Литмир - Электронная Библиотека

Фалдор, облечен в своя най-нов жакет — все пак беше Ерастид — прекоси двора, следван по петите от Анхелда и Айлбриг.

— Добро утро, приятелю — каза Фелдор на мурга. — Желая ви весел Ерастид.

Мургът изсумтя.

— Ако правилно съм разбрал, вие сте фермерът Фалдор? — попита той с глас, в който се долавяше тежък чужд акцент.

— Да, аз съм — отговори Фалдор.

— Разбрах, че имате подръка значителен брой хубаво опушени бутове.

— Прасетата се охраниха добре тази година — скромно отвърна Фалдор.

— Купувам ги — заяви мургът и разтърси кесията си.

Фалдор се поклони и каза:

— Това ще бъде първото нещо, което ще свършим утре сутринта.

Мургът се облещи.

— Това е благочестиво домакинство — обясни Фалдор. — Ние не ще обидим боговете като нарушим светостта на Ерастид.

— Татко — заговори отсечено Анхелда, — не бъди глупав. Този благороден търговец е изминал дълъг път, за да сключи сделка с теб.

— Не и на Ерастид — заяви упорито Фалдор. Издълженото му лице запази непреклонния си израз.

— В Сендар — подхвана Айлбриг със своя твърде пронизителен носов глас — не позволяваме на вярата да пречи на търговията.

— Тук не е Сендар — каза решително Фалдор. — Това е фермата на Фалдор, а във фермата на Фалдор на Ерастид не се работи и не се сключват сделки.

— Татко! — възрази Анхелда. — Благородният търговец има злато. Злато, татко, злато!

— Повече не желая да слушам за това — обяви Фалдор и той се обърна към мурга. — Вие и вашите слуги сте добре дошли на нашето тържество, приятелю. Можем да ви осигурим стаи за нощуване и обещавам, че ще ви нагостим с най-хубавата вечеря в цяла Сендария. Ще имате възможност да почетете Боговете на този свят ден. Никой човек не става по-беден, ако изпълни своите религиозни задължения.

— Ние в Ктхол Мургос не зачитаме този празник — студено заяви мъжът с обезобразеното лице. — Както казва благородната дама, аз съм изминал дълъг път, за да сключа сделка, и нямам време за губене. Сигурен съм, че в тази област има и други фермери, които разполагат със стока, каквато търся.

— Татко! — изплака Анхелда.

— Аз познавам съседите си — тихо каза Фалдор. — Боя се, че днес късметът ви няма да проработи. Спазването на днешния празник е неотменна традиция в този край.

Мургът размисли за миг, после измърмори:

— Може да стане както казвате. Ще приема поканата ви при условие, че утре сутринта сключим сделката колкото е възможно по-рано.

Фалдор се поклони.

— Ще бъда на вашите услуги утре при появата на първите искрици на зората, щом желаете така.

— Да го считаме за уредено тогава — каза мургът и слезе от каруцата.

Пиршеството, както винаги, щеше да се състои в трапезарията. Готвачите в кухнята и половин дузина помощници, извикани специално за този ден, тичаха от кухнята до трапезарията и носеха печено месо, от което се издигаше пара, задушени свински бутове и печени гъски, все още съскащи от топлината на огъня — и всичко живо трепереше от острия като бич език на леля Поул. Докато се бореше с едно огромно говеждо филе, Гарион кисело отбеляза, че забраната на Фалдор да не се работи в деня на Ерастид не важи за кухнята.

След известно време всичко беше готово. Масите се огъваха под тежестта на гозбите, огньовете в огнищата ярко пламтяха, дузини свещи изпълваха трапезарията със златиста светлина, факлите искряха върху поставките си на каменните колони. Хората на Фалдор, облечени в най-новите си дрехи, един подир друг влизаха в трапезарията и устите им се пълнеха със слюнка в очакване на пиршеството.

Когато всички се настаниха по местата си, Фалдор се изправи.

— Скъпи приятели — заговори той и вдигна халбата си. — Посвещавам това тържество на Боговете.

— На Боговете — извикаха всички като един и почтително станаха.

Фалдор отпи няколко глътки и всички го последваха.

