— Мир! — промърмори Кумира. — Бих предпочела трошица сигурно доказателство пред сто оки от вашата логика на Бялата Аджа. — Тя самата беше Кафява, макар и не толкова отдадена на техните слабости. Жена с чар, с къса прическа, Кумира беше здравомислеща и практична, проницателна наблюдателка, и никога не потъваше в толкова дълбок размисъл, че да престане да забелязва живия свят около себе си. Още щом го изрече, Кумира потупа Дайгиан по коляното и се усмихна, при което остротата на сините й очи се замени с топлота. Шиенарците общо взето бяха учтиви хора и Кумира се стараеше да не обижда. Поне неволно. — Ти по-добре помисли какво можем да направим за Сестрите, задържани от айилките. Зная, че ако някоя е способна да измисли решение, това си ти.
Кацуан изсумтя.
— Те си заслужават това, което търпят.
На нея самата не й бяха позволили да се доближи до айилските шатри, нито на някоя от спътничките й, но някои от глупачките, положили клетва пред ал-Тор, се бяха осмелили да отидат в просторния стан и се бяха върнали пребледнели и разкъсвани между гнева и желанието да повърнат. Обикновено и тя щеше да побеснее заради такава гавра с достойнството на Айез Седай, независимо от обстоятелствата; не и сега обаче. За да постигне целта си, беше готова да пробяга по всички улици на Тар Валон гола. Как можеше да се тревожи за неудобствата на жени, които можеха за малко да провалят всичко?
Кумира отвори уста да възрази, макар да знаеше какво изпитва, но Кацуан продължи, спокойно, но неумолимо.
— Може би ще пореват достатъчно, за да се отплатят за кучешкото бъркано, в което превърнаха всичко, но се съмнявам. Сега не са в ръцете ни, а и да бяха, аз самата сигурно щях да ги дам на айилките. Забрави ги, Дайгиан, и съсредоточи брилянтния си ум върху следата, която ти посочих.
Бледите бузи на кайриенката се изчервиха от комплимента. Слава на Светлината, че се държеше така само сред Сестри. Кумира остана да седи смълчана, с много гладко лице и с ръце в скута. Сега можеше и да е смирена, но нищо не можеше да смири Кумира за дълго. Двете бяха най-подходящата двойка, от която Кацуан имаше нужда днес.
Каретата се наклони, щом екипажът се заизкачва нагоре до дългата рампа, отвеждаща до Слънчевия палат.
— Помнете какво ви казах — предупреди ги тя твърдо. — И внимавайте!
В отговор двете промърмориха, че ще внимават, в което тя не се съмнявяше, и Кацуан кимна. Ако нуждата го наложеше, готова беше за тор да ги използва, както и други, но не смяташе да ги изгуби само защото са проявили небрежност.
Не срещнаха никакви трудности, нито ги забавиха при преминаването през портите на Палата. Стражите познаха герба на Арилин на вратите, а и бяха предупредени кой ще се вози вътре. Тази карета идваше в палата много често напоследък. В мига, в който конете спряха, един слуга със загрижен вид, в черна униформа без никакви знаци отвори вратата на каретата, поднасяйки широк плосък чадър от черен промазан плат. От краищата му по голата глава на мъжа капеше дъжд, но нали не беше предназначен да пази него.
Кацуан опипа малките украшения, висящи от прибраната й на кок коса, за да се увери, че всички са си на мястото — никога не беше губила нито едно, но само защото ги пазеше грижливо — хвана дръжките на малката плетена кошничка с прибори за шиене под седалката и слезе. Половия дузина слуги стояха търпеливо в редица зад първия, всички с отворени чадъри. Толкова много пътници биха изпълнили каретата до пръсване, но слугите не искаха да ги заварят неподготвени и тези, които се оказаха в повече, не побързаха да се приберат, преди да се уверят, че са само трите.
Очевидно приближаването на каретата беше забелязано. Облечени в тъмни дрехи слуги и слугини се бяха подредили изрядно по тъмносините и златни плочки на големия входен коридор с ръбестия му сводест таван, висок пет разтега. Те наскачаха, поеха пелерините, поднесоха малки затоплени ленени кърпи в случай, че някоя желае да подсуши лицето и ръцете си, поднесоха бокали от порцелан на Морския народ с подправено вино, изпускащо тежък аромат. Зимно питие, но внезапният спад на температурата го правеше подходящо. И в края на краищата нали си беше зима. Най-сетне.
