Обществената баня „Черното ведро“ не беше толкова чиста, колкото би предпочел Сери. Вътре миришеше на мухъл и евтин парфюм, който трябваше да скрие миризмата, а по халатите, които получиха двамата с Гол, имаше доста интересни петна и шевове. Но помещението бе единственото място, което им даваше добър изглед към заложната къща, затова трябваше да го проучат.

Отведоха ги в съблекалнята и ги оставиха там. Тя се намираше на първия етаж, а прозорците бяха закрити с евтини неукрасени паравани, които скриваха клиентите от минаващите по улицата хора. След като облякоха халатите, Гол се изниза от съблекалнята, за да проучи съседните стаи, а Сери премести един стол до прозореца. Бутна леко паравана встрани и доволно се усмихна, когато пред погледа му се появи заложната къща.

Вратата отново се отвори, но това бе връщащият се Гол.

— Какво мислиш?

— В съседните стаи няма никой, но не мога да гарантирам за стълбището. Можем да разговаряме, но тихо — после се намръщи. — Доста е занемарено.

— И обслужването не струва — съгласи се Сери. — Сигурно е заради липсата на персонал — той посочи прозореца. — Но гледката е добра.

Гол се приближи и надникна.

— Определено.

— Ще трябва да се редуваме. Единият наблюдава, докато другият се къпе.

Едрият мъж се намръщи.

— Дано водата не е толкова зле, колкото мирише тук! — той придърпа един стол и седна. — Нашата приятелка спомена ли как смята да свърши работата?

Сери поклати глава. Посланието на Сония беше шифровано и казваше само, че тя ще се заеме с проблема, към който бе привлякъл вниманието й, благодареше му за информацията и му казваше да изпраща в болницата всякви новини. „Очевидно го е шифровала в случай, че писмото бъде заловено. Щом казва, че сама ще се заеме с проблема, значи едва ли е казала на Гилдията. Те не биха я оставили да се заеме сама с жената“.

На вратата се почука. Сери бързо плъзна паравана на мястото му пред прозореца.

— Влез! — извика той.

Вратата отвори същата слаба млада жена, която ги бе довела в съблекалнята. Тя не смееше да ги погледне в очите.

— Банята е почти готова. Топла ли искате да бъде водата или гореща?

— Гореща — отвърна Сери.

— Искате ли да я ароматизирам? Имаме…

— Не — прекъсна я твърдо Гол.

— Имате ли малко сол? — попита Сери. Беше чувал, че солената баня е добра за схванати мускули, а той все още се чувстваше леко вдървен от тренировката, която бе провел сутринта. Освен това солта прочистваше застоялата вода.

— Имаме — тя каза цена, която накара Гол да повдигне вежди.

— Ще вземем — каза й Сери.

Момичето кимна учтиво и излезе от стаята. Сери се обърна към прозореца, дръпна отново паравана и погледна навън. Улицата беше доста оживена.

— Трябва ли да убедим Макин Закупчика да ни помогне? — попита Гол. — И без това го е страх от нея, така че едва ли ще предизвика подозрението й, ако се държи нервно.

— Той е от хората, които сътрудничат на онези, от които най-много го е страх — отвърна Сери. — Ако знае, че тя владее магията, той ще се страхува повече от нея, отколкото от нас.

— Тя го изгони от стаята, преди да отвори сейфа. Склонен съм да вярвам, че той не знае за магията й.

— Да, но…

Гол изсъска. Сери го погледна и установи, че приятелят му гледа през прозореца.

— Какво?

— Това тя ли е? Пред магазина на Макин?

Сери бързо се обърна към прозореца. Пред заложната къща стоеше приведена жена. Косата й бе прошарена. За миг Сери си помисли, че Гол се е объркал — дори бе готов да го подиграе за това — но тогава жената се обърна, за да огледа улицата. Крадецът изтръпна, разпознавайки лицето й.

Той се обърна към Гол. Приятелят му го гледаше. Двамата едновременно наведоха глави, оглеждайки парцаливите халати, в които се бяха увили.

— Аз ще ида — каза Гол. — Ти наблюдавай! — той скочи до купчината дрехи, които беше съблякъл и бързо започна да се облича. Сери се обърна отново към прозореца и проследи с поглед жената, която влезе в магазина.

