Шепа гай-шайн шетаха сред ниските сиво-кафяви шатри на Мъдрите по обраслото с рехава горичка било на хълма над майенците. От това разстояние човешките фигури в белите роби изглеждаха безопасни, свели очи и кротки. Отблизо изглеждаха по същия начин, но все пак бяха Шайдо. Мъдрите твърдяха, че гай-шайн са си гай-шайн. Самият Перин не можеше да се довери и на един Шайдо, мернал се пред очите му. На едната страна на склона десетина Деви в кадин-сор бяха коленичили в кръг около Сюлин, най-коравата от тях въпреки бялата й коса. Тя също беше изпратила съгледвачи, жени, които можеха да се придвижват пеш също толкова бързо, колкото майенците на коне и за които беше по-вероятно да се изплъзнат незабелязани. Никоя от Мъдрите горе не беше излязла на открито, но една слабичка жена, която бъркаше с черпак големия врящ казан, се изправи, изпъна гръб и се загледа в преминаващата група на Перин. Жена със зелена копринена рокля за езда.
Той успя да види гневното изражение на лицето на Масури. На една Айез Седай не се полагаше да бърка котли, нито да изпълнява още двадесетината задачи, които Мъдрите възлагаха, на нея и Сеонид. Масури винеше за всичко това Ранд, но Ранд сега го нямаше, а Перин бе тук. Ей толкова възможност да имаше, кожата му щеше да съдере заради Ранд.
Едарра и Неварин се заизкачваха нагоре, без почти да разбъркват сухите листа, окапали по земята, въпреки дългите си поли. Сеонид ги последва, бузите й все още бяха издути. Извърна се за миг на седлото си и погледна назад към Перин. Ако можеше да се каже, че една Айез Седай е обезпокоена, точно така щеще да нарече състоянието й в този момент. Фурен и Терил я последваха навъсени.
Масури ги забеляза и припряно се изгърби над котела, и започна да бърка с удвоени сили, мъчейки се да си даде вид, че изобщо не е спирала. Докато Масури си оставаше под надзора на Мъдрите, Перин нямаше защо да се притеснява за кожата си. Мъдрите, изглежда, ги държаха много изкъсо.
Неварин се озърна през рамо към него с поредния мрачен поглед, с каквито го даряваха двете с Едарра, откакто беше отправил предупреждението си — заканата си към мъжа с четината по бузите. Перин въздъхна раздразнено. Нямаше какво да се безпокои за кожата си, освен ако Мъдрите не решеха, че те я искат. Твърде много индивидуалности. Твърде различни цели.
Мейгдин яздеше от едната страна на Файле и привидно не обръщаше никакво внимание на това, през което минаваха, но той и един счупен петак не беше готов да заложи на това. Очите й леко се разшириха при вида на майенския караул. Знаеше какво означават червените ризници и шлемовете като грънци с широки периферии също толкова сигурно, колкото бе разпознала лицето на една Айез Седай. Това нещо повечето хорица също така нямаше как да го знаят, особено хора, облечени като нея. Истинска загадка беше тази Мейгдин. Странно защо, но му се струваше смътно позната.
Таланвор — така беше чул да нарича Мейгдин мъжа, който се беше приближил зад нея; „младият“ Таланвор, въпреки че разликата между нея и него едва ли беше повече от пет-шест години, ако и толкова — се придържаше колкото може по-близо до нея. Ейрам бе от другата му страна и се мъчеше да наблюдава и него, и Перин. До тях яздеше и жилавият и кльощав човек с присвити устни — казваше се Балвер, който привидно обръщаше още по-малко внимание на нещата наоколо, отколкото се преструваше Мейгдин, но въпреки това на Перин му се струваше, че Балвер забелязва повече подробности и от нея. На можеше да каже защо, но няколкото пъти, когато бе доловил мириса на дребния човечец, някак му напомни за душещ във въздуха вълк. Странно, у Балвер страх нямаше, само набързо потиснати изблици на раздразнение, просвяткащи през гърчавата миризма на нетърпение. Непосредствено до него бе Лини. Останалите спътници на Мейгдин се нижеха доста по-назад. Третата жена, Бреане, шепнеше свирепо на един едър тип, който държеше очите си сведени към земята и й кимаше кротко, като понякога тръскаше глава. Типичен уличен побойник и главорез, но у нисичката жена също се долавяше грубоват нрав. Последният мъж, присвит зад тия двамата, беше набит мъж с проскубана сламена шапка, която беше нахлузил ниско, за да скрива лицето му. На неговия кръст мечът, какъвто носеха всички мъже, изглеждаше по-непривично дори отколкото на Балвер.