Три Айез Седай стояха в очакване от едната страна на масивните ръбести колони от тъмен мрамор, пред високи ярки фризове, изобразяващи битки, несъмнено важни за Кайриен, но Кацуан почти не им обърна внимание, а огледа един от младите прислужници, който имаше малка фигурка, извезана в червено и златисто, на лявата гръд на палтото — фигурка, която хората наричаха „Дракон“. Коргайд, жената с мрачно лице и посивяла коса, която се разпореждаше със слугите в Слънчевия палат, нямаше никакви украси по облеклото си освен голямата халка с тежки ключове на кръста си. Никой друг не носеше никакво украшение по себе си и въпреки нескритото въодушевление на младия мъж, ясно беше, че тъкмо Коргайд, Пазителката на ключовете, диктува настроението сред слугите. Все пак тя бе позволила на младежа извезаната фигура — нещо, което заслужаваше да се отбележи. Кацуан я заговори тихо, като я помоли за стая, в която да може да се заеме с бродирането на гергефа си необезпокоявано, и жената дори не примигна, като чу молбата й. Но тя явно служеше от много години в този палат и сигурно беше чувала и по-необичайни молби от гостите му.
След като слугите с пелерините и подносите се оттеглиха с поклони и реверанси, Кацуан най-сетне се обърна към трите Сестри при колоните. Всички гледаха нея, без да обръщат внимание на Кумира и Дайгиан. Коргайд се отдръпна, за да не притеснява Айез Седай с присъствието си.
— Не очаквах, че ще ви заваря да се разхождате така свободно — каза Кацуан. — Мислех, че айилките стягат здраво чирачките си.
Фелдрин почти не реагира, само килна леко глава и цветните мъниста по плитчиците й леко издрънчаха, но Мерана се изчерви. Събитията бяха потресли Мерана толкова дълбоко, че Кацуан не беше сигурна, че някога ще може да се съвземе напълно. Бера естествено беше почти невъзмутима.
— На повечето ни дадоха свободен ден заради дъжда — отвърна спокойно Бера. Яка жена, облечена в проста вълна — фино тъкана и с добра кройка, но без никаква украса — човек можеше да си помисли, че ще е по̀ на място в някоя ферма, отколкото в кралски палат. Можеше, ако е глупак — Бера беше жена с остър ум и силна воля и Кацуан не допускаше, че може да повтори една и съща грешка. Като повечето Сестри, и тя не беше преживяла леко срещата си с Кацуан Мелайндрин, от плът и кръв, но не се беше оставила да я овладее сляпото благоговение. След като си пое дъх съвсем леко, тя продължи: — Не мога да разбера защо продължаваш да се връщаш тук, Кацуан. Явно искаш нещо от нас, но докато не ни кажеш какво е, не бихме могли да ти помогнем. Знаем какво направи за Преродения Дракон — малко се запъна на титлата; те, изглежда, все още не бяха съвсем сигурни как да наричат момчето — но е очевидно, че си дошла в Кайриен заради него и докато не ни кажеш защо и какво възнамеряваш, трябва да разбереш, че не можеш да разчиташ на никаква помощ от нас. — Фелдрин, друга Зелена, се сепна от дръзкия тон на Бера, но закима в съгласие още преди Бера да свърши.
— Трябва да разбереш и следното — добави Мерана, възвърнала външното си спокойствие. — Ако решим, че трябва да ти се противопоставим, ще го направим. — Лицето на Бера не се измени, но Фелдрин леко присви устни. Тя навярно не беше съгласна е тях, или просто не искаше да разкриват толкова много.
Кацуан ги удостои с тънка усмивка. Да им каже защо и за какво? Ако те решат? До този момент бяха успели само да се натикат сами в дисагите на младия ал-Тор, с вързани ръце и крака, дори и Бера. Недостатъчна препоръка да ги оставиш да решават сами дори какво да облекат за през деня!
— Не съм дошла да се срещам с вас — каза тя. — Макар че, предполагам, на Кумира и Дайгиан ще им е приятно да ви погостуват, след като имате свободен ден. Ще ме извините.
Тя даде знак на Коргайд да я поведе и я последва през входния коридор. Озърна се през рамо само веднъж. Бера и останалите вече бяха подбрали Кумира и Дайгиан и ги отвеждаха, но едва ли като очаквани радушно гости. По-скоро като подкарани на паша гъски. Кацуан се усмихна. Повечето Сестри приемаха Дайгиан не много по-добре от една дивачка и се държаха с нея почти като със слугиня. В тази компания Кумира едва ли стоеше много по-високо. И най-подозрителните нямаше и да допуснат, че са дошли тук да се опитват да убедят някого в нещо. Така че Дайгиан щеше да си сипе чай и да си седи кротко и мълчаливо, докато не я попитат нещо, и да прониква с великолепно работещия си ум във всичко, което чуе. Кумира щеше да остави всяка освен Дайгиан да говори преди нея… и щеше да запомни и подреди на място всяка казана дума, всеки жест и гримаса. Бера и останалите щяха да спазят клетвата си към момчето, разбира се — това не подлежеше на обсъждане, — но колко усърдно, беше друг въпрос. Дори Мерана едва ли беше склонна да отиде по-далече от голото подчинение. Това беше достатъчно лошо, но все пак оставяше достатъчно място за маневриране.
