Огромните порти на конюпшите гледаха от три страни към най-големия Двор на палата и праговете им гъмжаха от слуги в зелено-бели ливреи. Зад тях, в белите каменни ясли чакаха коне, оседлани или натоварени с плевени кошове. Чайки кръжаха и пищяха в небето — досадно напомняне за многото вода наблизо. Зной се надигаше от белите плочи по двора, а въздухът се беше нагнетил от напрежение. Авиенда беше виждала да се лее кръв и по места, където не беше толкова напрегнато.
Ренайле дин Калон, цялата в червени и сини коприни, скръстила надменно ръце под гърдите си, стоеше пред деветнадесет босоноги жени с татуирани ръце и яркоцветни блузи, повечето в панталони и с дълги пояси, също толкова ярки. Потта, лъснала по мургавите им лица, не смаляваше мрачното им достойнство. Някои душеха фините златни кутийки, пълни с тежки благовония, които висяха на шиите им. По пет тежки златни халки висяха от всяко ухо на Ренайле дин Калон и верижка от едното, на която висяха медальончета, преминаваше през лявата страна на брадичката й до халката на носа й. Трите жени плътно зад нея носеха по четири обеци на всяко ухо и имаха по-малко златни късчета на верижките до носовете си. Така се бележеха хората на Морския народ помежду си, поне жените. Всички бледнееха пред Ренайле дин Калон, Ветроловката на Надзорницата на корабите на Ата-ан Миере, но дори двете чирачки най-отзад, в тъмни панталони и ленени блузи вместо коприна, добавяха нещичко към пищния блясък. Когато Авиенда и останалите се появиха, Ренайле дин Калон погледна демонстративно към слънцето, което вече бе прекосило занита. Веждите й се повдигнаха, щом отново насочи погледа си към тях. Толкова настоятелен поглед, че все едно им извика.
Елейн и Нинив се заковаха на място, като дръпнаха рязко Авиенда, спогледаха се загрижено и въздъхнаха дълбоко. Авиенда просто не разбираше как ще се измъкнат. Задължението обвързваше почтисестрата й и Нинив от главата до петите и те самите бяха стегнали възлите здраво.
— Аз ще се погрижа за Плетящия кръг — промърмори Нинив едва-едва, а Елейн каза малко по-високо:
— Ще проверя дали Сестрите са готови.
Двете пуснаха ръцете й и тръгнаха в противоположни посоки, придържайки полите си високо, за да стъпват бързо. Биргит и Лан ги последваха. Така тя остана сама срещу втренчения поглед на Ренайле дин Калон, орловия поглед на жена, която знае, че е застанала на по-високо и че не можеш да я избуташ. За щастие Ветроловката на Надзорницата на корабите бързо се обърна към спътничките си, толкова бързо, че краят на дългия й жълт пояс се развя широко. Другите Ветроловки се скупчиха около нея и заслушаха напрегнато шепота й. Ако вземеше да я удари, макар и само веднъж, щеше да обърка всичко. Авиенда се постара да не ги гледа сърдито, но колкото и да се мъчеше да обърне погледа си в друга посока, очите й сами се връщаха. Никой нямаше право да заклещва така нейната почтисестра. Халки на носовете, хайде де! Само да дръпнеше хубаво тази верижка и на Ренайле дин Калон Синя звезда моментално щеше да й се смачка фасонът.
Струпани в единия край на двора пред конюшните, тъничката Мерилил Кандевин и още четири Айез Седай също, гледаха Ветроловките, предимно с неприязън, зле прикрита зад хладно спокойствие. Дори стройната белокоса Вандийн Намел и двойничката й Аделиз, които обикновено изглеждаха най-невъзмутими от всички. От време на време по някоя от тях наместваше нервно тънката ленена пелерина на раменете си или оправяше полите си. Внезапните пориви на вятъра наистина вдигаха доста прах и развяваха сменящите цветовете си плащове на петимата Стражници, застанали плътно зад тях, но си личеше, че това което движи ръцете на Сестрите, е неприязънта. Единствено Сарейта, застанала на стража пред един голям кръгъл вързоп не помръдваше, а само гледаше навъсено. Слугинята на Мерилил Пол, се мусеше зад гърбовете им. Айез Седай гневно негодуваха срещу сделката, която бе довела Ата-ан Миере от корабите им и им даваше правото да гледат Айез Седай с нетърпелива настойчивост — тъкмо това споразумение връзваше езиците на Сестрите и ги давеше в собственото им раздразнение. Третата група жени, струпани плътно в другия край на двора, също привличаше възмутените им погледи.