Третата част от лагера, пръсната сред дърветата малко под кривината на хълма срещу майенците, покриваше почти толкова площ, колкото тази на Крилатата гвардия, макар да я обитаваха по-малко хора. Тук конете бяха вързани далече настрани от лагерните огньове, така че само миризмата на готвено изпълваше въздуха. Този път — печено козешко и корава ряпа, с която тукашните фермери сигурно бяха смятали да хранят прасетата си дори в тези трудни времена. Близо тристата мъже от Две реки, които бяха тръгнали с Перин, въртяха шишовете с мръвки, кърпеха дрехи, проверяваха стрели и лъкове, пръснати на групички от по петима-шестима другари около всеки огън. Почти всеки от тях размаха ръце и се провикна за поздрав, въпреки че прекаляваха с техните „лорд Перин“ и „Перин Златоокия“, което никак не му харесваше. Виж, Файле имаше право на титлите, с които я посрещаха.
Грейди и Нийлд, които изобщо не се потяха в катраненочерните си палта, не вдигаха възгласи; застанали край огъня, който си бяха стъкмили малко настрани от останалите, те само го изгледаха. Изчаквайки, както му се стори. Изчаквайки какво? Това беше въпросът, който той непрекъснато си задаваше във връзка с тях. Аша’ман го караха да се чувства притеснен повече дори от Айез Седай и от Мъдрите. Жени да преливат Силата беше нещо естествено, макар и не толкова, че един мъж да може да се чувства удобно край тях. Грейди с неговото невзрачно лице приличаше на най-обикновен селяк въпреки така наречената му „куртка“ и меча, а Нийлд мязаше на някой надут като пуяк фукльо с тия негови засукани мустачки, но все пак Перин не можеше да забрави какво представляваха те и какво бяха направили при Думайски кладенци. Но пък, от друга страна, нали и той самият се беше намесил там. Светлината дано да му е на помощ. Той свали ръката си от дръжката на секирата и се смъкна от седлото.
Мъже и жени от именията на лорд Добрайн се завтекоха от коневръзите да отведат конете. Никой не стигаше и до раменете на Перин. Облечен по селски народ, те се кланяха и приклякаха неспирно и с хрисимо покорство. Файле твърдеше, че само ги притеснявал, като им кажел да престанат или поне да не кимат толкова начесто около него; честно казано, точно така му намирисваха, когато им се сопнеше, и след час-два отново започваха с поклоните и кляканията. Други, на брой почти колкото мъжете на Две реки, шетаха около конете или волските коли с високите колелета, натоварени с провизиите им. Неколцина притичваха навън-навътре от една палатка на червени и бели ивици.
Както обикновено, щом погледна към палатката, Перин изпръхтя и се навъси. Берелайн си имаше още една, по-голяма от тази, в майенската част на лагера, плюс още една за двете й лични слугини, и друга за двамата хващачи на крадци, които бе настояла да вземе със себе си. Анура си имаше своя шатра, както и Гален, но само той с Файле си имаха тук една. Колкото до него самия, той можеше да спи и навън под небето, като мъжете от родния му край. Те си нямаха нищо за заслон през нощта освен едното походно одеяло. От дъжд определено нямаше причина да се боят. Кайриенските слуги си постилаха под колите. Не можеше обаче да помоли Файле да направят поне това, не и след като Берелайн си имаше своя палатка. Как не можа да я остави тази Берелайн в Кайриен! Но пък тогава щеше да се наложи да прати Файле в Бетаал.
Гледката с двата пряпореца на високите, прясно одялани пилони на разчистеното пред палатката място го вкисна още повече. Ветрецът леко се беше поусилил, въпреки че си беше все тъй горещ; стори му се, че чу отново тътен, много отдалече откъм запад и съвсем смътно. Знамената се разгънаха бавно и на вълни, сринаха се от собствената си тежест и отново се развяха. Неговото, с Вълчата глава на пурпурен фон, и Червения орел на отдавна несъществуващата Манедерен, пак така изложени на открито въпреки изричните му заповеди. Може и наистина да беше престанал да се крие вече, но сегашният Геалдан беше част от някогашната Манедерен и Алиандре никак нямаше да остане доволна, ако чуеше за това знаме! Той се усмихна учтиво на дебелата нисичка жена, която приклекна в дълбок реверанс и отведе Стъпко, но никак не му беше лесно. На лордовете трябваше да се кланят и след като го смятаха за лорд, явно не се справяше добре.
