Четирилъчата звезда стана петлъча, паяжината на сплита леко се промени и ето че Купата се превърна в зелено море с големи, надигащи се вълни. Петте лъча станаха шест и се появи друго небе, по-тъмно, зимно навярно, с пурпурни облаци, натежали от дъжд или сняг. Седем лъча — и сиво-зелено море забушува бурно. Осем лъча — и небе. Девет — и море, и изведнъж Елейн усети как самата Купа започва да привлича сайдар, в безумен порой, какъвто всички в кръга заедно нямаше да могат да постигнат.

Промените в Купата продължиха нестихващо — от море към небе, от вълни в облаци, и една гърчеща се, заплетена като дълга женска плитка колона от сайдар се изстреля нагоре от кристалния диск, Огън и Въздух, Вода, Земя и Дух, колона от сложно изплетена дантела, широка колкото Купата, катереща се нагоре и все по-нагоре в небето, докато върхът й не се стопи от погледа високо в небесната синева. Кайре продължи да вприда — пот течеше от лицето й; спря се, като че ли за да отмахне с клепачите си солените капки, и се взря в образите в Купата, след което подхвана нов сплит. Формата на сплита в дебелата колона се изменяше с всеки впридък, повтаряйки с покорство онова, което заплиташе Кайре.

Елейн си даде сметка, че беше постъпила много добре, че не пожела сама да съсредоточи потоците на този кръг. Това, което вършеше Кайре, изискваше години учение, много повече години, отколкото Елейн бе преживяла. Много повече години. И изведнъж осъзна още нещо. Неизменно променящата се ефирна плетеница на сайдар се изви около нещо друго, нещо невидимо, от което колоната се втвърди. Тя преглътна. Купата бе започнала да привлича сайдин заедно със сайдар.

Надеждата й, че никоя друга освен нея не го е отгадала, се стопи, щом погледът и се плъзна към другите жени. Половината се взираха във виещата се колона с отвращение, достойно за самата Сянка. Страхът надмогна всички други чувства, които се вихреха споделени в главата й. Някои вече достигаха равнището на Гарения и Кирстиан и беше цяло чудо, че двете още не бяха изпаднали в несвяст. Нинив беше на косъм да повърне, ако се съдеше по твърде гладкото й лице. Авиенда външно изглеждаше също толкова спокойна, но отвътре тъничкият й страх се гърчеше и пулсираше, мъчейки се да набъбне.

Откъм Кайре обаче идеше само решимост, стоманено твърда като изражението й. Нищо не можеше тепърва да застане на пътя й, най-малкото — появата на покварения от Сянката сайдин, смесен със собствените й сплитове. Нищо нямаше да я спре. Тя запридаше и запридаше потоците, и внезапно тънките като паяжина плетеници на сайдар разцъфнаха над невидимия връх на колоната, като спици на колело, почти втвърдено ветрило от спици на юг, още по-разлати ветрила, посягащи на север и северозапад, единични ефирни като дантела спици, протягащи се във всички посоки. Нарастваха и се меняха, все по-различни от един миг в друг, издължаващи се в небесната вис все по-далече и по-далече, докато краищата на шарката също се изгубиха от взора й. И в тях не беше само сайдар, сигурна беше Елейн — на някои места паяжината обгръщаше и се извиваше около нещо невидимо. Още и още заплиташе Кайре и колоната заигра по нейна воля, сайдар и сайдин сплетени в едно, и се менеше паяжината и течеше като лудешки завъртян калейдоскоп, вихрещ се из небесата, и чезнеше в безкрая. Още и още…

Без никакво предупреждение Кайре се изпъна, гръбнакът й се вкочани и тя освободи напълно Извора. Колоната и паяжината над нея се изпариха и тя по-скоро се срина на земята, отколкото седна, задъхана до изнемога. Купата отново се проясни, но малки петънца сайдар все още проблясваха и пукаха по краищата й.

— Свърши се, ако е волята на Светлината — промълви тя немощно.

Елейн едва я чу. Не така трябваше да завърши един кръг. Когато Кайре го пусна по този начин, Силата изчезна от всички жени едновременно. Очите на Елейн се облещиха. Все едно че беше стояла на върха на най-високата кула в света и кулата изведнъж бе престанала да съществува! Само за миг, но никак не беше приятно. Почувства се изнурена, но далеч не толкова, колкото ако беше правила нещо друго, а не да служи само като проводник, но това, което най-вече изпита, беше загубата. Достатъчно лошо беше да пуснеш сама сайдар; да направят така, че просто да изчезне внезапно от теб, беше просто неописуемо.

