— Ако изгориш гнездата, поне ще премахнеш един от източниците на заразата. Рано или късно тези Хазини ще се доберат до други земни общности.

— Скъпа Джан, боя се, че не страдам от твоята склонност към кръстоносни походи. Ашли, отведи ги!

Майлоу гледаше как четири от паяците подкарват Джан и Робин към изхода от лазарета, после каза на Ашли:

— Добре. Сега отивам в залата за управление, искам да ме включиш към всяка система за всеобщо оповестяване в корабите. — Той доволно потри ръце. — Ще бъде много забавно.

— Не ми харесва това — унило каза един от паяците.

— Какво? — Майлоу изненадано се обърна. — Мислех си, че и ти искаш това, Ашли. Нали така се договорихме.

— Не говоря за това, а за тях. Дето ги оставяш сами. Нали знаеш какво ще правят сега.

Той най-после разбра какво става. Тя… или то… не, все пак в основните си черти си оставаше тя… ревнуваше. Или си въобразяваше, че ревнува, защото доколкото можеше да схване същността на нейната програма, тя не можеше да преживява истински чувства. Но фалшив или истински, резултатът беше един и същ, трябваше да се приспособява към капризите й. Майлоу каза с помирителен тон:

— Още малко ще е така. Докато измъкна от него информацията, която ми е нужна. И ако връзката им стане по-близка, ще съм по-сигурен в искреното му желание да ми помага, защото ще използвам нея като заложник. Щом напълно овладея онази летяща машина, можем да се отървем от него.

— Чудесно — каза Ашли. — Но не разбирам защо ти е нужна онази гадна машина, щом имаш мен.

— Ние имаме нужда от нея, Ашли, като допълнителна защита. Може да срещнем нещо, с което трудно ще се справим.

Той премълча, че искаше машината да стане личната му застраховка. Нямаше как да знае докога ще може да разчита на Ашли. А ако владее машината, ще може да я принуди да кротува, ако другите средства не помогнат. Би му послужила чудесно и като начин да избяга, ако се случи най-лошото.

— А какво ще правим с Джан? И от нея ли ще се отървем?

— Не, стига да не прави щуротии. Имам някои планове за нея. — Той погледна надолу към тялото си. — Само още малко да порасна.

— Не те разбирам.

— Смятам да подновя сексуалната си връзка с Джан Дорвин, на която можах съвсем за кратко да се радвам в предишното си превъплъщение.

— О, така ли било! — каза Ашли.

— Твърде весел си, ако си припомним какво се случи — отбеляза Джан, докато Робин се настаняваше на дивана в нейния хол и й се усмихваше.

— И защо да не съм? Още съм жив и сме само двамата тук, а това е чудесно. — Той докосна бузата си. — Обаче ми е жал за белега. Тъкмо започвах да свиквам с него.

— А аз не. Ужасен беше. Много по-добре изглеждаш без него. — Джан усещаше вълна от топлина в слабините си и се сърдеше на себе си. Не беше време за приятни преживявания. — Но не сме сами — раздразнено каза на Робин. — Паяците останаха пред вратата, но бъди сигурен, че Ашли ни наблюдава.

— И какво от това? — Той протегна ръка към нея. — Ела да седнеш до мен.

— Не… ела с мен в банята.

На лицето му се изписа почуда, но бързо се ухили и стана.

— Бих предпочел спалнята, но…

Когато тя внимателно затвори вратата на банята и се обърна към него, той веднага я сграбчи в прегръдката си. Тя с усилие потисна реакцията на тялото си от тази близост и бутна Робин назад.

— Слушай — каза му с напрегнат шепот, — тук няма сензори. Аз настоях за това. Може би скоро няма да е така, но поне досега не са имали време да ги монтират. В момента можем да говорим наистина само двамата.

— Добре. Обичам те!

— Не бъди глупав — каза тя, макар че от думите му леко й се зави свят. — Трябва да измислим какво да правим. Знаеш какво ще ти се случи, когато дадеш на Майлоу цялата информация. Той ще те убие.

Робин все се усмихваше, облегна се небрежно на умивалника.

— А ти обичаш ли ме? Струва ми се, че знам, но ми е по-приятно да го чуя от тебе.

