— Съжалявам, почтени Дурник — каза Улф, — но не е много умно да произнасяме името му. Той притежава особени умения, които му дават възможност да долавя всяка наша стъпка, ако му позволим да узнае къде се намираме. Може да чуе, ако някой произнесе името му на хиляда левги разстояние.

— Вълшебник ли е? — попита Дурник невярващо.

— Това не е думата, която бих употребил — отвърна Улф. — Тя е символ, използван от хора, които не познават това изкуство. Нека вместо вълшебник го наричаме „крадец“, макар че има ред други имена, с които бих могъл да се обръщам към него далеч не така любезно.

— Можем ли да сме сигурни, че се е отправил към кралствата на ангараките? — попита Силк и се намръщи. — Ако случаят е такъв, няма ли да спечелим време, ако направо се качим на кораб към Тол Хонет и потърсим следите му по Южния път на керваните при Ктхол Мургос?

Улф поклати глава.

— По-добре да останем тук, при следата му. Не знаем какво възнамерява. Може би иска да задържи откраднатото за себе си, а не да го предаде на кролимите. Дори може да потърси убежище в Нийса.

— Не би могъл да извърши това без мълчаливото съгласие на Салмисра — обади се леля Поул.

— Не за пръв път кралицата на хората-змии се занимава с неща, които не са нейна работа — изтъкна Улф.

— Ако се окаже, че наистина е така — мрачно каза леля Поул, — ще намеря време, за да се разправя с нея завинаги.

— Прекалено рано е да разберем това — отбеляза Улф. — Утре ще купим провизии, ще прекосим реката и ще влезем в Арендия. Там ще открия следата. Щом разберем със сигурност накъде води тя, ще можем да обсъдим възможностите.

Изведнъж от вътрешния двор на странноприемницата, потънал във вечерния мрак, се разнесе шум от пръхтене на много коне.

Барак бързо отиде до прозореца, погледна навън и каза:

— Войници.

— Тук? — удиви се Силк и също се приближи към прозореца.

— Изглежда са от някой от кралските полкове — предположи Барак.

— Те няма да се интересуват от нас — каза леля Поул.

— Освен ако не са точно онова, за което се представят — възрази Силк. — Много е лесно да се снабдиш с каквито си искаш униформи.

— Не са мурги — обади се Барак. — Аз познавам мургите отдалеч.

— Брил също не е мург — изтъкна Силк и впери поглед към двора на странноприемницата.

— Виж дали можеш да чуеш какво си говорят — нареди Улф.

Барак внимателно открехна прозореца. Пламъците на свещите потрепериха от ледения полъх на вятъра. В двора под тях капитанът на войниците разговаряше със съдържателя.

— Малко по-висок от средния ръст, с бяла коса и къса бяла брада. Може би пътува с неколцина другари.

— Тука има един такъв, ваша милост — отговори съдържателят колебливо, — но съм сигурен, че не е онзи, когото търсите. Този тук е ковчежникът на херцогинята на Ерат, която оказа чест на моята странноприемница с посещението си.

— Херцогинята на кой град? — рязко попита капитанът.

— На Ерат — отговори съдържателят. — Най-благородна дама с изкючителна красота. Извънредно властна личност.

— Дали бих могъл да поприказвам с нейна светлост? — каза капитанът и слезе от коня си.

— Ще я попитам дали може да приеме ваша милост — отговори съдържателят.

Барак затвори прозореца и твърдо заяви:

— Ей сегичка ще се разправя с този досаден капитан.

— Не — възпря го Улф. — Съпровождат го прекалено много войници и ако наистина са такива, каквито изглеждат, сигурно са добри хора, които не са ни сторили никакво зло.

— Има още едно стълбище отзад — подсказа Силк. — Можем да изчезнем още преди да е стигнал до вратата ни.

— А ако е разположил войници и на гърба на странноприемницата? — предположи леля Поул. — Какво ще правим тогава? След като е дошъл да разговаря с херцогинята на Ерат, защо не оставим херцогинята да се справи с него?

— Какво си наумила? — попита я Улф.

— Ако се скриете някъде, аз ще поговоря с капитана — отговори тя. — Сигурно ще успея да го залъжа да изчака до сутринта. Ще сме оттатък реката, в Арендия, преди да се е събудил.

