— Първо ти — заповяда Майлоу, размахвайки отнетото от Джан оръжие към Робин.

Робин се подчини. Майлоу предпазливо се пъхна вътре след него. Вътрешността на машината се оказа твърде тясна. И тъмна.

— Включи осветлението — каза той.

Робин натисна бутон на пулта. Осветлението не се включи. Нямаше светлинки и по пулта. Робин натисна други бутони. Нищо не се промени.

— Какво става?

Робин въздъхна.

— Май батерията е свършила.

— Какво? Какви номера ми разиграваш? — Майлоу ръгна Робин в ребрата с дулото на оръжието.

— Добре де, не е точно батерия. Енергиен елемент. Осигурява енергия за всички функции на машината. Явно трябва да бъде презареден. Трябваше да се сетя за това… Но никога не съм се отдалечавал толкова от Убежището преди.

— Ти какво, опитваш се да ме преметнеш ли? — излая Майлоу и пак го ръгна в ребрата. — Веднага включи това нещо! Нали знаеш какво ще направя с Джан, ако хитрееш?

Робин се обърна и го изгледа.

— Казвам ти истината. Машината няма енергия. Мъртва е. Трябва да се презареди.

— И как точно ще оправим тази дреболия? — настоя Майлоу.

Робин сви рамене.

— Не е чак толкова трудно. В задната част на корпуса има контакт. Накарай роботите да направят необходимата свръзка, после да прекарат дотук кабел от най-близкия енергиен източник.

— Няма що, просто било — промърмори Майлоу. — Карл, кога може да стане това?

— Кабел с такава дължина ще трябва да бъде свален от системите на кораба — каза Карл. — Ще ни трябват двадесет и четири часа. А устройството за свръзка може да бъде изработено за час-два, ако имам техническите данни.

— Страхотно! — саркастично отбеляза Майлоу. — Точно това мечтаех да чуя.

Нощта го измори. Щом предаде по радиото ултиматума си, в три от Небесните Господари започнаха бунтове и бяха потушени доста по-трудно, отколкото си представяше. Всъщност нещата не вървяха добре и досега в „Господаря Монкалм“, наложи му се да прехвърли още механични паяци от другите кораби, а това също беше опасно. Подозираше, че всичко стана заради Ашли. През цялата нощ му помагаше твърде неохотно и отгоре на всичко отказваше да говори с него. Чувстваше се уязвим. Непременно трябва да получи тази проклета машина. Навъсено каза на Робин:

— Така да бъде, имаш още едно денонощие, но ако и след това машината пак не заработи, ще престана да бъда толкова любезен.

Далечното ехо на алармените звънци измъкна дука от пиянския унес. Надигна се от леглото и се запрепъва към вратата на малката стаичка. Удари с юмрук по нея. Единият от кисело настроените пазачи отвори.

— А сега какво искате, сир? Още вино ли?

— Тревогата — изграчи дукът. Гърлото му беше пресъхнало, усещаше се болен. — Какво става?

— Не знам. Вос отиде да пита.

В този момент другият пазач се появи тичешком в коридора. Беше пребледнял.

— Обкръжени сме! — викна той.

— От какво сме обкръжени, бе? — дукът искаше да чуе по-разбираеми новини.

— Флотилията… „Мечът на исляма“ и другите… пак са ни открили!

— Тези твои Елои ми се струват очарователни, Робин — каза Майлоу, устата му беше пълна с месо от истинско пиле. — Много бих искал да ги видя с очите си. Разбира се, станцията също.

Майлоу си играеше на любезен домакин. Джан забеляза, че от сутринта настроението му се е подобрило. Бунтът в „Господаря Монкалм“ беше смазан окончателно и работата по прокарването на кабела до летящата машина на Робин вървеше по график. Беше в толкова добро разположение на духа, че заповяда пазещите ги паяци да се махнат и даже покани Джан и Робин на вечеря. Киш и Шан прислужваха. Джан беше отишла при тях, убеди ги да останат в Небесния ангел като слуги на Майлоу. За тяхно добро беше. Както каза Майлоу, не изглеждаше много вероятно да оцелеят дълго в някой от другите кораби.

