— Бягаме, разбира се — намеси се задъхано Нинив, преодоляла с усилие последната отсечка. — Да се бием или да бягаме! Що за глупав въпрос? Да не мислиш, че сме пълни… Светлина! Но какво правят те? — Гласът й се извиси. — Алайз! Алайз, къде си? Алайз! Алайз!
Елейн се сепна и едва сега забеляза, че фермата е завряла също така неудържимо, както когато бяха разпознали лицето на Кареане. Ако не и повече. Алайз им бе докладвала, че в момента тук има сто четиридесет и седем Родственички, в това число петдесет и четирите Мъдри жени с червени колани, отпратени преди няколко дни, и много други, отбили се в града; сега като че ли всяка от тях се бе затичала в различна посока. Повечето от слугите в Тарасинския палат в техните зелено-бели ливреи се мятаха насам-натам, понесли всевъзможни товари. Патици и кокошки хвърчаха из цялата тази суматоха, пляскаха с крила и усилваха врявата. Елейн зърна дори един Стражник, посивелия Джаем на Вандийн, да подтичва, награбил в костеливите си ръце някакъв конопен чувал!
Алайз изникна сякаш от въздуха, спокойна и сдържана въпреки капчиците пот по челото й. Всяко кичурче от косата й си беше на мястото, а роклята й изглеждаше сякаш просто е излязла на разходка.
— Няма нужда да се врещи — заяви тя спокойно и сложи ръце на кръста си. — Биргит вече ми каза какво са онези големи птици и аз си помислих, че ще се тръгва много скоро, особено след като вие препуснахте отгоре, сякаш ви е подгонил лично Тъмния. Казах на всички да си вземат по една чиста рокля, три долни ризи за смяна и чорапи, сапун, кошнички с игли и конци, и всичките пари, които имат. И нищо повече. Десетте последни ще довършат прането, докато не отидем там, където ще ходим; това ще ги накара да се поразбързат. Казах и на онези слуги да вземат толкова храна, колкото могат, просто за всеки случай. И на Стражниците ви. Разумни момци се оказаха повечето от тях. Удивително разумни за мъже. Да не би като стане един мъж Стражник, да му става нещо?
Нинив се закова на място с увиснала челюст — тъкмо се бе наканила да раздава заповеди, но не й бяха оставили нищо.
— Много добре — изломоти най-сетне тя. Много кисело. После изведнъж лицето й грейна. — Жените, които не са в Родството. Да! Те трябва да…
— Успокой се де — прекъсна я Алайз и махна с ръка. — Повечето от тях вече си тръгнаха. Предимно онези, които се тревожат за мъже и за семейства. Нямаше да мога да ги задържа, дори да исках. Но поне трийсет от тях смятат, че онези птици наистина са твари на Сянката, и държат да останат колкото може по-близо около Айез Седай. — Рязкото й сумтене показа какво лично тя мисли по въпроса. — А вие вземете да се стегнете. Пийнете малко студена вода, но не бързо, че да не ви изстинат гърлата. И си умийте малко лицата. Аз трябва да понагледам как вървят нещата. — Тя хвърли око на кипящата наоколо суматоха и поклати глава, — Някои ще ми се мотаят дори юмрук тролоци да беше кацнал горе на хълма, а повечето благороднички така и не могат да свикнат на правилата ни. Ясно, че преди да тръгнем ще трябва да го напомня на две-три. — След което закрачи тържествено към бъркотията от паникьосани хора сред двора и остави Нинив зяпнала.
— Е — каза Елейн и заизтупва полата си, — нали ти каза, че била много способна жена.
— Никога не съм казвала това — сопна се Нинив. — Никога не съм казвала „много“. Хммм! Къде ли ми се е дянала шапката? Въобразява си, че знае всичко. Обзалагам се, че това не знае! — Тя се фръцна и закрачи в посока различна от тази на Алайз.