Дарите на сърцето му отекваха в ушите. Той почувства как мускулите му бавно се напрягат.

— Още ли е там?

— Да — отвърна Сери. — Каквото и да правиш, не й позволявай да разбере, че я следиш. Ако трябва, дори плати на някого…

— Знам, знам — отвърна нетърпеливо Гол. Сери го чу да отваря вратата. В същото време видя, че и вратата на заложната къща се отваря и жената излиза навън.

— Тръгва си — каза той.

Гол не отговори. Сери се обърна и видя, че едрият мъж е изчезнал и вратата се полюшва, широко отворена. Той погледна отново към улицата и успя да зърне жената точно преди да се изгуби от погледа му. Миг по-късно се появи и Гол. Сери въздъхна с облекчение, когато видя, че телохранителят му се отправя с уверени крачки в същата посока.

„Внимавай, стари приятелю!“ — помисли си Сери.

— Ъъъ… извинявай за забавянето.

Той се обърна и видя, че на вратата стои момичето. Очите й се стрелнаха към паравана на прозореца, а след това се наведоха към пода. Сери дръпна паравана и слезе от стола.

— Банята готова ли е?

— Да.

— Добре. Приятелят ми трябваше да си тръгне. Води ме. Раменете й се отпуснаха при мисълта, че е изгубила един клиент, след което тя му махна да я последва и го изведе от стаята.

Робът проплака. Глава му бе стисната между големите длани на ашаки Тикако и Денил не се сдържа и потрепна. Макар съзнанието му никога да не беше прочитано от черен магьосник, по реакцията на роба можеше да се съди, че преживяването изобщо не е приятно.

Тикако изпъшка ядосано и раздразнено, и отблъсна роба настрани. Мъжът падна върху едното си рамо и побърза да изпълзи на четири крака от стаята, след като господарят му изкрещя да си върви. Останалите роби, които бяха коленичили наблизо и очакваха да бъдат разпитани, се свиха още повече, когато ашаки Тикако насочи вниманието си към тях.

Не бяха останали много роби. Досега Денил беше преброил около осемдесет. Никой от тях не беше дал някаква полезна информация за Лоркин и Тивара. Те дори не можеха да потвърдят, че Тивара е разговаряла с някого в имението.

Господарят посочи с пръст. Една млада жена неохотно се приближи със зачервени от дългото стоене върху грубия каменен под колене. Тикако я хвана за главата, още преди да е коленичила пред него. Жената сбръчи вежди й Денил не можа да не затаи дъх с надеждата, че точно тя пази тайната за местонахождението на Лоркин, макар това със сигурност да означаваше, че робинята ще бъде убита за укриването на информацията.

Сред продължителна пауза Тикако впери поглед в нея и с нечленоразделен гневен рев я отхвърли от себе си. Жената се стовари върху една от големите керамични вази, които бяха подредени край стената и по пода се разпиляха красиви цъфнали растения. Робинята бавно се надигна до седнало положение, примигна и очите й се изцъклиха.

Денил преглътна поредното проклятие. „Колко са брутални тези хора. Иска им се да се мислят за толкова благородни с всичките им ритуали и йерархията, но под повърхността са точно толкова жестоки, колкото ги описва историята“. Денил знаеше, че след днешния ден няма да му е лесно да забрави защо всички се страхуват толкова много от сачаканците, макар домакините му винаги да се държаха почтително и възпитано. Жестокостта им не бе породена от силата, която притежаваха, а от готовността им да я използват, за да се налагат над по-слабите от тях.

Жената не се изправи на крака. Никой от останалите роби не отиде да й помогне. Когато ашаки Тикако извика поредния роб, Денил бавно се отдалечи от ашаки Ачати и се приближи до нея. Тя примигна от изненада, но бързо отмести поглед, когато той приклекна до нея.

— Дай да видя — каза той. Тя покорно наведе глава и той огледа тила й. Имаше кръв и мястото бе започнало да отича. Той постави длан върху раната и се съсредоточи, изпращайки лечителска магия към нея. Очите й се разшириха и проблеснаха.