Лицето на Зера се намуси непокорно. А устата й промълви:

— Разбирам, Заседателко. — Изглеждаше готова отново да заплаче от пълно безсилие.

— Тогава махай се от очите ми — каза й Певара и освободи и щита й, и сайдар едновременно. — И се успокой! Измий си лицето и си оправи косата! — Последното отправи към гърба на жената, вече затичала се към вратата. А след като Зера излезе, изсумтя: — Не бих изключила, ако се яви при тази Бернайл като последната мърла, надявайки се по този начин да я предупреди.

— Права си — призна Сеайне. — Но ние кого ще предупредим, ако се въсим на всички тези жени? Най-малкото ще привлечем внимание.

— Както е тръгнало, Сеайне, няма да привлечем внимание дори да ги изритаме от Кулата. — Певара го каза така, сякаш идеята й допадаше. — Те са бунтовнички и смятам да ги държа толкова здраво, че да писнат в ръчичките ми, само ако на някоя й хрумне грешна помисъл!

Обсъдиха го надълго и широко. Сеайне настояваше, че ако внимават какви заповеди им дават, така че да не оставят на разпитваните никакви пролуки за измъкване, ще е достатъчно. Певара изтъкваше, че ще позволят на цели десет бунтовнички — десет! — да обикалят на воля из Кулата ненаказани. Сеайне й отвърна, че те все някой ден ще си понесат наказанието, а Певара заръмжа, че това „някой ден“ няма да е достатъчно скоро. Сеайне винаги се беше възхищавала от силата на волята на приятелката си, но понякога това наистина си беше чиста опърничавост.

Лекото изскърцване на пантите беше единственото предупреждение за Сеайне, за да сграбчи Клетвената палка в скута си и да я скрие в гънките на полата си, преди вратата да се разтвори широко. Двете с Певара прегърнаха Извора почти като една.

Серин влезе спокойно в стаичката, с фенер в ръка, и застана до Телене, последвана от тъничката Юкири, също със светилник в ръка, и по момчешки слабичката Дезине, висока за кайриенка, която затвори вратата много решително и я подпря с гръб, сякаш за да им попречи, ако се опитат да напуснат. Четири Заседателки, представляващи всички останали Аджи в Кулата. Изглежда, не обърнаха внимание на това, че Сеайне и Певара държат сайдар. Изведнъж на Сеайне й се стори, че стаята е доста претъпкана. Чисто въображение, разбира се, ирационално при това, но…

— Колко странно, че ви виждаме двете — каза Серин. Колкото и спокойно да беше лицето й, пръстите на десницата й погалиха дръжката на кривия нож, затъкнат на колана й. Беше удържала стола си почти четиридесет години, повече от която и да е друга в Съвета, и всички се бяха научили много да се пазят, когато й е кипнало.

— Същото можем да кажем и за вас — отвърна й сухо Певара. Точно тя никога не се притесняваше от нрава на Серин. — Или навярно сте слезли тук на разходка? Е, не бих могла да допусна, че точно това би ви събрало, както са се счепкали гуша за гуша Зелените с Жълтите и Кафявите със Сивите. Или си ги довела тук да си решат кротко свадата, Серин?

Умът на Сеайне заработи трескаво над възможния повод, накарал четирите да слязат заедно толкова дълбоко в недрата на Тар Валон. Какво можеше да ги е свързало? Техните Аджи — всъщност всичките Аджи — наистина се бяха стиснали за гушите. И четирите бяха наказвани от Елайда. Никоя Заседателка не би приела с охота наказанието си, особено когато всички знаят защо се е хванала да лъска подове и да чисти котли, но това едва ли можеше да е причина за тази връзка. Какво друго? Никоя от тях нямаше благородна кръв. Серин и Юкири бяха дъщери на ханджийи, Талене — на селяни, докато бащата на Дезине беше ножар. Серин най-напред се беше обучавала при Щерките на мълчанието, единствената от тях, стигнала до шала. Пълни глупости. Изведнъж нещо я порази и гърлото й пресъхна. Та пред нея бе Серин, чийто нрав бе толкова буен, че едва го удържаше. И Дезине, която като новачка беше правила три опита за бягство, въпреки че само веднъж бе успяла да стигне до един от мостовете. И Талене, която може би си беше спечелвала повече наказания от която и да е друга новачка в историята на Кулата. И накрая Юкири, винаги последната Сива, присъединила се към единодушието на Сестрите си, когато държеше нещо да се направи другояче, и последната, която се присъединяваше към консенсуса в Съвета. Възможно ли беше всички те да са решили, че са направили грешка, ставайки, за да свалят Сюан и да издигнат Елайда? Възможно ли беше да са разбрали за Зера и останалите? И ако бе така, как смятаха да постъпят?

