Като чу заповедите, Шериам ококори очи.

— Майко, ако позволите да попитам, защо… — Замлъкна пред суровия поглед на Егвийн и преглътна. — Ще стане както казвате, майко — промълви тя бавно. — Странно. Още помня деня, в който двете с Нинив пристигнахте в Кулата — две момиченца, които не могат да решат от възхита ли да ахкат, или от страх да охкат. Колко много неща се промениха оттогава! Всичко.

— Нищо не стои вечно на едно място — отвърна й Егвийн. Кимна многозначително на Сюан, но Сюан отказа да го забележи. Като че ли нещо се мусеше. А на Шериам сякаш й прилоша.

Точно тогава се върна лорд Брин и изглежда, усети настроението, възцарило се помежду им. Каза само, че се движели добре, и затвори устата си. Мъдро.

Слънцето вече почти бе клекнало над върховете на дърветата, когато най-сетне се добраха до просналия се нашироко лагер на войската. Фургоните и палатките мятаха дълги сенки по снега и доста от мъжете се трудеха яко — строяха още ниски колиби от храсталаци. Палатките далеч не бяха достатъчно дори само за войниците, а в стана имаше почти още толкова сарачи, перачки, стрелчари и други подобни, всички онези хора, които неизбежно следваха една войска. Кънтежът на наковални подсказваше, че налбантите, оръжейниците и ковачите продължават работата си. Навсякъде горяха огнища за готвене и конницата скоро се пръсна — всички бяха зажаднели за топлина и гореща храна. Изненадващо, Брин продължи да язди до Егвийн дори след като тя го освободи.

— Ако позволите, майко — каза той — Помислих си, че бих могъл да ви придружа още малко. — Шериам чак се изви в седлото си, за да го погледне изумено. Сюан също се загледа, само че право напред, сякаш не смееше да извърне широко отворените си очи към него.

Какво си въобразяваше, че може да направи? Да се прави на неин телохранител? Срещу Сестрите? Да разкрие публично колко изцяло е на нейна страна? Утре щеше да има предостатъчно време за това, стига тази нощ всичко да минеше добре; такова разкритие можеше само да тласне Съвета в посоки, за които не й се искаше и да мисли.

— Това, което ще става тази вечер, засяга Айез Седай — каза му тя твърдо. Но колкото и да беше глупаво предложението му, той все пак й беше предложил да се изложи на риск заради нея. Не можеше да се разбере по каква причина — можеш ли да разбереш защо изобщо някой мъж прави каквото и да е? — но все пак тя му дължеше за този жест. И за други неща. — Освен ако не пратя Сюан да ви предаде нещо друго тази нощ, лорд Брин, вие ще трябва да напуснете преди съмване. Ако бъда обвинена заради случилото се днес, това може да се отрази и на вас. Оставането ви може да се окаже опасно. Дори фатално. Не мисля, че ще им е нужен кой знае какъв повод. — Нямаше нужда да уточнява кои са „те“.

— Дал съм думата си — отвърна той спокойно и потупа Пътник по шията. — До Тар Валон. — Спря се и изгледа Сюан. По-скоро замислено, отколкото колебливо. — Когото и да засяга това, което ще става тази вечер — най-сетне продължи той, — помнете, че разполагате с тридесет хиляди мъже и Гарет Брин зад себе си. Това би трябвало да значи нещо, дори за Айез Седай. До утре, майко. — И извърна коня и подвикна през рамо: — Очаквам и теб да видя утре, Сюан. Това нищо не го променя. — Сюан се втренчи в гърба му, докато се отдалечаваше. В очите й имаше мъка.

Егвийн също не можа да се сдържи да не го изгледа. Та той никога досега не беше бил толкова открит. Защо точно сега?

След като прекосиха четиридесетте или петдесет крачки, отделящи лагера на войската от този на Айез Седай, тя кимна на Шериам, която дръпна юздите при първите шатри. Двете със Сюан продължиха. Зад тях гласът на Шериам се извиси, изненадващо ясен и спокоен:

— Амирлинския трон призовава Съвета днес на редовно заседание. Нека се подготвим колкото може по-бързо.

Егвийн не се обърна.

Пред шатрата й една костелива конярка се затича да поеме Дайшар и Бела. Лицето й беше стегнато и тя едва-едва кимна с глава, преди да отведе двата коня.

