Литмир - Электронная Библиотека
Содержание  
A
A

— Със сеанчанците? — възкликна Алиандре. — Не е възможно да е повярвал, че точно те ще се преклонят пред лорд Дракона!

— Може да е по-просто — каза Берелайн от гърба на показно красивата си бяла кобилка от другата страна на Алиандре. След като го нямаше Перин, когото да се опитва да впечатли, тъмносинята й рокля за езда беше доста скромна, с деколте почти до брадичката. Все още трепереше от студ. — Масема не обича Айез Седай, а сеанчанците държат жените, можещи да преливат, като пленнички.

Файле цъкна с език в досада. Ужасна вест наистина, стига да беше вярна. И можеше само да се надява, че на Парелеан и останалите им е останало достатъчно ум поне да се престорят, че просто са го чули случайно. Все пак трябваше да се увери, и то бързо. Перин можеше вече да е при Масема.

— Какво доказателство имате, Парелеан?

— Говорихме с трима селяни, които са видели голяма летяща твар преди три нощи, милейди. Тя донесла една жена, която била отведена при Масема и останала с него три часа.

— Успяхме да я проследим по пътя, докъдето е отседнал Масема в Абила — добави Ласайл.

— И тримата мъже смятаха, че съществото ще да е твар на Сянката — намеси се Арела, — но ни се стори, че са искрени.

— Трябва да отида в Абила — каза Файле и стисна юздите на Лястовица. — Алиандре, вземи Мейгдин и Берелайн със себе си. — Във всеки друг момент стиснатите устни на Берелайн при тези думи щяха да я развеселят. — Парелеан, Арела и Ласайл ще ме придружат…

Някакъв мъж изкрещя и всички се извърнаха.

На петдесет крачки от тях един от войниците на Алиандре в сините палта падаше от седлото си, а миг след това боец от Крилатата гвардия се срина със стрела, забита в гърлото му. Сред дърветата се появиха айилци, забулени и с лъкове в ръце. Западаха още войници. Баин и Чиад скочиха — тъмните була вече бяха скрили лицата им — и заизстрелваха стрели, без да изпускат Файле от поглед. Отвсякъде ги бяха обкръжили айилци, стотици като че ли, и обръчът се затягаше. Конниците снишиха пики, стегнаха кръга си около Файле и останалите, но започнаха да падат един по един.

— Някой трябва да донесе тази вест за Масема на лорд Перин — каза Файле на Парелеан и двете жени с него. — Някой от вас трябва да стигне до него! Препускайте като вихър! — Помитащият й поглед обхвана Алиандре и Мейгдин. И Берелайн също. — Всички! Препускайте като вихър или загинете тук! — И едва дочакала кимванията им, подсили думите си с действие, като смуши Лястовица и се втурна през безполезния вече войнишки кордон. — Препускай! — извика тя. Някой трябваше да донесе вестта на Перин. — Бягай!

Приведена ниско над врата на Лястовица, тя силно пришпори кобилата. Бързоногите копита замятаха сняг и Лястовица препусна, сякаш готова да полети, вярна на името си. През първите стотина разтега Файле се обнадежди, че може би ще успее да пробие обръча. А после Лястовица изцвили и се олюля, залитна напред и единият й крак изпука скършен. Файле полетя във въздуха, удари се силно в земята и се просна по очи върху снега. Изправи се с усилие и измъкна нож от колана си.

Забулен айилец изникна пред нея сякаш от нищото и я удари през китката. Внезапно изтръпналите й пръсти изпуснаха ножа и преди да успее да се опита да измъкне друг, мъжът вече я беше притиснал.

Тя се забори, зарита, заудря с юмруци, дори започна да хапе, но мъжът беше едър — с една глава по-висок от Перин. Изглеждаше освен това и як като Перин. Тя насмалко да се разреве от безсилие пред унизителната лекота, с която той се справи с нея, като първо измъкна всичките ножове по нея и ги затъкна в колана си, а после разпори дрехите й с един от своите. Докато се усети, се озова гола в снега, с вързани с един от чорапите й лакти на гърба; другият й чорап бе стегнат около врата й като кучешки нашийник.

Никакъв избор нямаше, освен да го последва, треперейки и препъвайки се в разровения сняг. Кожата й настръхна от студа. Светлина, как бе могла да си помисли за този ден нещо друго, освен че е вледеняващ? Светлина, дано само някой да успееше да се измъкне, за да отнесе вестта за Масема! И да съобщи на Перин за нейния плен, разбира се — но тя все някак щеше да се спаси. Другото беше много по-важно.

