— Просто търсим отговорите, госпожо — отвърна Маркс.

— Тогава ви съветвам да направите алкохолен тест на момчето. Доколкото знам, се е движело в компания на алкохолици. Сигурно се е напило и е паднало в реката. Раните му може да са от удар в скалите или дори от животни. В околностите на града често се разхождат койоти.

— Разбира се, госпожо. Вече сме направили тестове. Макар че му беше останала малко кръв, тя все пак би могла да ни даде някакви отговори.

— Чудесно. Сигурна съм, че така много неща ще се изяснят. Като например, че момчето е било пияно, а много вероятно дори надрусано. Можете да намерите много по-логични причини за смъртта му от вампирско нападение. И така, приключихме разговора си, нали?

— Още един въпрос, госпожице Редбърд. Къде бяхте в четвъртък между девет и десет часа?

— Вечерта ли? — попитах.

— Да.

— Бях на училище. Тук, в клас.

Мартин ме погледна неразбиращо.

— Училище? По това време?

— Може би трябва да си научите урока, преди да разпитвате учениците ми. Часовете в «Дома на нощта» започват в осем вечерта и приключват в три през нощта. Вампирите са активни предимно нощем. — Заплашителната нотка все още се долавяше в гласа на Неферет. — Зоуи беше в час, когато е починало момчето. Сега вече приключихме ли?

— За момента приключихме със Зоуи Редбърд. — Маркс разгърна няколко страници на бележника, в който си водеше записки. — Сега трябва да говорим с Лорън Блейк.

Опитах се да запазя самообладание при споменаването на името, но почти подскочих и със сигурност се изчервих.

— Съжалявам, но Лорън замина вчера преди изгрев-слънце с частния самолет на училището. Отпътува до Източното крайбрежие, за да помага на нашите ученици в състезанието по Шекспирови монолози. Ще му предам да ви потърси, като се върне в неделя. — С тези думи Неферет отвори вратата и с красноречив жест отпрати двамата мъже.

Но Маркс се спря, преди да излезе. Все още ме гледаше. Бавно, той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади визитна картичка.

— Ако се сетите за нещо, каквото и да е, с което ще открием кой е причинил това на Крис, обадете ми се. — После се обърна и кимна на Неферет: — Благодаря ви за отделеното време, госпожо. Ще се върнем в неделя, за да говорим с господин Блейк.

— Ще ви изпратя. — Тя ме потупа по рамото и излезе да съпроводи двамата мъже.

Аз останах насаме с обърканите си мисли. Неферет излъга. Тя прикри не само срещата ми с Хийт и как той едва не намери смъртта си в нощта на Самхайн. Тя излъга и за Лорън. Той не бе напуснал училището вчера, защото точно тогава беше на източната стена с мен.

Стиснах здраво ръцете си, за да спрат да треперят.

Не успях да си легна преди десет часа сутринта. Деймиън, Близначките и Стиви Рей искаха да им разкажа подробно за разпита, а и аз нямах нищо против. Мислех си, че като се върна отново към детайлите, може да разбера какво всъщност става. Грешах. Никой не се сети за логична причина, поради която огърлицата се е намирала до тялото на Крис. Да, проверих и моята, но тя се намираше необезпокоявана в кутията ми за бижута. Според Ерин, Шоуни и Стиви Рей именно Афродита стоеше зад подхвърлянето на огърлицата, а може би дори зад убийството. Аз и Деймиън не бяхме убедени. Вярно, че тя не понасяше хората, но не е толкова лесно да отвлечеш и да убиеш едро момче като Крис. Тя определено не се занимаваше с хора. И да, тя имаше такава огърлица, но Неферет й я взе и я даде на мен в нощта, когато ме направи лидер на нейното място.

