— Какво стана? — попита Гарион, когато излязоха на шумната улица.

— Получих цената, която исках — отвърна Силк самодоволно.

— Но ти нищо не каза — възрази Гарион.

— Ние разговаряхме много дълго, Гарион — заяви Силк. — Нима не ни гледаше?

— Видях само как си въртяхте пръстите.

— Разговаряхме — обясни Силк. — Това е език, който моите съотечественици са измислили преди хиляди години. Наричаме го тайна реч. Тя е много по-бърза от говоримата. Позволява ни да разговаряме в присъствие на непознати и те не могат да ни подслушват. Умелият майстор е в състояние да сключва сделки, докато обсъжда какво е времето — стига да има такова желание.

— Ще научиш ли и мен? — очаровано попита Гарион.

— Ще ти отнеме много време — каза му Силк.

— Пътуването до Мурос няма ли да трае дълго? — попита Гарион.

Силк сви рамене и каза:

— Както искаш. Няма да ти е лесно, но все ще успеем да убием времето.

— Сега в странноприемницата ли ще се приберем? — попита Гарион.

— Не веднага — отговори Силк. — Необходим ни е товар, с който да обясним нашето влизане в Мурос.

— Нали каруците щяха да са празни?

— Точно така.

— Но ти каза…

— Ще се видим с един търговец, когото познавам — обясни Силк. — Той купува селскостопански стоки от цяла Сендария, но ги задържа във фермите, докато пазарите в Арендия и Толнедра станат благоприятни. Тогава урежда стоките да се прекарат или до Мурос, или до Камаар.

— Изглежда много сложно — рече Гарион със съмнение.

— А всъщност не е — увери го Силк. — Хайде, момче. Ще видиш.

Търговецът беше толнедранец, с пищна синя дреха. Върху лицето му бе замръзнало презрително изражение. Когато Силк и Гарион влязоха в кантората му, той разговаряше с един мрачен мург. Мургът, като всички представители от неговата националност, които Гарион беше виждал, имаше белези по лицето, а черните му очи бяха проницателни и тежки.

Щом зърнаха мурга, Силк докосна рамото на Гарион с предупредителен жест, после пристъпи напред.

— Простете ми, благородни търговецо — изрече той с подмилкващ се глас. — Не знаех, че сте зает. Моят носач и аз ще почакаме отвън, докато намерите време да ни приемете.

— Приятелят ми и аз ще бъдем заети чак до довечера — заяви толнедранецът. — За нещо важно ли става дума?

— Просто се чудех дали имате някакъв товар за превозване — отвърна Силк.

— Не — грубо го отряза толнедранецът. — Нямам нищо. — Накани се да се обърне отново към мурга, но изведнъж спря, вгледа се втренчено в Силк и попита: — Ти не си ли Амбар от Коту? Мислех, че търгуваш с подправки.

Гарион си спомни, че това беше името, което Силк бе казал на стражите пред градската порта. Очевидно дребосъкът бе използвал това име и преди.

— Уви — въздъхна Силк. — Парите, които бях заложил в последното си начинание, са на дъното на морето — току под извивката на полуострова в Арендия. Два кораба, пълни със стоки, които трябваше да пристигнат в Тол Хонет. Внезапно се изви буря и сега съм просяк.

— Трагична история, многоуважаеми Амбар — отбеляза самодоволно богатият толнедрански търговец.

— Сега съм доведен до унизителното състояние да превозвам какво ли не — мрачно каза Силк. — Имам три паянтови каруци — това е всичко, което остана от империята на Амбар от Коту.

— Всички понякога страдаме от превратностите на съдбата — философски отбеляза толнедранецът.

— Значи това е прочутият Амбар от Коту? — обади се мургът тихо. Той измери Силк с проницателния си поглед от главата до петите. — Трябва да благодаря на щастливата случайност, която ме доведе тук днес. Вече съм по-богат от срещата си с толкова знаменит човек.

Силк учтиво се поклони и каза:

— Много сте любезен, благородни господине.

— Аз съм Ашарак от Рак Госка — представи се мургът и се обърна към толнедранеца. — Можем да оставим нашия спор за известно време, Минган. Ще ни направи чест да подпомогнем такъв велик търговец, който тъкмо започва да възстановява загубите си.

— Наистина сте твърде любезен, достойни Ашарак — каза Силк и отново се поклони.

