Тя сложи листа на масата, встрани от разлятото вино. Принцът сложи до него писалка.

Дукът дълго се взираше в листа, после си наля остатъка от виното. Изпи го на един дъх, взе писалката и тъжно отбеляза:

— Явно това не беше най-добрата година за мен.

Джан изпищя, когато лапите я сграбчиха. Гадината беше невероятно силна. Изтръгна оръжието от ръката й и я събори на пода. Тя не преставаше да пищи, сви се в очакване на смъртоносния удар. В този миг я заслепи светлина. Ашли беше решила точно сега да включи осветлението. Джан стисна клепачи, не искаше да вижда Хазини, който я държеше в стоманената си хватка. Тя напразно опитваше да се свие на кълбо, за да опази шията и корема си…

Пронизителен детски кикот звънна в ушите й. Лапите я пуснаха. Тя отвори очи. Над нея стоеше ухиленият Майлоу.

— Да си беше видяла лицето — каза й той.

Някой вървеше по коридора зад нея. Робот-паяк.

Зад него се виждаха още няколко. Първият паяк радостно се обади с гласа на Ашли:

— Ей, Джан, страшно смешна беше!

Появи се и Робин. Два от паяците се движеха плътно до него. Видя я и лицето му стана угрижено, опита се да дойде при нея, но един от паяците го хвана. Джан изгледа Майлоу и стана. Гледаше го отвисоко, опитваше се да прикрие избледняващия ужас зад презрителна надменност.

— Значи това са ти шегите? — попита тя. — А Хазини въобще не са проникнали в кораба, нали?

— О, някои успяха — каза Майлоу, — но роботите избиха всички. Поне се надявам да са избили всички.

Гримасата му стана още по-злорада. Джан каза:

— Не си направил нищо лошо на Киш и Шан, нали?

— Никой не се е занимавал с тях. Заключени са в стаите си. По-късно ще трябва да решат дали ще ми прислужват, както го правеха за тебе — повече харесвам хората като слуги, отколкото механизмите. Иначе ще ги преместя в някой от другите кораби, а там животът ще им се стори доста по-труден. А сега елате с мен в лазарета. Искам да направя нещо, преди да се заема с уведомяването на човешките стада в другите кораби, че началството е сменено…

Джан неспокойно вървеше след Майлоу към най-близкия лазарет. Робин беше до нея. Отвсякъде ги заобикаляха роботи-паяци. Досега не бяха имали възможност да поговорят, но Джан виждаше, че изглежда твърде самоуверен въпреки положението. Майлоу въодушевено описваше какви промени е замислил за останалите кораби от флотилията.

— … Онези хленчещи идиоти даже няма да усетят откъде е дошъл ударът, когато се заема с тях. Мислеха си, че имат причини да се оплакват от тебе! По дяволите, отсега нататък свърши безгрижният живот за тях. Ако искат да останат, ще работят, иначе ги изхвърлям на земята…

— Давай, Майлоу! — бълбукащо се разсмя един от паяците. — Ще им покажем на тези къде зимуват раците. — Ашли се държеше все по-инфантилно.

Майлоу заведе групата до една медицинска машина. Махна на Робин.

— Хайде, събличай се и влизай в това нещо.

Робин каза:

— Защо? Чувствам се великолепно.

— Искаш ли да се обзаложим докога ще се чувстваш така, ако не ме слушаш? Прави каквото ти казвам! — заповяда Майлоу.

Робин сви рамене и с поглед се извини на Джан, после бързешком смъкна средновековните си дрехи. Няколко паяци предаваха похотливото пъшкане на Ашли, а Джан се опитваше да не гледа голия Робин, застанал пред машината, която вече бе извадила навън люлката, за да легне в нея. Той се канеше да го направи, но се поколеба и свали пръстен от ръката си. Обърна се и го подаде на Джан.

— Моля те, вземи го. За спомен, ако нещо се случи с мен.

Джан го взе. Майлоу с удоволствие каза:

— Каква хубава сценка от мелодрама, Робин Худ! Но това е само медицинска машина, а не грил за хора.

— Времето е пред нас. Сигурен съм, че после ще измислиш и нещо друго — каза Робин и легна в люлката.

Тя се плъзна обратно в машината. Джан сложи пръстена на средния си пръст. Представляваше обикновено златно кръгче с единствен малък скъпоценен камък.