— Чуйте ме, о, Богове — започна да се моли той. — Най-смирено ви благодарим за щедростта на нашия прекрасен свят, който сте сътворили на този ден. Ние посвещаваме себе си на вас и ще ви служим и през следващата година. — Той се огледа за миг, като че ли искаше да каже още нещо, после седна на мястото си. Фалдор се трудеше усърдно много часове, за да съчини специални слова за случаи като този, но мъчителното усилие да ги произнесе пред толкова хора неизменно заличаваше всички думи, които така внимателно бе подготвял в ума си. Ето защо словата му винаги бяха много искрени и много кратки.

— Яжте, скъпи приятели — покани ги той. — Не оставяйте храната да изстине.

И те започнаха да се хранят. Анхелда и Айлбриг, които се присъединиха към тях единствено тази вечер и то по настояването на Фалдор, посветиха усилията си по поддържането на разговора с мурга, тъй като той беше единственият в стаята, който заслужаваше тяхното внимание.

— От много време обмислям възможността да направя посещение в Ктхол Мургос — надуто заяви Айлбриг. — Не сте ли съгласен с мен, скъпи търговецо, че по-интензивните контакти между изтока и запада са начин да се преодолеят взаимните подозрения, които така помрачаваха нашите връзки в миналото?

— Ние, мургите, предпочитаме да не установяваме контакти — лаконично отговори мъжът с обезобразеното лице.

— Но вие сте тук, приятелю — изтъкна Айлбриг. — Нима това не доказва, че по-интензивните контакти могат да се окажат ползотворни?

— Аз съм при вас по задължение — каза мургът. — Не съм дошъл по тези земи, защото го желая. — Той огледа помещението и се обърна към Фалдор. — Значи всичките твои хора са тук?

— Да, нито един не липсва — отговори му фермерът.

— Казаха ми, че наоколо се мотаел някакъв старец — с бяла коса и бяла брада.

— Не и при мен, приятелю — каза Фалдор. — Самият аз съм най-възрастният тук, а както виждаш, косата ми още не е съвсем бяла.

— Един от моите съотечественици срещнал този старец преди няколко години — подхвана мургът. — Със стареца имало и някакво арендско момче — Рундориг, така се казвало, ако не се лъжа.

Гарион, който седеше на съседната маса, наведе лице над чинията си и заслуша така напрегнато, та му се стори, че ушите му порастват.

— При мен работи едно момче на име Рундориг — каза Фалдор. — Високият момък хей там, в края на онази маса.

— Не — отвърна мургът, вперил проницателния си поглед в Рундориг. — Това не е момчето, което ми беше описано.

— Това име е често срещано сред арендите — предположи Фалдор. — Сигурно твоят приятел е срещнал хора от друга ферма.

— Сигурно — съгласи се мургът. — Този бут е прекрасен — смени темата той и посочи чинията си с върха на камата, която използваше като прибор за хранене. — Онези, които държиш в зимника, опушените, със същото качество ли са?

— О, не, скъпи търговецо! — засмя се Фалдор. — Няма така лесно да ме излъжеш да приказваме за сделки на този свят ден.

Мургът се усмихна за миг. Изражението, което се появи на обезобразеното му лице, беше странно.

— Е, човек винаги може да опита — заяви той. — Но във всеки случай бих желал да направя комплимент на вашия готвач.

— Комплименти за теб, госпожо Поул — каза Фалдор, като леко извиси глас. — Нашият приятел от Ктхол Мургос намира, че готвиш превъзходно.

— Благодаря му за похвалата — отвърна някак хладно леля Поул.

Мургът я погледна и очите му леко се разшириха, като че ли я бе разпознал.

— Великолепно ядене, уважаема госпожо — каза той и направи едва забележим поклон в нейна посока. — Във вашата кухня стават направо магии.

— Не — отвърна тя и лицето й внезапно придоби много надменен израз. — Не магии. Готвенето е изкуство, което всеки може да овладее с търпение. Магията е нещо съвсем различно.

— Но магьосничеството също е изкуство, уважаема госпожо — заяви мургът.

— Мнозина смятат така — отвърна леля Поул. — Но истинските магии идват от сърцето и не се получават в резултат на чевръсти пръсти, които успяват да излъжат окото.

Мургът я изгледа, лицето му се обтегна безмилостно, но тя посрещна погледа му със стоманени очи. Гарион почувства, че между тях преминава нещо, което няма никаква връзка с думите им — някакво предизвикателство, витаещо във въздуха. Мургът отклони погледа си, сякаш уплашен да отвърне на предизвикателството.

13
{"b":"283517","o":1}