Елейн я зяпна изумена. Шапката й? И на нея й се искаше да знае къде се е дянала нейната — беше си хубава, — но чак пък толкова! Сигурно това, че бе в кръга и извлече толкова Сила, при това с ангреал, беше позамъглило временно ума на Нинив. Тя самата се чувстваше все още малко необичайно, сякаш можеше да щипне трошици сайдар, реещи се във въздуха наоколо. Все едно, в момента имаше по-важни неща, за които да се тревожи. Например да се подготви да се измъкнат преди сеанчанците да са кацнали. Ако съдеше по това, което бе видяла във Фалме, те наистина бяха способни да спуснат отгоре сто дамане, ако не и повече, и според малкото, което Егвийн си беше позволила да сподели за пленничеството си, повечето от тези жени щяха наистина с охота да помогнат да бъдат окаишени и други. Беше й казала, че това, което наистина накарало стомаха й да се обърне, било гледката на сеанчанските дамане, които се смеели заедно със своите сулдам, галели се и си играели с тях като добре обучени кучета с любимите си господари. Егвийн й беше казала и че някои от окаишените във Фалме жени започвали да се държат по същия начин. При тази мисъл кръвта на Елейн се смрази. Щеше да умре, но нямаше да позволи да й надянат оглавника! И по-скоро щеше да позволи на Отстъпниците да получат това, което бе открила, нежели Сеанчан. Тя продължи тичешком до щерната, следвана от Авиенда, задъхана не по-малко от нея.
Изглежда, обаче, Алайз наистина се беше погрижила за всичко. Тер-ангреалите се оказаха вече натоварени в кошовете на товарните коне. Непретърсените кошове си бяха останали натъпкали и от тях стърчаха краища и ръбове от Светлината само знаеше какво, но тези, които двете с Авиенда бяха опразнили, сега се оказаха пълни с груби конопени торбички с брашно и сол, с боб и леща. Шепа коняри наглеждаха животните вместо да тичат насам-натам. Несъмнено изпълняваха нарежданията на Алайз. Дори Биргит притичваше с печална усмивка да свърши поръчаното й!
Елейн надигна платнените покривала да огледа тер-ангреалите, доколкото може, без да ги разтоварва отново. Всичко като че ли беше тук, здраво натъпкано в два коша, недостатъчно, за да ги напълни, но нямаше нищо счупено. Не че нещо друго освен Единствената сила можеше да счупи повечето тер-ангреали, но все пак…
Авиенда седна на земята и започна да бърше обилната пот от лицето си с голяма проста ленена кърпа, която никак не отиваше на хубавата й копринена рокля. Дори и тя вече проявяваше умора.
— Какво си мърмориш, Елейн? Започваш да ми приличаш на Нийив. Тази Алайз само ни спести неволята сами да товарим тези неща.
Елейн леко се изчерви. Не се беше канила да го изрича на глас.
— Просто не искам да ги пипа някой, който не знае какво правят те, Авиенда. — Някои тер-ангреали можеха да се задействат дори от хора, които не могат да преливат, ако направиш нещо погрешно, но истината си беше, че тя искаше никой да не ги пипа. Те си бяха нейни! Съветът не можеше да ги предаде на някоя друга Сестра само защото е по-стара или по-опитна, или да ги скрие, защото проучването на тер-ангреалите било твърде опасно. С толкова много примери за изследване може би най-после щеше да открие как сама да създаде тер-ангреал, който ще работи винаги: толкова много провали и половинчати успехи беше претърпяла. — С тях трябва да се занимава човек, който знае какво прави — добави тя и заметна грубото платнище.
Редът започна да изниква сред безобразния хаос по-бързо, отколкото Елейн беше очаквала, макар и не толкова бързо, колкото й се искаше. Разбира се, призна си тя неохотно, желанието й щеше да се изпълни само ако беше станало моментално. Без да може да откъсне очи от небето, тя отпрати Кареане обратно на бегом на хълма, за да наблюдава какво става откъм Ебу Дар. Дебелата Зелена помърмори малко, преди да приклекне, и дори се навъси към няколкото Родственички, които се втурнаха да си предлагат услугите, но Елейн искаше да иде някоя, която няма да припадне като види появата на „твари на Сянката“, а Кареа не беше най-низшестоящата сред Сестрите. Аделиз и Вандийн излязоха с Испан, здраво заслонена и отново с кожената торба на главата. Тя стъпваше доста леко и нищо не подсказваше видимо, че й е правено нещо, само дето… Испан държеше ръцете си сгънати на кръста и дори не се опитваше да надигне торбата, за да надникне изпод нея, а когато я качиха на коня, изпъна китките си, за да ги завържат за седлото, без да й се казва. След като бе станала толкова отзивчива, може би бяха научили нещо от нея. На Елейн не й се искаше да помисля дори как са я накарали да проговори.