Освен мистерията с огърлицата обсъждахме и как тази «смърдяща кучка Кайла», както Близначките я нарекоха, без съмнение е казала на полицаите, че аз съм отговорна за убийството, защото не можеше да се е побъркала от ревност. Очевидно ченгетата не разполагаха с истински заподозрени, щом се бяха домъкнали тук само заради думите на ревнива тийнейджърка. Естествено приятелите ми не знаеха нищо за историята с пиенето на кръв. Все още не бях събрала достатъчно смелост да им кажа, че пих от кръвта на Хийт. Така че им разказах същата редактирана версия, която пробутах и на полицаите. Единствените хора, които наистина знаеха какво се бе случило (освен самият Хийт и «смърдящата кучка Кайла»), бяха Неферет и Ерик. На Неферет разказах сама, а Ерик ме завари точно след края на сцената, така че всичко му беше ясно. Като стана дума за него, много ми се искаше вече да се връща. През последните дни се случиха толкова много неща, че на практика нямах време да се замисля за него и усетих липсата му едва сега, когато ми се искаше да поговоря с някого за случилото се. И този някой да не е Висшата жрица.

Неделя, напомних си, докато заспивах. Ерик ще се върне в неделя. В същия ден и Лорън щеше да се върне. (Не, не мога да мисля за това, което може би се случва между нас и че то е едно от нещата, с които бях «заета» през последните дни и отвличаше мислите ми от Ерик.) И защо, по дяволите, двамата полицаи искаха да говорят с Лорън? Никой от нас не успя да измисли евентуална причина.

Въздъхнах и опитах да се отпусна. Наистина мразя, когато трябва да спя, а не мога. Но няма как просто да изключа съзнанието си. Не само случаят с Крис и Брад се въртеше в главата ми. Съвсем скоро щеше да се наложи да звънна във ФБР и да се преструвам на терорист. Ако добавим към това и ритуала, който трябваше да ръководя, не е никак чудно, че имах главоболие.

Погледнах към часовника. Показваше десет и половина. Още четири часа и трябва да се обадя на ФБР, а после да се ослушвам за новини, свързани с инцидента, който, да се надяваме, няма да се случи. Новини очаквах и за Брад, като силно се надявах да са го намерили жив. А накрая някак щях да проведа ритуала (дано да не стана за смях).

Стиви Рей, която явно можеше да заспи и на челна стойка по време на пясъчна буря, похъркваше блажено в леглото си. Нала се беше настанила на възглавницата ми. Дори тя беше спряла да ми досажда и дишаше спокойно в котешкия си сън. За момент се притесних дали не е трябвало да я заведа да я проверят за алергии. Тя наистина кихаше доста често. Но реших, че излишно се притеснявам. Котката беше дебела като охранена пуйка. Искам да кажа, че коремът й изглеждаше като торба, в която би могла да скрие цяло стадо от бебета кенгуру. Навярно това бе причината за кихането й. Не е лесно да носиш в себе си толкова котешка храна.

Затворих очи и започнах да броя овце. Буквално. Би трябвало да проработи, нали? Представих си една голяма ливада, а на нея една кошара и цяло стадо пухкави бели овце, които прескачаха през портата една по една. След 56-ата овца номерата започнаха да ми се размиват и се появиха проблясъци на сън, в който овцете носеха червено-белите екипи на «Съюза» Имаше и овчарка, която ги пропускаше през портата. Бавно започнах да се издигам над сцената с ливадата и овцете, сякаш съм Супермен. Не виждах лицето на овчарката, но дори в гръб можех да кажа, че е висока и красива. Имаше дълга кестенява коса. Сякаш усетила, че я наблюдавам, тя се обърна към мен и зелените й очи срещнаха моите. Усмихнах се. Естествено, Неферет командваше парада даже и в съня ми. Аз й помахах, но вместо да ми отвърне, тя присви очи заплашително и се завъртя. Ръмжейки като диво животно, тя грабна един от футболистите-овце, вдигна го и с отработено движение преряза гърлото му с неестествено дългите си нокти, след което зарови лице в окървавеното му гърло. Бях ужасена и отвратена от това, което Неферет вършеше, и исках да отместя поглед, но не можех… не… Тогава тялото на овцата започна да трепти, сякаш го гледах през мараня. Примигах и това вече не беше овца. Беше Крис Форд, а мъртвите му очи бяха широко отворени и укорително вперени в мен.

Изпъшках тежко и откъснах очи от кръвта му, надявах се да се отърва от ужасния сън, но тогава забелязах, че Неферет вече не е там. На нейно място имаше друг човек, който пиеше от кръвта на Крис. Беше Лорън Блейк, а очите му се смееха към мен през червената река от кръв. Не можех да отместя поглед. Взирах се, взирах се, взирах се…