Изведнъж очите на Аланна се разшириха от тревога и Кацуан видя друго лице, отразено в кутийката с гранчетата. Тя остави чашката на подноса и гергефа с везмото си на масата: изправи се и се обърна към вратата. Не бързаше, но и не се помота и не й хрумна да играе игричките си пред Аланна.

— Приключихте ли с нея, Айез Седай? — попита Сорилея, пристъпвайки в стаята. Сбръчканата белокоса Мъдра заговори на Кацуан, но очите й останаха приковани в Аланна. Слоновата кост и златото леко издрънчаха по китките й, щом постави ръце на хълбоците си, и тъмният шал се смъкна до лактите й. След като Кацуан отвърна, че е приключила, Сорилея махна рязко с ръка на Аланна и тя тръгна към изхода. Изхвърча беше по-точната дума, с намусено от раздразнение лице. Сорилея я изгледа намръщено в гърба. Кацуан вече се беше засичала с нея и преди, и тези срещи, макар и съвсем кратки, се бяха оказали интересни. Не беше срещала много хора, за които да може да каже, че са забележителни, но Сорилея беше една от тях. Навярно дори не отстъпваше на самата нея, в някои отношения. Подозираше също така, че жената е стара колкото нея, ако не и повече, а това тя никога не бе очаквала да открие.

Скоро след като Аланна се махна, на вратата се появи Кируна — подритваше сивите си копринени поли и заничаше по коридора към припкащата Аланна. И носеше изящно изработен златен поднос с още по-изящна златна кана с високо гърло на него, и две несъответстващи на целия този разкош малки, гледжосани в бяло глинени чашки.

— Защо тича Аланна? — каза тя. — Аз щях да бързам още повече, Сорилея, но… — Едва тогава забеляза Кацуан и бузите й добиха възможно най-тъмния пурпурен цвят. Смущението изглеждаше съвсем непривично на лицето на тази изящна като статуетка жена.

— Остави подноса на масата, момиче — каза Сорилея, — и иди при Челин. Тя те чака да ти предаде урока си.

Вкочанена, Кируна остави подноса, избягвайки погледа на Кацуан. Когато се обърна да си тръгне, Сорилея я хвана за брадичката с чворестите си пръсти.

— Започнала си да полагаш истинско усилие, момиче — каза й твърдо Мъдрата. — Ако продължаваш така, ще се справиш много добре. Много добре. А сега си върви. Челин не е толкова търпелива като мен.

Сорилея й махна с ръка към коридора, но Кируна остана втренчена в нея, със странно изражение на лицето. Ако Кацуан трябваше да се обзаложи, щеше да нарече Кируна доволна от похвалата и в същото време изненадана, че е доволна. Белокосата жена отвори уста и Кируна се отърси и се забърза към вратата. Забележителна гледка.

— Наистина ли смятащ, че ще научи вашия начин да се заплита сайдар? — запита Кацуан, прикривайки неверието си. Кируна и останалите й бяха казали за тези уроци, но много от сплитовете на Мъдрите бяха доста различни от това, което се учеше в Бялата кула. Първият начин, по който една жена научаваше сплита за определено нещо, се впечатваше в нея; да се научи да го прави по втори начин беше почти невъзможно и дори когато можеше да го научиш, вторият изучен сплит почти никога не действаше толкова добре. Това бе една от причините някои от Сестрите да не бъдат доброжелателни към дивачките, идващи в Кулата, все едно на каква възраст. Твърде много неща у тях вече бяха научени и не можеха да се отучат. Сорилея сви рамене.

— Може би. Научаването на втори начин бездруго е доста трудно и без това ръкоделие при вас, Айез Седай. Главното, което Кируна трябва да усвои, е, че тя владее гордостта си, а не гордостта — нея. Това ако усвои веднъж, ще стане много силна жена. — Тя дръпна един от столовете срещу Кацуан, изгледа го подозрително и приседна. Изглеждаше почти толкова вдървена като Кируна преди малко, но махна властно с ръка на Кацуан да си седне, като волева жена, свикнала да командва.

