Междувременно може да положи усилия да установи добри отношения между страната му и Изменниците. Той се обърна към Чари и се усмихна.

— Повече за Гилдията? Какво искаш да знаеш?

Слънчевата къща отговаряше на името си. Градината и руините се къпеха в слънчеви лъчи, а по-ярките цветя грееха сред морето от зеленина. Скелин чакаше Сери под същия навес, където се бяха срещнали предишния път, а наблизо стоеше телохранителят му.

Гол спря на същото разстояние от навеса като другия мъж. Сери продължи напред, устоявайки на порива да се обърне и да погледне зад гърба си, но не към своя приятел и телохранител. Както винаги, той бе наредил на някои от хората си да ги последват и наблюдават отдалеч, готови да се притекат на помощ при нужда или да предупредят за приближаваща опасност. Наричаше ги „сенчестата стража“. Само че този път сред познатите лица имаше и едно ново.

Аний. Тя учеше бързо. Беше гъвкава и пъргава, понякога твърде безразсъдна. Но се оказа, че поемаше рискове повече от незнание, отколкото от глупост и приемаше инструкциите на Гол с ентусиазъм и схватливост. Нареждайки й да го следва и да наблюдава бе най-безопасният начин да я накара да се чувства така, сякаш върши работата, която бе поискала, без да рискува да разкрие самоличността й или да я постави в реална опасност.

Но улиците, през които бяха минали, не бяха от най-безопасните и той не спираше да се притеснява, че някой глупав главорез ще опита да й направи нещо и това ще доведе до бой.

Когато Сери стигна до навеса, Скелин се изправи да го посрещне.

— Какво имаш да ми казваш, приятел? — попита го Крадецът.

— Няколко новини, които научих онзи ден.

Разказът на продавача на роет и чуждестранната му помощница накара Скелин да се намръщи. Сери излъга за източника на информация, заявявайки, че една миячка е дочула разговора. По-добре беше да не замесва Аний в това.

— Хм — беше единственото, което каза Скелин. Той изглеждаше недоволен. Може би дори ядосан.

— Освен това съобщих на приятелката ми, че искаш да я видиш — додаде Сери. — Тя прие.

Погледът на Скелин просветна и той изпъна рамене.

— Така ли? — той потри ръце и се усмихна. — Добре, очаквам го с нетърпение. А що се отнася до лошите ти новини… Ще проверя — той въздъхна. — Не изглежда добре, нали? Първо я виждат на моя територия, а сега работи за един от моите продавачи на роет.

— Освен ако не са нечии други продавачи на роет.

Устните на другия Крадец се разтегнаха в крива усмивка.

— Което ги прави още по-лоши новини. Ще те уведомя какво съм разкрил — в гласа му се промъкна твърда, почти заплашителна нотка. „Това може да се очаква от човек с неговата власт и богатство“ — помисли си Сери и кимна с глава. Двамата се сбогуваха учтиво, разделиха се и поеха в различни посоки. „След всичките усилия, които вложих, за да стигна дотук, тези срещи винаги ми се струват твърде кратки. Но мисълта да седя и да си бъбря със Скелин също не ми допада. Не знам защо. Може би защото непрекъснато очаквам отново да се опита да ме накара да продавам роет за него“.

Гол се присъедини към Сери и двамата тръгнаха към града. „Слънчевата къща“ беше вече на няколко пресечки, когато от една врата се появи някаква фигура и тръгна към тях. Сери се напрегна, но се отпусна, когато разпозна Аний, ала после отново се стегна, осъзнавайки, че тя е нарушила заповедите му. Момичето не биваше да се приближава до него, докато не се приберат обратно в убежището.

„Може би иска да ме предупреди за нещо“.

Аний му кимна учтиво със сериозно изражение на лицето, след което тръгна редом с него.

— И така — рече тя с нисък глас. — Имаш ли добра причина да работиш заедно с Краля на роета?

Сери я погледна развеселено.

— Кой го нарича така?

— Половината град.

— Коя половина?

— Нисшата.

— Аз съм от нисшата половина, как така не съм го чул?

Тя сви рамене.