— Да поръчам ли на Ашли да потърси някаква сватбена песничка от записите? — каза Майлоу, който я наблюдаваше.

Джан каза:

— За какво е всичко това? Защо правиш с него тези неща?

— Той ми надрънка глупости — имал присадка в главата, с която управлявал машината си. Можел да я взриви от разстояние, ако се наложи, а и нас заедно с нея. Не му вярвам. — Обърна се към паяците. — Ашли, включи се в тази машина! Искам той да бъде обстойно прегледан. Потърси има ли нещо в повече, независимо дали е механично или биологично.

— Ей сега, капитане.

Прегледът отне само няколко минути.

— Абсолютно нищо! — докладва Ашли. — Само е лъгал.

Люлката започна да излиза от медицинската машина. Джан оглеждаше тревожно Робин, но той явно беше невредим. Преди пак да извърне поглед от неговата голота, успя да забележи, че белегът на лицето му е изчезнал.

— Добре, Робин Худ, навличай твоите смешни парцали — заповяда Майлоу.

Когато Робин се облече, Майлоу каза:

— Вече е време да си поговорим делово. В твоята машина няма никаква система за саморазрушение, нали?

Робин пипна бузата си, където преди се виждаше белегът, погледна за миг Джан и каза на Майлоу:

— Няма.

— Значи ако накарам някой от роботите да отвори люка, нищо няма да се случи — продължи Майлоу.

— Абсолютно нищо. Във всяко отношение. Ще можете да влезете вътре, но тя няма да полети. Подчинява се само на мен.

— Това въобще не може да ме учуди — Майлоу не се притесни. — Но всички компютри могат да бъдат програмирани наново, а аз съм сигурен, че ти имаш и необходимите кодове, и знанията за такова препрограмиране. Прав ли съм?

Робин не отговори. Майлоу каза:

— Хайде, Ашли…

Един от застаналите до Джан паяци изведнъж скочи към нея. Стегна я през кръста с хващащо пипало, а до гърлото й забръмча режещ инструмент. Тя се вцепени от страх.

— Не!… — изкрещя Робин.

Майлоу вдигна ръка да го успокои.

— Отпусни се — каза на Робин. — Нищо лошо няма да й се случи, стига ти да се съгласиш да ми помагаш във всичко, когато му дойде времето да направим промените в твоята машина и тя да се подчинява на мен. Даваш ли дума? Иначе твоят Небесен Ангел ще умре, а аз ще използвам и други, още по-неприятни методи, за да получа твоето съдействие.

— Това е номер — каза Джан на Робин, като се опитваше да не гледа бръмчащия до гърлото й инструмент. — Той няма да позволи да ме наранят.

— Не бъди толкова сигурна. А може и изборът да не бъде в мои ръце, ако се стигне до отрязване на главата ти. Ашли би могла да поеме инициативата…

— Пусни я! — с треперещ глас каза Робин. — Ще направя каквото поискаш. Кълна се.

— Вярвам ти, о Робин от Шерууд! — Майлоу се ухили. — Никога преди не съм виждал любовта да грее тъй ярко в нечии очи. Ти наистина си опиянен от своята девойка Мериън. Щом имам малко свободно време, ние с тебе ще прекараме интересни часове, за да ме въведеш в приятните изненади на твоята чудесна машина. Особено любопитен съм какви са оръжейните й системи. Но сега трябва да се заема с по-спешни проблеми… Ашли, нека придружителите им да заведат тези двамата в жилището на Джан. Струва ми се, че искат да останат насаме. Но ги пази добре.

— Чакай, Майлоу — каза Джан. — Какво смяташ да правиш?

— С вас двамата ли? Засега нищо, ако ми сътрудничите и се държите послушно.

— Не, питах те за флотилията… и за хората на земята.

— Вече ти казах какво ще правя с флотилията — ще наложа Новия ред. И само ако посмеят да проявят неподчинение, ще ги смажа на минутата.

— Ама разбира се! — оживено каза Ашли.

— А населението на Феникс Две, по-точно остатъците от него, ще трябва да се оправят сами. Флотилията ще се насочи на юг. Време е да видим каква съпротива могат да ни окажат в небесата над Южна Америка…

— Поне няма ли преди това да унищожиш гнездата на Хазините? — попита Джан.

— Тази нощ опекохме поне хиляда от гадините, защо да губим още енергия? И защо да си правим труда? Феникс Две умира. Сама откри, че заразата не може да бъде спряна.