— Аз подкрепям промяната в закона. Или премахването на определението „хора с лоша репутация“, което не само ще облекчи натиска на ограниченията и предразсъдъците срещу учениците и магьосниците с нисш произход, но и ще наблегне върху „престъпниците“, с които всъщност не искаме да се свързват членовете на Гилдията.

Тя бе смаяна, че никой от Висшите магове не изглеждаше изненадан. Дори Ротан. „Очевидно са очаквали от мен да заема тази позиция. Надявам се заради правилността й, а не защото съм израсла в някогашните коптори“.

— Дори и след тази промяна слабостта на закона ще се съдържа в двусмислието на думата „престъпник“ или по-скоро кога определено действие се счита за престъпление — рече лорд Ерейк.

— Кралят няма да е доволен, че наричате законите му „двусмислени“ — засмя се лорд Пийкин. — В тях точно е определено какво е престъпление.

— Съгласна съм, че трябва да бъдат посочени определени дейности — рече лейди Винара. — В настоящия си вид, законите ни затрудняват да попречим на престъпниците да се възползват от магьосниците, когато те се намират в техните домове за удоволствия — дали когато са затънали в дългове на комар или когато умовете им са замаяни от алкохол, леки жени и роет. Ако зависеше от мен, продажбата на роет щеше да се определи за престъпление.

— Защо точно роета? — попита лорд Телано. — Той малко се различава от алкохола, а аз съм убеден, че на никой от нас няма да му хареса, ако виното бъде обявено за незаконно! — той се огледа, усмихна се и получи множество одобрителни кимания.

— Роетът причинява много повече злини — каза му Винара.

— И как точно?

Тя отвори уста, но в този миг гонгът звънна и тя поклати глава.

— Елате в Лечителницата, или в болниците на Черната магьосница Сония и ще научите истината за него.

Сърцето на Сония подскочи. Дали Винара не беше изследвала последиците от приема на роет, след като Сония й беше споменала за това? Тя погледна към възрастната лечителна, но вниманието на жената бе насочено към Телано. Той се извърна намръщен. „Чудя се защо се притеснява толкова от предложението на Винара. Не може като лечител да не е виждал ефекта, който роетът оказва върху жертвите си — дори да не е осъзнал все още продължителността му. Трябва да проуча отблизо нашия Декан по Лечителски умения и отново да поговоря с лейди Винара“.

Разпоредителят Оусън обяви края на обсъжданията и всички се върнаха по местата си.

— Някой желае ли да каже нещо, което не е споменавано досега? — попита той.

Неколцина магьосници вдигнаха ръце. Те бяха призовани на площадката. Първият предложи магьосниците да се подчиняват на същите закони като обикновените киралийци и изобщо да няма закони на Гилдията. Предложението му бе посрещнато от всеобщ ропот на недоволство. Вторият магьосник обяви, че законът трябва да се промени и предложението му за промяна включваше забрана за участие или облагодетелстване от престъпна дейност. Последва дълбокомислено мърморене. Последният магьосник каза само, че решението трябва да бъде оставено на краля.

— Кралят познава и признава законите на Гилдията, които са създадени от самите нас — увери го Оусън. След това се обърна към подиума. — Някой от Висшите магове иска ли да добави нещо?

Все още никой не беше предложил елементарната промяна за отпадането на „хора с лоша репутация“ от закона. Сония си пое дълбоко дъх и се приготви да стане.

— Аз — каза внезапно Върховният повелител Болкан. Сония го погледна и се облегна назад. Той се изправи. — Една малка промяна ще доведе до големи последствия. Предлагам да променим формулировката на закона, като изпуснем споменаването на хората с лоша репутация, тъй като е двусмислено и може да доведе до несправедливи интерпретации.

Оусън кимна.

— Благодаря ви! — после се обърна отново към залата. — Тъй като няма големи разногласия по проблема, приложимите варианти са четири: изцяло да премахнем закона, да го оставим без промяна, да го променим, като премахнем „хората с лоша репутация“, или да променим „да общуват с престъпници и хора с лоша репутация“ на „забрана за участие в престъпна дейност или облагодетелстване от нея“. Ако бъде прието предложението за промяна, ще гласуваме отново, кое от двете предложения да бъде прието. Създайте светлинните си кълба и се пригответе.