Сеайне се приготви да запреде сайдар, макар без особена надежда, че ще може да се измъкне. Певара не отстъпваше на Серин и Юкири по мощ, но тя самата беше по-слаба от всички, с изключение на Дезине. Приготви се, но Талене пристъпи напред и разби на трески всичките й логични заключения.

— Юкири ви е забелязала двете как се промъквате насам и решихме да разберем защо. — Удивително дълбокият й глас съдържаше жар въпреки леда, който сякаш бе покрил лицето й. — Да не би главите на вашите Аджи да са ви възложили някоя тайна задача? Пред хората главите на Аджи се зъбят една на друга повече от всички останали, но изглежда, че скришом се събират по ъглите да си поприказват. Каквото и да кроят, Съветът има право да го знае.

— О, я остави това, Талене. — Гласът на Юкири винаги я изненадваше, дори повече от този на Талене. Жената наподобяваше на миниатюрна кралица в тъмносребристата си коприна и дантелата с цвят на патинирана кост, но звучеше като самонадеяна селячка. Твърдеше, че този контраст й помагал при водене на преговори. Тя се усмихна на Сеайне и Певара като владетелка, колебаеща се колко милост да прояви. — Двете ви видях да душите като порове в курник — каза тя, — но си дървках езика — ако щете, може и да си спите заедно, това си е ваша работа, мен какво ме интересува — държах си езика, докато Талене не захленчи, че някои се спотайвали по ъглите. И аз самата съм виждала такива спотайвания и подозирам, че някои от тези жени също оглавяват Аджите си, така че… Понякога шест и шест правят дузина, а понякога — пълна каша. Така че ни го кажете, ако можете. Съветът наистина има право да знае.

— Няма да излезете оттук, ако наистина не ни кажете — вметна Талене още по-разгорещено.

Певара изсумтя и скръсти ръце.

— Ако главата на моята Аджа ми е рекла две думи, не виждам причина да ви казвам какви са били. Впрочем това, което обсъждаме със Сеайне, няма нищо общо нито с Червени, нито с Бели. Потърсете някъде другаде. — Но не пусна сайдар. Сеайне също.

— Безполезно, да му се не види макар, и проклета да съм, ако не го знаех — замърмори Дезине от мястото си при вратата. — Защо, да опустее дано, позволих да ме уговорите за това… По-добре никой да не знаеше, да му се не види макар, инак все едно с овчи барабонки сме си наклепали лицата, та всички в Кулата да ни видят. — Понякога и езикът й беше като на момче. На момче, което да го хванеш и хубаво да му измиеш устата.

Сеайне щеше да стане и да си тръгне, ако не се боеше, че коленете ще й изменят. Певара обаче се изправи и вдигна нетърпеливо вежда към жените, застанали между нея и вратата.

Серин опипа дръжката на ножа си и ги изгледа насмешливо, без да се отмести и на една стъпчица. „Загадка“ — промърмори тя, после внезапно пристъпи напред и посегна към скута на Сеайне толкова бързо, че Сеайне ахна. В следващия миг Серин държеше Палката с една ръка, докато Сеайне стискаше другия й край.

— Обичам загадките — каза Серин.

Сеайне пусна Палката и оправи гънките на полата си — нищо друго не можеше да направи.

Появата на Палката предизвика шумотевица — всички заговориха наведнъж.

— Кръв и огън! — изрева Дезине. — Вие да не сте слезли тук Сестри да издигате, да му се не види макар?

— О, я им я остави, Серин — изсмя се Юкири. — Каквото и да са намислили, това си е тяхна работа.

Надмогвайки гласовете и на двете, Талене излая:

— Че за какво друго ще се промъкват така — заедно! — ако не е нещо свързано с главите на Аджите?

Серин махна с ръка за тишина. Всички присъстващи бяха Заседателки, но в Съвета тя имаше правото да говори първа, а и четиридесетте й години на този пост все пак означаваха нещо.