Първият труп, който видя, беше на Парелеан, проснат по гръб с меча в едната отметната настрани ръка и кръв по цялото му фино палто с обшитите със сатен ръкави. После очите й видяха още много трупове — на бойци от Крилатата гвардия в червените им ризници, на войници на Алиандре с тъмнозелените им шлемове, на един от соколарите, все още стиснал в ръка връзките на безпомощно пляскащата с криле птица.

Първите други пленници, които видя, коленичили сред няколко айилци, мъже и Деви с провиснали на гърдите им була, бяха Баин и Чиад, и двете голи и положили незавързаните си длани на коленете. По лицето на Баин капеше кръв, оцапала огненочервената й коса. Лявата буза на Чиад бе зачервена и подута, а сивите й очи изглеждаха стъклени. Стояха на колене, изправили гръб, безстрастни и без да изпитват срам, но когато едрият айилец грубо я бутна да коленичи до тях, се размърдаха.

— Това е нередно, Шайдо — измърмори сърдито Чиад.

— Тя не следва нашия джи-е-тох — изджафка Баин. — Не можете да я направите гай-шайн.

— Гай-шайн ще мълчат — рече разсеяно една Дева с посивяла коса. Баин и Чиад изгледаха съжалително Файле и отново потънаха в безмълвно очакване. Присвита, мъчейки се да прикрие голотата си с колене, Файле не знаеше да заплаче ли, или да се разсмее. Баин и Чиад бяха двете жени, които тя би избрала да й помогнат да се измъкне, а сега никоя от двете нямаше дори да се опита, заради техния джи-е-тох.

— Пак ти казвам, Ефалин — замърмори мъжът, който я беше пленил — това е пълна глупост. Влачим се в този… сняг. — Последната дума произнесе неловко. — Тук е пълно с въоръжени хора. Би трябвало да се придвижим на изток, а не да взимаме още гай-шайн — те само ни бавят.

— Севанна иска още гай-шайн, Ролан — отвърна посивялата Дева. Но и тя се намръщи, а твърдите й сиви очи за миг изгледаха пленниците неодобрително.

Треперещата Файле примигва, щом чу имената. Светлина, този студ й беше взел ума. Севанна. Шайдо. Но нали те се намираха в Камата на Родоубиеца, възможно най-далече оттук, ако не се пресича Гръбнака на света! Явно обаче някак се бяха озовали тук. Това бе нещо, което Перин трябваше да научи — още една причина да се спаси колкото може по-скоро. Като че ли нямаше много голям шанс за измъкване, както се беше превила в снега, чудейки се кои части от тялото й ще замръзнат най-напред. Колелото сякаш й отмъщаваше справедливо заради насмешките към зъзнещата преди малко Берелайн. Тя дори зачака с нетърпение дебелите вълнени роби, които носеха гай-шайн. Похитителите й обаче с нищо не показваха, че се канят скоро да тръгват. Доведоха и други пленници.

Първата беше Мейгдин, гола и вързана като Файле, и съпротивляваща се на всяка крачка. Докато Девата, която я буташе, най-сетне не подкоси грубо краката й. Мейгдин залитна и седна на снега, а очите й се опулиха толкова, че Файле щеше да се разсмее, ако не изпитваше жал към нея. След това се появи Алиандре, почти превита на две в усилието си да се прикрие, а след нея Арела, която изглеждаше парализирана от голотата си — влачеха я две Деви. Най-накрая се появи друг висок айилец — стискаше под яката си мишница като вързоп ритащата свирепо Ласайл.

— Останалите или са мъртви, или избягаха — каза мъжът и хвърли малката кайриенка до Файле. — Севанна би трябвало да остане доволна, Ефалйн. Нали много държи да има при себе си хора, носещи коприна.

Файле изобщо не се възпротиви, когато я сръгаха да стане и да се затътри през снега пред останалите пленнички. Твърде зашеметена беше, за да оказва съпротива. Парелеан мъртъв, Арела и Ласайл пленнички, а също — Алиандре и Мейгдин. Светлина, все някой трябваше да каже на Перин за Масема. Все някой. Стори й се, че това е последният удар. Ето я тук сега, трепереща и стиснала зъби, за да не затракат, стараеща се с всички сили да си внуши, че не е съвсем гола и вързана, на път към позорно пленничество. И на всичко отгоре й оставаше само да се надява, че онази промъкваща се през прага на дома й нахална котка — онази цупеща се никаквица! — Берелайн, е успяла някак да се измъкне, за да може да се добере до Перин. На фона на всичко останало това като че ли бе най-лошото.

157
{"b":"283520","o":1}