На следващата сутрин времето беше ясно. Всички станаха рано и се събраха в двора, където чакаха шейните.

— Няма нужда да излизаш на студа, Мерел — каза Барак на облечената си с кожена пелерина съпруга, която седна до него в шейната.

— Дългът ми повелява да изпратя съпруга си до кораба — отговори тя с дръзко повдигната брадичка.

— Както желаеш — въздъхна Барак.

Шейната на крал Анхег и кралица Ислена се понесе начело, след нея, напускайки двора, по заснежените улици полетяха шейните на останалите крале.

Слънцето ярко блестеше, въздухът беше свеж. Гарион мълчеше, седнал при Силк и Хетар.

— Защо си толкова мълчалив, Гарион? — попита Силк.

— Случиха се прекалено много неща, които не разбирам — отговори той.

— Никой не може да разбере всичко — произнесе Хетар нравоучително.

— Череките са необуздани и мрачни хора — заговори Силк. — Те не разбират дори себе си.

— Не само череките — каза Гарион. Опитваше се да намери подходящите думи, за да изрази мисълта си. — Леля Поул, господин Улф, Ашарак — всичко това. Всичко се случва толкова бързо. Не мога да проумея нищо.

— Събитията са като конете — каза Хетар. — Понякога те бягат от нас. Но след като потичат малко, отново започват да вървят полека. Тогава имаме време да осмислим всичко.

— Дано да е така — отговори Гарион несигурно и отново потъна в мълчание.

Шейните завиха и навлязоха в широкия площад пред храма на Белар. Сляпата старица отново беше там и Гарион разбра, че ги е очаквала. Тя се изправи на стълбището пред храма и вдигна тояжката си. Без никаква обяснима причина конете, теглещи шейните, спряха, целите разтреперани, въпреки подканянията на водачите си.

— Здравей, велики — извика сляпата. — Желая ти добър път.

Шейната, в която седеше Гарион, бе спряла най-близо до стълбището пред храма и изглеждаше, че старицата приказва на него. Почти без да мисли, той отговори:

— Благодаря. Но защо се обръщаш към мене така?

Тя остави въпроса му без отговор.

— Спомни си за мене — каза само тя и ниско се поклони. — Спомни си Мартьо, когато получиш своето наследство.

Вече за втори път тя казваше тези думи и Гарион почувства остро любопитство.

— Какво наследство? — попита той.

Ала Барак ревеше, обзет от бяс, и се мъчеше едновременно да отхвърли кожената наметка и да извади сабята си. Крал Анхег тъкмо слизаше, от своята шейна, грубото му лице беше пепеляво от ярост.

— Не! — рязко извика леля Поул. — Аз ще се погрижа за нея. — Тя се изправи. — Чуй ме, вещице — заговори тя с ясен глас като махна качулката от главата си. — Мисля, че виждаш прекалено много с тези твои слепи очи. Сега ще ти направя услуга — ти повече няма да бъдеш измъчвана от мрака и от тревожните видения, които се носят из него.

— Ако искаш, ме убий, Поулгара — каза старицата. — Но аз наистина виждам.

— Няма да те убия, Мартьо — отвърна леля Поул. — Ще те възнаградя. — И тя вдигна ръка с кратък, тайнствен жест.

Гарион видя — това се случи пред очите му, така че по-късно нямаше начин да каже, че е просто някакъв фокус. Беше вперил поглед в лицето на Мартьо и забеляза как белият слой върху очните й ябълки потече надолу както мляко се стича по вътрешната страна на чаша.

Старицата се изправи вцепенена, когато светлосивите й очи се показаха изпод бялата ципа, която ги беше скривала досега. После изпищя. Протегна ръце напред, погледна ги и отново изпищя. В писъка й прозвучаха сърцераздирателни нотки на неописуема загуба.

— Какво направи? — попита кралица Ислена.

— Върнах й зрението — отговори леля Поул, после отново седна на мястото си и се уви в кожената наметка.

— Значи можеш да правиш това? — изрече Ислена. Лицето й побеля.

— Нима ти не можеш? Съвсем просто е.

— Но — възрази кралица Порен, — след като й възвърна зрението, тя ще загуби другата си способност — да вижда бъдещето, нали?

— Да — отговори леля Поул. — Но цената спрямо онова, което получи, е нищожна, нали?