— Може би — каза Улф. — Но този капитан ми изглежда решителен мъж.

— И по-рано съм се справяла с решителни мъже — възрази тя.

— Трябва да решим бързо — обади се Силк от вратата. — Той тъкмо тръгва по стълбището.

— Ще направим както предложи ти, Поул — рече Улф и отвори вратата към съседната стая.

— Гарион — извика леля Поул. — Ти ще стоиш тук. Една херцогиня не бива да остава без придружител.

Улф и останалите бързо излязоха от стаята.

— Какво да правя, лельо Поул? — прошепна Гарион.

— Просто помни, че си мой паж, скъпи — отвърна тя, разположи се в огромното кресло в средата на стаята и внимателно оправи гънките на роклята си. — Стой до мен и се опитвай да изглеждаш съсредоточен. За останалото ще се погрижа аз.

— Да, госпожо — каза Гарион.

Капитанът се оказа висок човек с проницателни сиви очи. Гарион, който положи големи усилия да бъде колкото е възможно по-досаден, попита за името му и чак след това се обърна към леля Поул.

— Някой си капитан Брендиг е дошъл да ви види, ваша светлост — обяви той. — Казва, че работата му не търпи отлагане.

Леля Поул за миг впери поглед в него, като че обмисляше дали да удовлетвори молбата на натрапника.

— О, много добре — каза накрая тя. — Въведете го.

— Ваша светлост — изрече капитанът и почтително се поклони.

— Какво има, капитане?

— Не бих си позволил да безпокоя ваша светлост, ако мисията ми не беше толкова спешна — извини се Брендиг. — Получих заповед от самия крал и вие по-добре от всички знаете, че трябва да се подчиняваме на неговите желания.

— Предполагам, че мога да ви отделя няколко минути, щом лично кралят ви е възложил такова поръчение — отвърна тя.

— Кралят заповяда да арестуваме един човек — обясни Брендиг. — Възрастен мъж с бяла коса и бяла брада. Казаха ми, че един от вашите слуги отговаря на това описание.

— Престъпник ли е онзи, когото търсите? — попита тя.

— Кралят не каза това, ваша светлост — отговори офицерът. — Знам само, че човекът трябва да бъде заловен и заведен в палата в Сендар заедно с всички, които са с него.

— Аз рядко се появявам в двореца — заяви леля Поул. — Напълно невероятно е някой от моите слуги да представлява толкова голям интерес за краля.

— Ваша светлост — внимателно каза Брендиг, — освен че съм офицер в един от полковете на краля, аз нося титлата баронет. През целия си живот съм посещавал двореца и трябва да призная, че никога не съм ви виждал там. Дама с вашата впечатляваща външност не може да се забрави лесно.

Леля Поул леко наклони глава в знак, че е оценила комплимента.

— Би трябвало и сама да се досетя — каза тя. — Вашите маниери не са като тези на редовите войници.

— Освен това, ваша светлост — продължи капитанът, — аз съм запознат с всички имения на благородници в кралството. Ако не греша, Ерат е център на графство, а графът на Ерат е нисък и набит мъж — и случайно е мой вуйчо. В тази част на Сендария няма херцогство, откакто кралство Сендария е било във владение на уейситските аренди.

Леля Поул се взря в лицето му с леденостуден поглед.

— Госпожо — заговори Брендиг, сякаш желаеше да се извини, — уейситските аренди били избити от своите астуриански братовчеди през последните години на третото хилядолетие. Вече две хиляди години не съществуват благородници от рода на уейситите.

— Благодаря ви за урока по история, господине — студено каза леля Поул.

— Това едва ли е важно, нали? — продължи Брендиг. — Кралят ми е наредил да издиря мъжа, за когото ви разказах. В името на вашата чест, госпожо, познавате ли такъв човек?

Въпросът увисна във въздуха и Гарион, внезапно обхванат от паника, осъзнал, че са ги хванали натясно, изкрещя за помощ към Барак.

Вратата към съседната стая се отвори и на прага застана господин Улф.

— Не е нужно да продължавате с всичко това — каза той. — Аз съм човекът, когото търсите. Какво иска кралят на Сендария Фулрах от мен?