Ала един възрастен благородник с красиво накъдрена сребриста брада явно бе решил да го заговори.

— Казаха ми, че напоследък сте пътували — почна той с известна нотка на пренебрежение. — Как се развива кралството, млади човече?

Гарион безпомощно погледна през масата към Силк и попита с пръсти: „Какво да кажа?“

„Кажи му, че кралството се развива нито по-добре, нито по-зле, отколкото може да се очаква при настоящите обстоятелства“ — отвърна Силк.

Гарион послушно повтори тези думи.

— А — възкликна старият благородник. — Тъкмо това очаквах. Ти си много наблюдателно момче за своята възраст. Изпитвам голяма наслада, когато разговарям с млади хора. Възгледите им са толкова свежи.

„Кой е той?“ — попита с жестове Гарион.

„Граф Селайн — отговори Силк. — Досаден стар бърборко, но бъди учтив с него. Наричай го милорд.“

— А какво е мнението ти за пътищата? — поинтересува се графът.

— Не са поддържани твърде добре, милорд — отговори Гарион с помощта на Силк. — Но това е нормално през този сезон, нали?

— Наистина е така — одобрително кимна графът. — Ти си прекрасно момче.

Странният разговор с трима участници продължи и Гарион дори започна да се забавлява, когато коментарите, подавани му от Силк, изглежда, се сториха изненадващи на стария благородник.

Накрая пиршеството свърши и кралят стана от мястото си начело на масата.

— А сега, скъпи приятели — обяви той, — кралица Лейла и аз бихме желали да поговорим насаме с нашите гости, затова ви молим да ни извините. — Той предложи ръката си на леля Поул, господин Улф на свой ред подаде своята на закръглената дребна кралица и четиримата се насочиха към една врата в дъното на залата.

Граф Селайн широко се усмихна на Гарион и след това хвърли поглед през масата.

— Нашият разговор ми хареса, принц Келдар — обърна се той към Силк. — Аз наистина може да съм досаден стар бърборко, но това понякога се оказва истинско предимство, не мислите ли?

Силк се засмя разочаровано.

— Трябваше да се досетя, че стара лисица като вас вероятно е умел познавач на тайния език, милорд.

— Това е наследство от зле прекараната ми младост — отвърна със смях графът. — Вашият ученик прекрасно е овладял това умение, но има странен акцент.

— Времето беше студено, докато се учеше, милорд — обясни Силк. — Пръстите ни бяха малко премръзнали. Ще коригирам тази беда, щом намеря малко свободно време.

Старият благородник изглеждаше изключително доволен от себе си, защото беше надхитрил Силк.

— Великолепно момче — каза той и потупа Гарион по рамото, след което си тръгна усмихнат.

— Ти през цялото време знаеше, че той ни разбира, нали? — възмути се Гарион.

— Естествено — призна Силк. — Умът на драснианеца веднага открива познавача на нашия таен език. Понякога е уместно да позволиш на противника да улови няколко внимателно подбрани фрази. Ала никога не подценявай граф Селайн. Не бива да отхвърляме възможността, че той е умен поне колкото мен. Виж как се зарадва, че ни хвана.

— Не може ли да направиш нещо, без постоянно да проявяваш своята лукавост? — попита Гарион. В тона му се криеха сърдити нотки, защото беше убеден, че по някакъв начин в края на краищата самият той бе станал за смях.

— Не и ако това абсолютно не се налага, скъпи ми Гарион — усмихна се Силк. — Хората като мен непрекъснато се занимават с измама — даже когато това не е нужно. Нашият живот понякога зависи от хитростта ни, така че трябва винаги да поддържаме остротата на своя ум.

— Такъв живот сигурно е много самотен — проницателно забеляза Гарион, следвайки указанията на своя вътрешен глас. — Ти никога не се доверяваш на никого, нали?

— Така излиза — призна Силк. — Това е игра, в която участваме всички, Гарион. И трябва да сме много опитни — поне онези от нас, които възнамеряват да живеят дълго. Всички се познаваме, тъй като сме майстори в един много рядък занаят. Печалбите са огромни, но след известно време продължаваме играта само заради удоволствието да се надхитряме един друг. Но ти си прав. Животът ни наистина е самотен, понякога отвратителен — но през по-голямата си част е страшно забавен.