Джан каза:

— А за мен тези Елои са отвратителни. Имали са сили поне нещо да направят в помощ на света след Генетичните войни, а вместо това се затворили и се оттеглили в техния си свят на измислени вечни удоволствия.

— Техният свят не е повече „измислен“, отколкото твоя — весело й каза Майлоу. — Те просто са настроили мозъците си на друго равнище в сравнение с това, което природата и генинженерите, създали Висшия стандарт, са избрали за твоя, скъпа ми Джан. Техният вариант на света е не по-малко действителен от твоя. Всичко е относително, нищо абсолютно няма. Освен това, дали стремежите на Елоите са толкова различни от тези на някогашните християнски или будистки монаси? И те се оттегляли от света, за да търсят върховния покой — „сливане с Бога“, нирвана или нещо подобно…

— Моля те, Майлоу, не искам още една скапана лекция — уморено каза тя. — Опитвам се да ям.

За миг благата му маска се смъкна, но после каза на Робин:

— Отначало си представях твоята машина като доусъвършенстван флипер, но като я видях, разбрах, че въобще не е така. Това не е предмет от Старата Наука, това е нов продукт на Новата Наука. Значи някои Елои още се интересуват от физическия свят, поне колкото да създават нови технологии?

Робин завъртя глава в знак на отрицание.

— Не, не Елоите правят това, а програмите на убежището.

Както преди бе обяснил на дука и неговите приближени, разказа им как Елоите, преди да станат Елои, създали програми с възможности да се развиват сами, за да могат тези защитници на убежището да се справят с всяка непредвидена заплаха. Майлоу се усмихваше, осмисляйки това.

— Нови технологии… кротичко си стоят в станцията, а програмите могат да ги създават непрекъснато. — Той лукаво се усмихна на Робин. — Машината знае точното положение на станцията, нали?

— Да — призна Робин, — но и да отидеш там, няма да извлечеш полза. Програмите няма да работят за тебе.

— О, сигурен съм, че ще намеря начин да ги убедя — жизнерадостно каза Майлоу.

Джан се обърна към Робин:

— Не разбирам как са те оставили да израснеш такъв, какъвто си сега. Защо програмите не са те унищожили, когато установили, че си отклонение? Или защо не са те превърнали в Елои?

— Етическата програма никога не би позволила това — отговори Робин.

— Етическа програма ли? — бързо попита Майлоу. — Това пък какво е?

— Още нещо, създадено от Елоите, преди да бъдат Елои. Те знаели, че когато завърши промяната им, няма да имат никакви морални норми и затова измислили Етическата програма като компенсация.

— Но защо? Какъв е смисълът на това? — попита Майлоу, личеше му колко е объркан.

— Етическата програма наблюдава самите Елои. Грижи се някой Елои да не нарани себе си или друг, независимо дали ще е от каприз или случайност. Вече ви казах, освен това програмите се занимават с изследвания, включително практически експерименти в биологията. Понякога се налага да ги правят със зародиши. А Етическата програма внимава те да бъдат унищожавани преди да са минали дванадесет седмици от живота им, според правилата на Обединените нации…

— Обединените нации! — възкликна Майлоу. — Когато руско-американският съюз рухна след разпадането на тези държави, Обединените нации бързо загубиха всякаква власт. И към началото на Генетичните войни отдавна за нищо не ги биваше.

Робин го погледна и каза:

— Елоите са били братство на хора, посветили се на науката… искам да кажа, преди. Решили заради честта си да се придържат към старите правила.

— Като толкова са се грижили за честта си, защо са зарязали света след Генетичните войни? — попита Джан.

— Мога само да ти повторя каквото са ми казвали програмите — отвърна Робин. — Изглежда те са били толкова разочаровани и обезсърчени от положението — трябва да си припомниш, по онова време изглеждало вероятно заразите от войните бързо да довършат остатъците от човечеството — че стигнали до решението да потънат в своята генетично подплатена приказна страна, това било жест на отчаяние. Както и да е, ето ме тук какъвто съм. Развитието на моя зародиш преминало дванадесетседмичната граница, преди да открият, че представлява отклонение от Висшия стандарт. Етическата програма забранила да бъда унищожен или по-нататък променян генетично. В края на краищата аз не съм избирал да стана Елои, както е при другите… ако не смятаме клонингите на Елоите в случай на нещастие, но това е нещо друго.