Сония извлече малко сила, създаде светлинно кълбо и го издигна във въздуха, където вече се носеха на останалите Висши магове. Стотици светлинни кълба се присъединиха към тях. Ефектът беше зашеметяващ.

— Онези от вас, които подкрепят предложението за премахване на закона, да оцветят кълбата си в синьо — нареди Оусън. — Които подкрепят правилото за промяна, да ги оцветят в зелено. Всички, които желаят запазването на статуквото, да променят светлините си в червено.

Ослепителната белота се промени в ярка смесица от цветове. Сония погледна кълбата с присвити очи. „Няма много червени. Сините са малко повече от червените. Но със сигурност зелените надвишават по брой останалите цветове“. Сърцето й се изпълни с надежда.

— Така. Сега онези, които предпочитат премахването на „хората с лоша репутация“ от формулировката на закона, да преместят кълбата си в предната част на залата, а онези, които предпочитат да бъде променено на „забрана за участие в престъпна дейност или облагодетелстване от нея“, да ги преместят в задната част.

Светлинните кълба полетяха в противоположни посоки. Настъпи продължителна пауза. Оусън гледаше нагоре и устните му помръдваха, докато броеше. След това той се обърна към Висшите магове.

— По колко преброихте?

— Седемдесет и пет отзад, шейсет и девет отпред — отвърна лорд Телано.

Сония затаи дъх. „Но това означава…“

Оусън кимна.

— Резултатът от моето преброяване съвпада с този на лорд Телано — той се обърна към залата. — Гласуването приключи. Ще променим закона така, че да забрани на магьосниците „да участват в престъпна дейност и да се облагодетелстват от нея“.

Вперила поглед в светлинните кълба, Сония гледаше как угасват малко по малко, докато накрая не остана само едно. Нейното. Тя го угаси и погледна към Регин. Лицето му показваше, че той се чувства по същия начин като нея. Изненадан. Озадачен. „Те избраха вариант, предложен в последния момент, който изцяло променя закона. Който едновременно го отслабва, но и стеснява фокуса му. Магьосниците и учениците повече няма да бъдат наказвани заради посещенията си в домовете за удоволствия, защото вече не им е забранено да общуват с престъпници. Но поне няма да могат да бъдат въвличани в престъпна дейност, какъвто бе и първоначалният замисъл на този закон“.

Регин я погледна и леко повдигна вежди. Тя помръдна рамене. Той извърна глава настрани и тя видя, че гледа Пендъл. Младият мъж се усмихваше и махаше на поддръжниците си.

„За него е все едно — помисли си Сония. — Той постигна по-добри резултати, отколкото се беше надявал. Но Регин ми изглежда разтревожен. Олеле! Не мога да повярвам, че всъщност очаквам с нетърпение да се срещна с него, за да разбера какво мисли за това“.

И през ум не и бе минавало, че някога ще се съветва и дори ще заговорничи с него.

„Сигурно това е цената, която се плаща за участие в политиката на Гилдията. Изведнъж се оказва, че трябва да работиш рамо до рамо със старите си врагове. Е, поне всичко е решено. Повече няма да ми се налага да говоря с Регин, освен ако не искам.“

Сония отново погледна към него. Той определено изглеждаше разтревожен. Тя въздъхна.

„Добре. От още един разговор няма да ме заболи.“

Стените на стаята бяха кръгли, като вътрешност на сфера.

„Също като Купола в Гилдията — помисли си Лоркин. — Да не сме си вече вкъщи?“

На пода, в най-ниската му точка, лежеше грамаден камък. Той имаше размерите на малко дете, свито на кълбо, но когато Лоркин протегна ръка към него, установи, че е достатъчно малък, за да се побере в шепата му. Когато стисна юмрук, камъкът бързо се сви и изчезна.