Граф Нилден се приближи до тях и учтиво се поклони.

— Негово Величество моли вас и момчето да се присъедините към него и останалите в личните му покои — обяви той. — Ще бъдете ли така добър да ме последвате?

— Разбира се — отговори Силк. — Ела, Гарион.

Стаите в личните покои на краля бяха много по-скромни, отколкото залите в главната част на двореца. Крал Фулрах беше свалил короната и одеждите, които обличаше при тържествени случаи, и изглеждаше като обикновен сендар във всекидневните си дрехи. Той тихо разговаряше с Барак. Кралица Лейла и леля Поул се бяха разположили на едно диванче и оживено си приказваха, Дурник стоеше наблизо, правейки всичко възможно да привлича по-малко внимание. Господин Улф се беше изправил до прозореца. Лицето му приличаше на буреносен облак.

— А, принц Келдар — каза кралят. — Помислихме си, че някой ви е издебнал от засада с Гарион.

— Просто проведохме мъничък дуел с граф Селайн, Ваше Величество — отговори весело Силк. — В преносен смисъл, разбира се.

— Внимавайте с него — предупреди го кралят. — Твърде е възможно той да се окаже прекалено умен дори за човек с вашите възможности.

— Изпитвам голямо уважение към този стар мошеник — засмя се Силк.

Крал Фулрах хвърли неспокоен поглед към господин Улф, след това разкърши рамене и въздъхна.

— Нека приключим с неприятната страна на нещата. Лейла, би ли позабавлявала нашите гости, докато аз се оттегля с навъсения ми приятел и благородната госпожа, за да им дам възможност да ме сгълчат хубаво? Ясно е, че той няма да се почувства щастлив, докато не ми наприказва някои неприятни неща по въпроси, за които аз нямам никаква вина.

— Разбира се, скъпи — каза кралицата. — Опитай се да не говориш прекалено дълго и моля те, не крещи. Вече сложих децата да спят, а те наистина имат нужда от почивка.

Леля Поул стана от дивана и заедно с господин Улф, чийто мрачен израз бе останал непроменен, последва краля в съседната стая.

— Ами сега — подхвана любезно кралица Лейла, — да си поприказваме?

— Наредено ми е, Ваше Величество, да ви предам поздравите на кралица Порен, ако такъв удобен случай ми се удаде — заговори Силк в съответствие с правилата на дворцовия етикет. — Тя моли за вашето разрешение да започне кореспонденция с вас по една деликатна тема.

— Но да, разбира се — усмихна се лъчезарно кралица Лейла. — Порен е мило дете, прекалено красива и добродушна за онзи стар дебел разбойник Родар. Надявам се, че той не я е направил нещастна.

— Не е, Ваше Величество — отвърна Силк. — Колкото и учудващо да изглежда, тя безумно обича моя вуйчо, а той, естествено, е опиянен от радост, че притежава толкова красива и млада съпруга. На човек със сигурност може да му призлее, като гледа колко са влюбени един в друг.

— Някой ден, принц Келдар, и вие ще се влюбите — заяви кралицата с лека самодоволна усмивка. — И всичките дванадесет кралства ще си умрат от смях заради капитулацията на такъв прочут заклет ерген като вас. Какъв въпрос желае да обсъди с мен Порен?

— Става дума за безплодие, Ваше Величество — отвърна Силк и деликатно се изкашля. — Тя желае да възнагради моя вуйчо с наследник и има нужда от вашия съвет. Целият свят със страхопочитание насочва погледа си към вас, защото вие сте наистина светило в тази област.

Кралица Лейла красиво се изчерви и след това се засмя.

— Веднага ще й напиша дълго писмо — обеща тя.

През това време Гарион внимателно се беше промъкнал до вратата, през която крал Фулрах беше извел леля Поул и господин Улф, и се отдаде на педантично изследване на един гоблен върху стената, за да скрие факта, че се опитва да чуе какво става зад затворената врата. Беше му необходим само миг, за да привикне с обстановката, след което започна да долавя познатите гласове.