— Поддръжнички? — промърмори Белдеин и се опита да се намръщи, което, изглежда, се оказа извън възможностите й. Размърда се, въпреки че движението едва ли заслужаваше думата „развълнувано“, по-скоро бе плахо и немощно. — Негови? Сред Сестрите? Не е възможно. Освен самите вас, които… Как можахте, Верин? Защо не се възпротивихте поне?
Верин изцъка раздразнено. Не заради глупавото предположение, че е могла да се възпротиви на един тавирен. Момчето изглеждаше толкова уверено. Защо? Гласът й остана тих.
— Имаш ли някакви подозрения, Белдеин? Чувала ли си някакви клюки преди да напуснеш Тар Валон? Да шепнат нещо? Някоя, която да е намекнала да се отнесете с него другояче? Кажи ми.
— Никоя. Коя би могла?… Никоя не би могла да… А толкова се възхищавах от Кируна. — Имаше нотка на тъга в унесения като в полусън глас на Белдеин, а сълзите, потекли, от очите й, оставиха дири по запрашеното й лице. Само ръцете на Верин я придържаха да седи изправена.
Верин продължи да налага пласт по пласт нишките на сплита си, а очите й пробягваха от работата й към платнището на входа и обратно. Усети, че и тя самата почти се изпотява. Сорилея можеше да реши, че има нужда от помощ в разпита. Можеше да доведе някоя от останалите Сестри в Слънчевия палат. Само да разбереше някоя от Сестрите за това, усмиряването й беше почти сигурно.
— Значи трябваше да го доставите на Елайда изкъпаничък и кротичък — продължи тя малко по-високо. Тихият тон бе продължил твърде дълго. Никак не й се искаше двамата отвън да докладват, че си шепне с пленничките.
— Не можех… да се изкажа… против решението на Галина. Тя водеше… според заповедта на Амирлин. — Белдеин отново се помръдна немощно. Клепките й изпърхаха. — Трябваше… да го накараме… да се покори! Трябваше да се подчинява! Не биваше… да се държим с него… толкова, грубо. Сякаш го… подложихме… на разпит. Грешка.
Верин изсумтя. Грешка? Погром бе по-точната дума. Пълен провал от самото начало. Сега мъжът гледаше на всички Айез Седай също като Ерон. А ако бяха успели да го закарат в Тар Валон? Един тавирен като Ранд ал-Тор, озовал се наистина в Бялата кула? При такава мисъл и камък можеше да се разтрепери. Както и да се обърнеха нещата, „бедствие“ със сигурност щеше да е твърде мека дума. Цената, платена в Думайски кладенци, беше твърде ниска, за да се избегне това.
Тя продължи да задава въпроси с тон, който да може ясно да се чува от всеки, заслушал се отвън. Да задава въпроси, за които вече имаше отговори, и да отбягва онези, които бяха твърде опасни, за да се чуе отговорът им. Почти не обръщаше внимание на думите, излизащи от устата на Белдеин. Съсредоточи се само над вътъка си.
Твърде много неща бяха завладявали интереса й през годините и не всички бяха получавали одобрението на Кулата. Почти всяка дивачка, дошла в Бялата кула за обучение — както същинските дивачки, които наистина бяха започнали да се учат сами, така и момичета, които просто бяха започнали да докосват Извора, тъй като вродената им искра бе започнала да се усилва сама; за някои Сестри същинска разлика между едните и другите не съществуваше — почти всички от тях си бяха изобретили поне по една своя хитринка и тези малки момичешки фокуси винаги се свеждаха до две цели. Начин да се подслушват хорските разговори и начин да накараш хората да правят каквото ти искаш.
На първото Кулата не обръщаше особено внимание. Дори една дивачка, придобила сама значителен контрол над Силата, много скоро научаваше, че докато носи новашкото бяло, не може да си позволи нещо повече от бегло докосване на сайдин, без да я надзирава някоя от Сестрите или Посветените. Което всъщност ограничаваше много рязко подслушването. Вторият фокус обаче твърде силно намирисваше на изрично забранената Принуда. О, то не беше нищо повече от средство да накараш татенцето да ти подари хубава рокличка или дрънкулки, които иначе не иска да ти купи, или да накараш мамчето да ти позволи да виждаш младежите, с които обикновено ти забранява да се срещаш, все такива неща, но Кулата изкореняваше тази хитрина с най-голямо усърдие и много резултатно. Много от момичетата и жените, с които Верин беше говорила през годините, не можеха вече да пресъздадат сплитовете, още по-малко да ги използват, а доста от тях дори не можеха да си ги припомнят. Но от парченца, късчета и трошици от полузабравените сплитове, сътворени от необучени момичета за най-ограничени цели, Верин бе успяла да възстанови нещо, забранено от Кулата още от нейното основаване. В началото всичко това беще само плод на нейното любопитство. „Любопитството — помисли си тя кисело, докато тъчеше сплита над Белдеин — ме е тикало в не един врящ казан.“ Ползата се появи по-късно.