— Стар си и изоставаш с новините. И така. Имаш ли добра причина?

— Да.

Двамата продължиха да вървят известно време мълчаливо.

— Защото аз ненавиждам този мъж — каза внезапно тя.

— Така ли? И защо?

— Защото тук нямаше роет, докато той не се появи.

Сери се намръщи кисело.

— Ако не беше той, някой друг щеше да го внесе.

Тя се намръщи.

— Ти защо не го продаваш?

— Имам си принципи. Доста елементарни, но това може да се очаква. Аз съм Крадец.

— Има огромна разлика между онова, което правиш ти, и онова, което прави той.

— Ти нямаш представа какво правя аз.

— Така е — тя се намръщи. — И не бързам да разбера. Но… ти защо не продаваш роет?

Той сви рамене.

— Роетът прави хората ненадеждни. Загубят ли интерес към работата, те спират да взимат заеми. Не могат ли да работят, спират да си плащат заемите. Ако се разорят, не могат да си купуват разни неща. А ако умрат, вече не стават за нищо. Роетът не е добър за търговията — освен ако стоката не е самият той. Ако беше като бола, веднага щях да се наредя на опашката да го продавам.

Аний кимна и въздъхна.

— Определено прави хората ненадеждни. Имаше… имах един приятел. Работехме заедно, щяхме да… правим разни неща заедно. Той ми помогна, когато ти ми каза, че трябва да се скрия. Но парите взеха да свършват много по-бързо от очакваното. Знаех, че приятелят ми взима роет, само за да се отпусне и да заспи. Когато запасите му свършиха, той излезе да вземе още. Отидох до съседа, да поговоря с жена му, така че не бях вкъщи, когато приятелят ми се е върнал. С двама главорези. Чух ги да разговарят. Моят тъй наречен „приятел“ възнамеряваше да ме продаде.

Сери изруга.

— Той знаеше ли, че се криеш?

— Да.

— Значи и главорезите са разбрали.

— Сигурно.

Сери погледна към Гол.

— Сигурно са искали да продадат Аний на някой, който да може да я използва срещу теб — каза едрият мъж. — Приятелят й се е интересувал единствено от бързите пари.

— Значи в града има двама главорези, които знаят твърде много — рече Сери и се обърна към Аний. — Искаш ли бившият ти приятел да бъде убит?

Тя го погледна остро.

— Не.

Той се усмихна.

— Имаш ли нещо против да убия главорезите?

Очите й се разшириха, но тя бързо ги присви.

— Не.

— Добре, защото щях да ги убия, независимо дали ти харесва или не. Но ми се ще да съм сигурен, че съм убил правилните хора, а това ще стане по-лесно, ако ми ги посочиш.

Тя кимна с глава. Те свиха в една по-широка улица, която беше пълна с превозни средства, хора и шум. Той снижи глас.

— Просто за твоя информация, причината за днешната ни среща беше да намерим човека, от когото се криеш.

Аний спря да оглежда улицата и се втренчи в него.

— Предполагам, че това е добра причина да разговаряш с Краля на роета. Мога ли да гледам, докато убиваш убиеца?

— Не.

— Защо?

— Защото няма да я убия. Съмнява ме, че ще успея, дори да опитам.

— Жена ли е? Защо да не я убиеш? — тя го погледна смутено.

Той се засмя.

— Не се тревожи. Ще ти обясня, когато му дойде времето.

„Обзалагам се, че на Регин му се иска да е тук“ — помисли си Сония, докато водеха младата лечителка към площадката в Заседателната зала. Жената не работеше в болницата, затова черната магьосница не я познаваше много добре. Аейди Винара й беше обяснила, че лечителката произхожда от не чак толкова влиятелен Дом — най-младата дъщеря бе изпратена в Гилдията за престиж и за да изцелява безплатно семейството.

Лечителката бе чута да казва как е правила магия за някакъв контрабандист и когато научиха за това, Висшите магове я призоваха на Изслушване. Според слуховете контрабандистът й беше братовчед. За пръв път някой беше обвинен в нарушаване на новия закон, който забраняваше на магьосниците да работят за престъпници.