— Значи повече няма да бъде вещица? — настоя да узнае кралица Порен.

— Бездруго не беше умела в този занаят — каза леля Поул. — Виденията й бяха размътени и несигурни. Така е по-добре. Повече не ще тревожи нито себе си, нито другите със сенките. — Тя погледна крал Анхег, който седеше вцепенен, обзет от страхопочитание, до изгубилата си и ума и дума кралица. — Ще продължим ли? — спокойно попита леля Поул. — Корабът ни чака.

Конете, сякаш освободени от нейните думи, се втурнаха напред.

Гарион хвърли поглед назад. Старата Мартьо стоеше на стълбището пред храма, гледаше протегнатите си ръце и ридаеше безутешно.

— Ние бяхме избрани да станем свидетели на чудо, приятели — каза Хетар.

— Ала доколкото разбирам, онази, която получи благодеянието от чудото, не е много доволна — сухо каза Силк. — Напомнете ми никога да не обиждам Поулгара. Нейните чудеса, изглежда, са нож с две остриета.

Полегатите лъчи на утринното слънце блестяха върху ледените води на пристанището. Шейните спряха пред каменните кейове. Корабът на Грелдик се люлееше и опъваше въжетата, с които бе завързан за кея. Наблизо имаше и един по-малък кораб.

Хетар слезе от шейната и отиде да разговаря с Чо-Хаг и кралица Силар. Тримата започнаха тихичко да си приказват.

Кралица Ислена бе възвърнала отчасти спокойствието си, седеше в шейната си с изправен гръб и се усмихваше принудено. Анхег отиде да поговори с господин Улф, а леля Поул прекоси покрития с лед кей и спря до шейната, където се бе разположила кралицата на Черек.

— Ако бях на твое място, Ислена — твърдо каза тя, — щях да си намеря друго занимание. Твоята дарба в изкуството на магиите е ограничена, а те са нещо опасно за човек с повърхностни знания. Прекалено много неща могат да се развият по неочакван начин, ако вълшебникът не знае какво прави.

Кралицата се втренчи в нея, без да произнесе нито дума.

— А — добави леля Поул, — и още нещо. Смятам, че би било най-добре, ако прекъснеш връзките си с култа на Мечката. Едва ли е уместно за една кралица да има вземане-даване с политическите противници на своя съпруг.

Очите на Ислена се разшириха.

— Знае ли Анхег? — попита тя с измъчен глас.

— Положителният отговор не би ме изненадал — отвърна леля Поул. — Той е много по-умен, отколкото изглежда. Ти, Ислена, вървиш по ръба на измяната и предателството. Защо не родиш няколко бебета? Те ще ти създават полезно занимание и ще те предпазват от неприятности. Това е само предложение, разбира се, ала ти го обмисли. Посещението тук много ми хареса, скъпа. Благодаря за гостоприемството ти. — И след като изрече тези думи, Поулгара се обърна и се отдалечи.

Силк тихо подсвирна и подхвърли:

— Това обяснява доста неща.

— Какво обяснява? — попита Гарион.

— Върховният жрец на Белар напоследък започна да се намесва в политиката на Черек. Очевидно е проникнал много по-дълбоко в двореца, отколкото си мислех.

— Кралицата? — сепнато попита Гарион.

— Ислена е обхваната от манията да прави магии — обясни Силк. — Последователите на култа на Мечката участват в разни ритуали, които изглеждат обвити в мистика на някои лековерни хора, каквато е тя. — Той бързо погледна към мястото, където крал Родар разговаряше с останалите крале и с господин Улф, после дълбоко пое дъх и продължи: — Ела да поговорим с Порен. — И поведе момчето към края на кея, където дребната русокора кралица на Драсния стоеше и гледаше леденото море.

— Ваше Величество — почтително изрече той.

— Скъпи Келдар — отвърна тя и му се усмихна.

— Бихте ли могли да предадете нещо на вуйчо ми от мое име?

— Разбира се.

— Изглежда, че кралица Ислена се е държала малко необмислено — започна Силк. — Тя е обвързана с култа на Мечката в Черек.

— О, Боже! — възкликна Порен. — Знае ли Анхег?

— Мъчно би могло да се каже — отговори й Силк. — Съмнявам се, че би признал, дори и да знаеше. Гарион и аз случайно чухме как Поулгара й каза да престане с тази игра.