— Предполагам, че Елайда е смятала да го държи в отворените клетки — подхвърли тя небрежно. Клетките със стени от стоманени решетки бяха предназначени за мъже, които могат да преливат, както и за задържани за някое прегрешение жени от Кулата, дивачки, представяли се за Айез Седай, и за всеки друг, който трябва едновременно да бъде затворен и ограничен от достъп до Извора. — Едва ли е най-подходящото място за Преродения Дракон. Никакви удобства, никаква интимност. Впрочем, ти вярваш ли, че той е Преродения Дракон, Белдеин? — Този път се спря, за да чуе отговора.
— Да — изсъска Белдеин и завъртя изплашените си очи към лицето на Верин. — Да… но той трябва… да бъде държан… в безопасност. Светът… трябва да бъде… предпазен… от него.
Интересно. Всички те твърдяха че светът трябвало да бъде предпазен от него; по-интересното бяха онези от тях, които смятаха, че и той самият се нуждае от защита. Някои от тези, които го бяха казали, я изненадваха.
За очите на Верин сплитът, който бе изтъкала, приличаше на сложна плетеница от бледо сияещи прозрачни нишки, всички овързани над главата на Белдеин, с по четири нишки на Дух, подаващи се извън плетеницата. Две от тях, една срещу друга, тя придърпа и плетеницата бавно се смъкна, пропадайки навътре, в нещо, намиращо се на самата граница на порядъка. Очите на Белдеин изведнъж се разшириха и се зареяха в безкрайната далечина.
С твърд и много нисък глас Верин заизрежда указанията си. Съвети по-скоро, въпреки че ги произнасяше като команди. За да им се подчини, Белдеин трябваше да намери основания вътре в самата себе си; не го ли направеше, тогава целият този труд щеше да е отишъл напразно.
С последните си думи Верин притегли другите две нишки на Дух и плетеницата се смъкна още надолу. Този път в нещо което напомняше за съвършен ред, на шарка, по-изрядна и изкусна и от най-сложната дантела, и след като беше довършена, я затегна със същото действие, с което бе започнало свиването й. Този път тя продължи да пропада навътре в себе си и все по-навътре в главата на Белдеин. Смътно сияещите нишчици потънаха в нея и изчезнаха. Очите на Белдеин се подбелиха и тя започна да се тресе, крайниците й се загърчиха. Верин я придържаше толкова грижливо, колкото можеше, но главата на Белдеин продължи да се мята и босите й пети биеха в постелките. Скоро само най-грижливото Вкопаване щеше да открие, че й е сторено нещо, а дори и то нямаше да може да различи сплита. Верин го беше изпробвала много старателно, нея никой не можеше да я надмине във Вкопаването.
Това, което бе изтъкала, разбира се, нямаше нищо общо с Принудата такава, каквато я описваха древните текстове. Сплитът се получаваше мъчително бавно, с тези толкова сложни паяжини, заплетени една в друга, и освен това, за да подейства, оставаше необходимостта от вътрешен мотив. Много помагаше, ако обектът е емоционално уязвим, но най-съществено беше доверието. Дори да хванеш някого с изненада не вършеше никаква работа, ако е подозрителен към теб. Този факт значително ограничаваше ползата му при мъжете; твърде малко бяха мъжете, които не изпитваха подозрения към Айез Седай.
Но дори недоверчивостта да се оставеше настрана, мъжете за съжаление бяха много лоши обекти на въздействие. Тя така и не можеше да разбере защо. Повечето от онези момичешки сплитове бяха предназначени за татковците или за други мъже. Всяка силна личност можеше да започне да поставя под въпрос собствените си действия — или дори да откаже да ги извършва, което водеше до други усложнения — но при всички други еднаквости, мъжете бяха по-склонни да го правят. Много по-склонни. Сигурно отново заради подозрителността. Веднъж един мъж дори бе запомнил сплитовете, които му беше направила, без да запомни указанията, които му беше дала. И колко неприятности й беше създало това! С такова нещо повече не можеше да се рискува.