Идваше й да извика „Да!“ с цяло гърло. Майко Богиньо, какво става с нея? Успя да каже колебливо:

— Моля те, би ли говорил сериозно?

— Но аз говоря сериозно.

— И ще бъдеш съвсем сериозно мъртъв, ако не направим нещо! Но не ми идва на ум нищо по силите ни… щом Ашли е на страната на Майлоу, ставаме безпомощни. А на тебе хрумна ли ти нещо?

Той въздъхна и скръсти ръце на гърдите си.

— Всичко, което можем да направим, е да печелим време и да чакаме благоприятна възможност.

— Възможност? Възможност за какво!

— Да избягаме… или нещо друго — Той сви рамене. — Все ще се появи удобен случай.

— О, трябва да благодаря на Майката Богиня за късмета да съм в съюз с такъв гениален стратег… А пък аз не знам защо вече се тревожех.

Той се разсмя.

— Твърде много си блъскаш главата.

Тя също се разсмя. Всичко поне наглед беше абсолютно безнадеждно, но не можеше да устои на неговото непобедимо добро настроение. Може положението да не е чак толкова лошо. Може би той крие някакво преимущество за последния момент…

Когато пак я прегърна, тя не се дръпна и се остави на мощната вълна желание. Потръпна от удоволствие, когато устните им се срещнаха. Бързо потисна смътното чувство на вина от неописуемо приятните си усещания. Остави се той да я заведе в нейната спалня. Отпуснаха се на леглото и той бавно я съблече. После също се освободи от дрехите си. Този път тя не извърна погледа си.

— Не ме докосвай тук — сънено каза тя. — Моля те.

Той я целуваше между гърдите, но спря и подпря брадичката си на лакът.

— Не ти ли е приятно?

— Имах рана преди много време… Ей такава…

Тя прокара пръст по цялата линия от шията до корема си. Усещаше ръката си тежка. И цялото си тяло. Беше уморена, унасяше се в уютната топлина на дрямката. Любиха се великолепно, до изтощение.

— Но сега не личи да е имало рана — каза Робин.

— Оздравя напълно… поне отвън. Но отвътре я усещам. Не ми е приятно да ме пипат на това място… Един Хазини го направи, едва не ме уби.

Той я погали по бузата.

— Не мисли за това. Заспивай.

Леглото леко потрепери. Въздушният кораб се раздвижи. Флотилията тръгваше на юг и все още живите във Феникс Две оставаха сами да се справят с бедите си. И с Хазини. Тя каза:

— Според тебе Майлоу шегуваше ли се?…

— За кое, мила?

— За Хазини… само се бил надявал, че всички проникнали в кораба са избити.

— Тези същества те плашат, нали?

— Ужасяват ме. Щеше да разбереш, ако беше видял само едно отблизо. Смразяващи са. Те са просто машини, пълни с ненавист… създадени от хора машини за омраза, само ядат, размножават се и убиват хора. Живи оръжия. Само като си помисля, че и едно може да е останало в кораба… Уф! — Тя се сгърчи.

Робин я прегърна.

— Ей, всичко е наред! Вече не си сама. Имаш мен. Винаги ще те пазя.

На Джан много й се искаше да повярва в това.

Майлоу се наведе срещу вятъра, очите го боляха. Едва не падна и стоящият до него паяк протегна механична ръка да го задържи. Майлоу се страхуваше, че заради малкото си телесно тегло лесно може да бъде отнесен от вятъра.

— Все още се движим твърде бързо! — извика той. — Намали скоростта! Намали!

— Спрямо земята скоростта ни е нулева, Майлоу — каза Карл с безизразния си глас.

Ашли беше потънала в мрачните си настроения и не говореше с Майлоу от сутринта, а точно това му трябваше.

— Причината е в този югозападен вятър, достига четиридесет мили в час. Откъм брега идва буря.

— Господи — промърмори Майлоу. Ядно изгледа Робин, който направо го вбесяваше с невъзмутимото си спокойствие. Дано копелето не е намислило някакви хитрини. — Хайде, отваряй това нещо и се дръпни настрани.

Майлоу с подозрение наблюдаваше как Робин отваря люковете на своята летяща машина, после послушно отстъпва назад. Майлоу заповяда на един паяк да влезе вътре.

— Е, как е! — попита.

— Безопасно е — каза Карл. — Можеш да влезеш.