Кацуан преглътна тъжно смеха си и седна. Добре беше да не забравя, че дивачки или не, Мъдрите далеч не бяха невежи и примитивни същества. Разбира се, че трябваше да се досещат за трудностите. Колкото до ръкоделието… Малко от тях беше виждала да преливат, но беше забелязала, че някои от сплитовете си ги правят без излишните жестове, използвани от Сестрите. Движенията на ръцете всъщност не бяха част от сплитането, но в известен смисъл бяха полезни, защото участваха в самото научаване на сплита. Някога може би бяха съществували Айез Седай, които са могли да хвърлят огнена топка без хвърлящо движение, но дори и да беше имало такива, те отдавна бяха мъртви и с тях — и тяхното учение. Днес някои неща просто не можеше да се направят без подходящите жестове. Имаше дори Сестри, които твърдяха, че могат да познаят коя е учила друга Сестра само по движенията й.

— Ученето на новите ни чирачки е в най-добрия случай трудно — продължи Сорилея. — Не го казвам, за да ви обидя, но вие, Айез Седай, изглежда, давате клетва и веднага след това започвате да търсите начин да я заобиколите. Аланна Мосвани се оказа особено трудна. — Изведнъж ясните й зелени очи се впиха в лицето на Кацуан. — Как можем да я накажем за съзнателните й слабости, щом това означава, че ще навредим на Кар-а-карн?

Кацуан сгъна ръце в скута си. Трудно беше да се прави на изненадана. Толкова с тайната за престъплението на Аланна. Но защо тази жена й показа, че го знае? Може би едно разкритие изискваше друго.

— Връзката не действа по този начин — отвърна тя. — Ако я убиете, той ще загине, веднага или скоро след това. Като изключим това, той ще разбира какво става с нея, но няма да го чувства истински. При това, както е далече сега, ще го разбира съвсем смътно.

Сорилея мълчаливо кимна. Пръстите й докоснаха леко златния поднос на масата и се дръпнаха. Изражението й си остана толкова трудно за разгадаване, колкото на някоя статуя, но Кацуан подозираше, че Аланна щеше да се натъкне на неприятна изненада следващия път, когато позволеше гневът й да избликне или да се нацупи. Това, разбира се, не беше съществено. Важно бе само момчето.

— Повечето мъже са склонни да приемат това, което им се предложи, стига да им се стори привлекателно и приятно — каза Сорилея. — Някога мислехме, че и с Ранд ал-Тор ще е така. За съжаление е твърде късно да променим пътеката, по която сме тръгнали. Сега той подозира всичко, което му се предоставя леко. Сега, ако поискам да го накарам да приеме нещо, ще трябва да се преструвам, че не искам да го прави. Ако поискам да съм близо до него, ще трябва да се преструвам, че ми е все едно дали изобщо ще го видя повече. — Яснозелените й очи отново се впиха в Кацуан като свредели. Но не за да се опитат да видят какво се крие в главата й. Жената знаеше. Отчасти. Достатъчно или твърде много.

Въпреки това в душата й се надигна вълнение пред новата възможност. Ако беше хранила някакви съмнения, че Сорилея иска да я претегли, то те се изпариха. А човек не се опитва да претегли някого по този начин, освен ако не се надява на някакво разбирателство.

— Ти вярваш ли, че един мъж трябва да е твърд? — запита тя. Рискуваше. — Или силен? — Тонът й не оставяше съмнение, че вижда разлика между двете.

Сорилея отново докосна подноса; най-мъничката от най-малките възможни усмивчици може би пробяга по устните й за миг. А може би не.

— Повечето мъже смятат, че тези две неща са едно и също, Кацуан Мелайдрин. Силното издържа; твърдото се чупи.

Кацуан вдиша дълбоко. Риск, заради какъвто щеше да пребие всяка друга за това, че го е поела. Но тя не беше „всяка друга“, а и понякога трябваше да се рискува.

— Момчето ме обърква — промълви тя. — Нужно е да бъде силен, а става само по-твърд. Вече е станал премного твърд и няма да се спре, докато не бъде спрян. Забравил е как да се смее, освен горчиво; сълзи не са останали у него. Освен ако отново не познае смеха и сълзите, света го чака бедствие. Трябва да бъде научен, че дори Преродения Дракон е от плът и кръв. Ако тръгне на Тармон Гай-дон такъв, какъвто е, дори победата му може да се окаже също толкова мрачна, колкото поражението му.

Сорилея я слушаше напрегнато и запази мълчание, докато Кацуан свърши. Зелените й очи я изгледаха изпитателно.