— Тогава ти заповядвам да се подчиняваш на всичко, казано от тази жена. Името й е Джан. Регистрирай гласовите й характеристики… — Той се запъна. — Джан, кажи нещо на Играчката.

— Ъ-ъ-ъ… здравей, Играчко. Казвам се Джан.

— Името и гласовите характеристики са регистрирани — недоволно каза компютърът. — Рин, никак няма да се зарадват в Шангри Ла, ако заведеш тази жена там.

Робин не отговори. Джан го погледна — този път наистина беше изпаднал в безсъзнание.

— Играчко! — извика, докато се наместваше в кабината. — Заповядвам ти да затвориш люковете!

— Всичко, което поискаш.

Люковете едновременно се притиснаха на местата си.

Джан намести колкото можа по-удобно Робин в единия край на креслото и се изви настрана до него. Беше в твърде неудобна поза, можеше да се подпира само на бедрото и рамото си.

— Покажи ми какво става навън!

Обзорните екрани светнаха.

Един от тях показваше дука и Ламон, който лежеше неподвижно. На корема му имаше кърваво петно, Джан беше сигурна, че е мъртъв. Дукът ставаше в този момент. Обърна се, видя затворения люк и скочи към машината с уста, разтворена в безмълвни крясъци. Запълни целия екран и изчезна. Чу се приглушен тътнеж. Сигурно удряше с юмруци по люка.

— Играчко, издигни се, после задръж на място.

Джан следеше картината на другите екрани по време на издигането. Забеляза Звяра на един от тях. Гонеше двама души, в които тя разпозна принца и принцесата. Той я крепеше да не падне. Средният пръст на Звяра стърчеше нелепо изкривен, като че ли нещо го беше пречупило, но дори с това тромаво клатушкане скоро щеше да настигне бавно тътрещите се хора.

Тя погледа още малко екрана и каза:

— Имаш ли оръжия?

— Да.

— Тогава моля те, унищожи онова същество долу.

— Кое по-точно? Виждам три.

— Най-голямото.

— Ей сега!

Носът на Играчката се завъртя и потъна надолу. Джан усети слабо потрепване и видя на екрана нещо да се спуска устремно към Звяра, оставяйки опашка от пара след себе си. Звярът се разтресе и се опита да спре. Вдигна въпросително показалеца си, като че се опитваше да открие откъде беше дошъл ударът. След миг се пръсна, огромни парчета древна димяща плът се разлетяха по пода на обширния пазар.

Взривната вълна беше съборила принца и принцесата. Без да се увери, че са невредими, Джан заповяда на Играчката да излезе през дупката в покрива.

Гледаше смаляващата се под тях сграда. Вече не я интересуваше какво става с дука, с неговите отвратителни деца и с другите оцелели. Каза на Играчката:

— А сега към Шангри Ла!

Майлоу се събуди с необичайно гаден махмурлук. Болката го риташе отвътре по главата, в устата имаше странен вкус. Чудеше се защо. Не беше препил с вино предишната нощ. Изпъшка и протегна ръка към Тайра. Поне за малко можеше да го отвлече от неприятните усещания.

Ръката му не я напипа. Отвори натежалите си от съня очи и видя, че тя не е в леглото. Той седна раздразнено. Нямаше никакъв признак, че е някъде наоколо. А знаеше, че трябва да поиска разрешение от него, за да излезе от стаята.

— Тайра? Къде си? — повика той.

Май пак щеше да се наложи да й даде урок. Мисълта за това веднага го ободри.

Измъкна се от леглото и се залюля, притиснал с длани главата си, почака тревожещата го болка да утихне.

— Тайра! — викна ядосано.

Не последва отговор. Отиде до банята и рязко отвори вратата. Празна. Същото беше в кухнята и хола. Тази кучка си е позволила да излезе от апартамента! Заслужаваше да й съдере кожата от задника!

Тръгна тежко към изхода… и спря. Устата му се отвори от изумление. Нормалната врата, направена от някаква лека пластмаса, беше изчезнала. Мястото й заемаше врата от метал. Нямаше дръжка.

Майлоу пристъпи до нея и я бутна. Не помръдна, стори му се здраво заклещена.

— Ашли! — извика той. — Майната му, какво става тук?

Ашли не се обади. Той още дълго крещя и към нея, и към Карл, но никой не отговори. Започна да рита вратата, заблъска по нея с юмруци.

Отварянето на прозорче го свари неподготвен. Лицето на Шан, мъжа от Минерва, му се усмихваше снизходително. Онзи беше сред малцината, на които беше позволено да останат в Небесния Ангел.

— Това няма да ти помогне — каза той на Майлоу. — Тя няма да те пусне да излезеш.

— Какви ги говориш? Какво става? — настоятелно попита Майлоу.

— Това ти е наказанието — каза Шан. — Ашли вече не те харесва. Особено след като си я заплашил, че ще я унищожиш. Ти ще останеш тук. Ще виждаш само мен. Тя махна всички звукови и визуални системи от твоето жилище. Отрязан ти е достъпът до нея и Карл. Когато припасите в твоята кухня свършат, аз ще ти нося храна.

„О, Боже!“, просъска Майлоу. Трябваше да очаква нещо подобно. Но поне тя не го уби, нито го изхвърли на земята. Господи, тази тъпа, смахната електронна кучка! Сигурно е накарала Шан да сложи приспивателно във виното му снощи и докато се е търкалял в несвяст, тя е сменила вратата.

— Къде е момичето? — попита Майлоу. — Къде е Тайра? Не може ли поне тя да ми прави компания?

Шан поклати глава.

— Ашли ти я взе и ми повери грижите за нея. Отнасял си се твърде зле с нея. Много време ще й трябва да се съвземе.

Майлоу го гледаше в безмълвна ярост. Да му вземат жената, за да я получи този кротък скапаняк от Минерва! Поредният налудничав каприз на Ашли.

Помъчи се да овладее гнева си. Не е нужно да влошава положението си още повече. Възможно най-спокойно той каза:

— Чудесно, но колко ще продължи тази глупост? Кога ще мога да изляза оттук?

— Никога — каза Шан и трясна прозорчето.

© 1989 Джон Броснан

© 1993 Владимир Зарков, превод от английски

John Brosnan

The War of the Sky Lords, 1989

Източник: http://www.bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

Scan&OCR: Георги и Венцислав

Публикация:

ВОЙНАТА НА НЕБЕСНИТЕ ГОСПОДАРИ. 1993. Изд. Вузев, София. Биб. Фантастика. Серия Небесните господари, №2. Фантастичен роман. Превод: от англ. Владимир ЗАРКОВ [War of The Sky Lords, John BROSNAN (1989)]. Художник: КАМО. Формат: 18 см. Офс. изд. Тираж: 15 000. Страници: 296. Цена: 19 лв. ISBN: 954-422-006-2.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/443]

Последна редакция: 2009-04-18 19:08:04