наричаха „Заклети в Дракона“, което никак не беше от полза. Тя размърда рамене, за да отпусне стегналите се на възли мускули.

Изведнъж забеляза, че Сюан се взира в празното толкова напрегнато, че още малко и ще се изсули от столчето.

— Сюан, да не би да заспиваш? Може да сме работили почти цял ден, но все още е светло.

Сюан примигна.

— Съжалявам. Напоследък все си мисля за нещо и се чудя, дали да го споделя с теб. За Съвета.

— За Съвета! Сюан, ако наистина знаеш нещо за Съвета…

— Нищо не знам — прекъсна я Сюан. — По-скоро го подозирам. — Тя притеснено цъкна с език. — Всъщност не го подозирам дори. Най-малкото, не знам какво да подозирам. Но забелязвам някаква схема.

— Тогава най-добре ми кажи за нея — подкани я Егвийн. Сюан беше доказала умението си да вижда подреденост там, където другите виждаха само бъркотия.

Сюан се намести на столчето и се наведе напрегнато над масата.

— Става дума за следното. Като оставим настрана Романда и Мория, Заседателките, избрани в Салидар са… те са твърде млади. — Много неща се бяха променили в Сюан, но когато заговореше за възрастта на другите Сестри, това определено я караше да се чувства неловко. — Ескаралд е най-старата, а съм сигурна, че не е много над седемдесетте. Не мога да съм напълно сигурна, докато не го проверя в книгите за новачки в Тар Валон, или ако тя самата не ни го каже, но съм почти убедена. Много рядко в Съвета е имало повече от една Заседателка, която да е под сто години, а тук ние имаме девет!