Други го бяха понесли много по-тежко от нея. Още докато сиянието на свързания кръг угасваше, Нинив се срина, сякаш краката й се разтопиха, загали гривната с пръстените, взряна в тях и задъхана. Пот се лееше по лицето й.

— Чувствам се като сито, през което е изсипана цяла мелница брашно — изпъшка тя. Да протече през теб толкова Сила си имаше висока цена, дори да не си правила нищо, дори с ангреал.

Талаан се олюля като тръстика на вятъра — мяташе скришом погледи към майка си и явно се боеше да седне. Авиенда остана изправена, но скованото й лице показваше, че я задържа повече силата на волята, отколкото нещо друго. Но се усмихна леко и й показа жест от ръчния говор на Девите — „струва си цената“ — и после още един — „и повече“ — след него. Да, струваше си повече от цената. Всички изглеждаха изтощени, макар и не толкова, колкото използвалите ангреал. Купата на ветровете най-сетне се успокои, превръщайки се отново в най-обикновена купа от чист кристал, но сега украсена с надигащи се вълни. Сайдар обаче като че ли все още течеше в нея, без да го владее никой, незрим, но хвърляше смътни отблясъци като онези, които бяха затанцували около ръбовете й накрая.

Нинив вдигна глава и изсумтя към безоблачното небе, след което погледна Кайре и попита:

— И за какво беше всичко това? Направихме ли нещо, или не? — По билото лъхна въздух, горещ като от отворена фурна.

Ветроловката с мъка се изправи.

— Да не мислите, че запридането на ветровете е като да завъртиш руля на някой бегун? — запита тя презрително. — Просто помръднах кърмата на плъзгун с греда, широка колкото света! Ще му трябва време, за да се извърне, време, докато разбере, че се очаква да се извърне. Че трябва да се извърне. Но когато се извърне, дори Бащата на бурите няма да може да застане на пътя му. Направих го, Айез Седай, и Купата на ветровете е наша!

Ренайле пристъпи в кръга, коленичи до Купата и грижливо започна да я увива с бялата коприна.

— Това ще го занеса на Надзорницата на Корабите — промълви тя. — Ние изпълнихме нашата част от сделката. Сега вие, Айез Седай, трябва да изпълните своята. — Мерилил издаде гърлен звук, но когато Елейн извърна очи към нея, Сивата се превърна в статуя на спокойна вглъбеност.

— Може и да сте изпълнили своята част — отвърна Нинив, надигайки се едва-едва. — Може би. Ще видим кога този твой… плъзгун ще започне да се обръща. Ако изобщо се обърне! — Ренайле я прикова с поглед над Купата, но Нинив не й обърна внимание. — Странно — промърмори тя и заразтрива слепоочията си; гривната с пръстените се закачи в косата й и тя направи гримаса. — Почти усещам някакво ехо на сайдар. Сигурно е това!

— Не — отвърна замислено Елейн. — Аз също го усещам. — Не само смътно доловимия пукот във въздуха, не и точно ехо. По-скоро сянка на ехо, толкова бледа, че сякаш й се стори, че някой използваше сайдар от… Тя се обърна. На хоризонта на юг просветнаха мълнии, десетина мъртвешко бледосини стрели на фона на следобедното слънце. Много близо до Ебу Дар.

— Дъждовна буря? — възкликна Сарейта. — Времето вече се оправя. — Но никакви облаци нямаше по небето дори там, където мълниите се раздвояваха и падаха към земята. Сарйета не беше достатъчно силна, за да усети владеенето на сайдар от толкова далече.

Елейн потръпна. И тя не беше чак толкова силна. Освен ако някой не използваше точно толкова, колкото и те бяха прелели от билото на този хълм. Петдесет, или дори сто Айез Седай, и всички преливащи наведнъж. Или…

— Не може да е някоя Отстъпница — промълви тя. Зад нея се чуха стонове.

— Една не може да го направи — съгласи се тихо Нинив. — Може би не са ни усетили, както и ние тях. Може би. Но сигурно са ни видели, освен ако не са слепи. Светлината да ни изгори скапания късмет дано! — Тихо или не, но беше доста възбудена; често мъмреше Елейн, че използва такъв език. — Вземи със себе си всички, които искат да заминат в Андор, Елейн. Аз ще… Ще те намеря там. Мат е в града. Трябва да се върна да го взема. Да го изгори дано това проклето момче. Той дойде заради мен и сега не мога да го оставя.