Гарион крещеше наум всякакви предупреждения, но проницателните очи на мурга обезмисляха всеки опит да направи дори и най-незабележимия жест към Силк. Ала лицето на момчето оставаше безизразно, погледът — глуповат, макар че мислите му летяха със светкавична скорост.

— На драго сърце бих ти помогнал, приятелю — каза Минган, — но сега не разполагам с никакъв товар в Дарайн.

— Вече съм заангажиран от Дарайн до Медалия — бързо заговори Силк. — Ще натоваря трите каруци с желязо от Черек. Също така имам договор да превозя кожи от Мурос до Камаар. Притесняват ме петдесетте левги от Медалия до Мурос. Каруци, които пътуват празни, не носят печалба.

— Медалия — намръщи се Минган. — Чакай да погледна тефтерите си. Май имам нещо за превоз там. — И той излезе в другата стая.

— Вашите подвизи станаха легенда в кралствата на изтока, уважаеми Амбар — заговори с възхищение Ашарак от Рак Госка. — Когато за последен път напуснах Ктхол Мургос, все още даваха невероятно щедра сума за главата ви.

Силк се разсмя.

— Това бе плод на малко недоразумение, любезни Ашарак. Просто проучвах какви сведения са събрали толнедранските разузнавачи във вашето кралство. Поех рискове, с каквито не би трябвало да се нагърбвам, и толнедранците разбраха какво възнамерявам да правя. Обвиненията, които предявиха срещу мене, бяха лъжливи.

— Как успяхте да избягате? — попита Ашарак. — Войниците на крал Таул Ургас преобърнаха всичко в кралството с главата надолу, за да ви намерят.

— Случайно срещнах една високопоставена тулска дама — отвърна Силк. — Успях да я убедя да ме прекара тайно през границата и така се озовах в Мишрак ак Тул.

— А — измърмори Ашарак и се усмихна за миг. — Тулските дами се ползват с лоша слава — много е лесно да ги убедиш да сторят всичко.

— Но са много взискателни — добави Силк. — Очакват да ги обезщетиш напълно за всяка услуга, която са направили. Беше ми по-трудно да се измъкна от нея, отколкото от Кхтол Мургос.

— Все още ли извършвате подобни услуги за вашето правителство? — небрежно попита Ашарак.

— Те дори не желаят да разговарят с мен — мрачно отговори Силк. — Амбар, богатият търговец на подправки, им е полезен, но Амбар, бедният каруцар, е нещо съвсем друго.

— Естествено — каза Ашарак, но от тона му ясно личеше, че не вярва и на дума от казаното. Той хвърли кратък поглед, в който не проблясваше нито искрица интерес, към Гарион и момчето с изумление почувства, че знае кой е този човек. Без да си обясни откъде е толкова сигурен в правотата си, Гарион мигновено разбра, че Ашарак от Рак Госка го е познавал през целия му живот. Той помнеше тези очи — спомен, изграден от многобройните случаи, когато техните погледи се бяха срещали, докато Гарион порастваше, а Ашарак, винаги загърнат с черно наметало и възседнал черен кон, се спираше, наблюдаваше и после продължаваше по своя път. Гарион отвърна с безизразен поглед и върху обезобразеното лице на Ашарак трепна едва доловима усмивка.

Минган се върна от съседната стая.

— Разполагам с известно количество свински бутове в една ферма в Медалия — обяви той. — Кога смяташ да пристигнеш в Мурос?

— След петнадесет-двадесет дни — каза Сйлк.

Минган кимна.

— Ще те наема да ги превозиш до Мурос — предложи той. — Седем сребърни нобли на каруца.

— Толнедрански нобли или сендарски? — бързо попита Силк.

— Намираме се в Сендария, многоуважаеми Амбар.

— Но сме граждани на света, благородни търговецо — изтъкна Силк. — Сделките между нас винаги са били извършвани с толнедрански монети.

Минган въздъхна.

— Винаги разсъждаваш бързо, многоуважаеми Амбар — призна той. — Добре, толнедрански нобли — но само защото сме стари приятели и ми е жал, че са те сполетели такива нещастия.

— Може би ще се срещнем отново, Амбар — каза Ашарак.

— Може би — отвърна Силк, после двамата с Гарион напуснаха кантората.