Реане Корли и десетте оцелели от Плетящия кръг на Родството пристъпваха неловко от крак на крак под тези неодобрителни погледи, попиваха потта по лицата си с везани кърпи, нагласяваха широкополите си сламени шапки и приглаждаха строгите си вълнени поли, пришити на едното бедро, за да открият отдолу пластовете фусти, ярки на цвят като одеждите на Морския народ. Отчасти нервността им се дължеше на погледите на Айез Седай, но и страхът от Отстъпниците я подсилваше, както и някои други неща. Само тесните, срязани дълбоко деколтета на роклите им стигаха да се чувстват неловко. По лицата на повечето от тези жени имаше поне по няколко бръчки, но въпреки това приличаха на момичета, хванати с ръце, пълни с крадени курабийки. С изключение на пълната Сумеко, стиснала юмруци на широките си хълбоци, която гледаше Айез Седай не по-малко навъсено. Яркото сияние на сайдар обгръщаше една от тях — Кирстиан, която непрекъснато се озърташе през рамо. С бледото си лице, навярно десетина години по-голяма от Нинив, тя изглеждаше не на място сред останалите. И лицето й пребледняваше още повече всеки път, когато тъмните й очи срещнеха тези на някоя Айез Седай.
Нинив се забърза към жените начело на Родството и лицето й засия окуражително, а Реане и останалите й се усмихнаха с видимо облекчение. Вярно, леко помръкващо, щом хвърлеха поглед накриво към Лан — от него те се пазеха като от вълк, на какъвто всъщност приличаше. Нинив обаче беше причината Сумеко например да не посърва като попарена от слана, щом някоя Айез Седай погледнеше към тях. Тя се беше заклела да накара тези жени да си спомнят, че имат достойнство, въпреки че Авиенда не разбираше съвсем защо. Нали самата Нинив беше Айез Седай, а никоя Мъдра не би казала на никого да се прави на много важен пред Мъдрите.
Както и да действаше това пред останалите Айез Седай обаче, дори Сумеко се държеше угоднически пред Нинив. За Плетящия кръг изглеждаше най-малкото странно, че толкова млади жени като Елейн и Нинив командват останалите Айез Седай и те им се подчиняват. Самата Авиенда го намираше за доста необичайно. Как беше възможно мощта в Силата, нещо, с което човек просто се раждаше, също както с очите си, да натежава повече от честта, която носеха годините? И все пак Айез Седай наистина им се подчиняваха и за Родственичките това беше достатъчно. Йейне, висока почти колкото Авиенда и мургава почти колкото Морския народ, отвръщаше на всеки поглед на Нинив с предана усмивка, докато Димана, с прошарената с бели кичури светлочервеникава коса, се присвиваше непрекъснато под очите на Нинив, а жълтокосата Сибела криеше нервния си кикот в шепа. Въпреки ебударските им дрехи само Тамарла, длъгнеста и с маслинена кожа, беше алтарка, при това дори не от самия град.
Щом Нинив пристъпи към тях, те се разделиха и се видя една коленичила жена. Ръцете й бяха вързани на гърба, кожена торба покриваше главата й, а дрехите й бяха разкъсани и прашни. Тя беше също толкова сериозна причина за безпокойствието им, колкото и мръщенето на Мерилил или мисълта за Отстъпниците. А навярно и повече.
Тамарла дръпна торбата и се видяха разбъркани тънки плитчици, обсипани с мъниста. Испан Шефар понечи да се изправи, но се олюля и отново рухна, замига на парцали и се закикоти глупаво. По бузите й се лееше пот. Няколкото отока, останали от залавянето й, загрозяваха лишените й от старост черти. Според Авиенда се бяха отнесли твърде милостиво с нея.
Отварите, които Нинив беше изсипала насила в гърлото на жената, все още замъгляваха ума й и отслабваха коленете й, но въпреки това Кирстиан държеше щита върху нея с последната трошица Сила, която можеше да привлече. Никакъв шанс нямаше Сенкобежката да се измъкне — дори да не беше нагълтала билките, Кирстиан не отстъпваше в Силата на Реане и беше по-силна от повечето Айез Седай, които Авиенда познаваше — но въпреки това дори Сумеко заоправя нервно полите си, отбягвайки да погледне към коленичилата жена.