Вътре Чеза пое пелерината й и щом я докосна по ръцете, възкликна:

— Ами че вие сте премръзнала до кости, майко. — И без да спира да бърбори, се засуети, сгъвайки пелерината на Егвийн и тази на Сюан, после заоправя одеялата на леглото на Егвийн. — Аз ако бях толкова премръзнала, направо щях да се мушна в леглото със затоплени тухлички около мен. Е, първо щях да хапна нещо топло. Външната топлина не е нищо, ако не се стоплиш отвътре. Ще донеса още няколко тухли да ви ги пъхна в краката, докато си изядете супата. И за Сюан Седай, разбира се. О, ако бях толкова прегладняла, колкото вие двете сте със сигурност, щях да се изкуша да изгълтам яденето си на един дъх, но от това винаги ме заболява стомахът. — Спря се до подноса, изгледа Егвийн и кимна доволно едва след като тя я увери, че няма да яде много бързо.

Да й отговориш сериозно не беше никак лесно. Чеза винаги я развеселяваше, но след днешния ден Егвийн едва не се разсмя от удоволствие. При Чеза нямаше сложнотии. На подноса чакаха две бели купи с топла леща и висока кана с подправено греяно вино, две бели чашки и две големи франзели. По някакъв начин жената беше разбрала, че Сюан ще се храни с нея. От купите и каната се вдигаше пара. Колко ли пъти Чеза бе подменяла този поднос, за да е сигурна, че топлата храна ще посрещне Егвийн още с пристигането й? Простодушие и без никакви преструвки. И грижовна като майчица. Или като приятелка.

— Засега ще трябва да забравя за леглото, Чеза. Тази вечер все още ме чака работа. Би ли ни оставила сами?

Сюан поклати глава, след като платнището на входа се смъкна зад гърба на пълничката жена.

— Сигурна ли си, че не ти е служила още като бебе? — промърмори тя.

Егвийн взе една от купите, франзела и лъжица и с въздишка седна на стола. И освен това прегърна Извора, та да сложи около шатрата прегради срещу подслушване. За съжаление, сайдар само й напомни още по-силно колко премръзнали са ръцете и стъпалата й. Всичко помежду им не беше много по-топло. Купата й се стори почти прекалено гореща за държане, както впрочем и франзелата. О, колко хубаво щеше да й бъде с няколко затоплени тухлички…

— Можем ди да направим още нещо? — полита тя и жадно изгълта пълна лъжица от яхнията. Огладняла беше като вълчица — нищо не беше хапвала от заранта, а денят бе започнал толкова рано… Лещата й се стори вкусна като най-хубавата майчина гозба. — Аз нищо повече не мога да измисля. А ти?

— Каквото можеше да се направи, се направи. Вече няма нищо друго, освен ако не се намеси самият Създател. — Сюан взе другата купа и се отпусна на ниското си столче, но след това само заби поглед в яхнията и започна да я бърка вяло с лъжицата. — Не би могла наистина да му го кажеш, нали? — отрони най-сетне тя. — Ако го разбере, няма да го понеса.

— Но защо, в името на…

— Защото ще се възползва — отвърна й навъсено Сюан. — О, не онова. Нямам предвид онова. — В някои отношения беше доста свенлива. — Но ще превърне живота ми в Ямата на ориста! — А нима да пере долните му ризи и да му лъска всеки ден ботушите и седлото не беше същото?

Егвийн въздъхна. Как изобщо бе възможно една наистина разумна, интелигентна, способна жена да става толкова гламава само по такъв един повод? И като съскаща усойница, в главата и се надигна образ. Тя, седнала на коляното на Гавин, си играе на целувчици. В една кръчма! Тръсна решително глава да го махне.

— Сюан, имам нужда от опита ти. Мозъкът ти ми трябва. Не мога да позволя да загубиш ума си заради лорд Брин. Ако не можещ да се овладееш, ще му заплатя каквото му дължиш и ще ти забраня да се виждаш повече с него. Ще го направя.

— Казала съм, че ще отработя дълга си — отвърна упорито Сюан. — Имам не по-малко чест от проклетия лорд Гарет Брин! Освен това Мин ми каза, че не трябва да се отделям от него, иначе и двамата ще загинем. Или нещо такова. — Розовината по бузите й обаче я издаде. Независимо от честта й и това, което й беше казала Мин, тя просто беше готова да се примири с всичко, стига да е до него.