Според инструкциите трябваше да чакат до статуята. Когато Сери и Гол влязоха в градината, те видяха насред руините една каменна статуя, поставена върху пиедестал. Тя бе изсечена от черен камък, прорязан от сиви и бели жилки. Представляваше фигура на мъж с наметало, обърнат с лице на изток, но вперил поглед на север. Когато се приближи, Сери откри нещо познато в нея.

„Това трябва да е Акарин — сепна се той. — Обърнат към Гилдията, но гледащ към Сачака“. Той пристъпи напред и се вгледа в лицето. „Но не си прилича много“.

Гол изсумтя предупредително и Сери машинално насочи вниманието си към обграждащия го терен. Към тях вървеше някакъв мъж, следван на няколко крачки от друг.

„Това ли е Скелин? Определено е чужденец“. Ала мъжът не приличаше на нито една от познатите раси. Лицето му беше издължено и слабо, скулите и брадичката му бяха заострени и щръкнали. Неочаквано чувствената му уста беше твърде голяма за това лице. Но очите и косо разположените вежди изглеждаха точно на мястото си — почти красиви. Кожата му беше по-тъмна от характерния за Елийн и Сачака тен и имаше червеникав оттенък, за разлика от синьо-черните лонмарци. Косата му беше далеч по-тъмночервена от ярките глави на елийнците.

„Изглежда така, сякаш е паднал във варел с боя и все още не е успял да я измие докрай — помисли си развеселено Сери. — Бих казал, че е около двайсет и пет годишен“.

— Добре дошъл в дома ми, Сери от Северния квартал — каза мъжът без следа от чуждестранен акцент. — Аз съм Скелин. Скелин Крадеца или Скелин Гадния чужденец, в зависимост от това с кого разговаряш и колко е пиян.

Сери не беше съвсем сигурен как да отговори на това.

— Ти как предпочиташ да те наричам?

Усмивката на Скелин се разшири.

— Скелин ще свърши работа. Не си падам много по титлите — погледът му се прехвърли върху Гол.

— Телохранителят ми — обясни Сери.

Скелин кимна на Гол и отново се обърна към Сери.

— Може ли да разговаряме насаме?

— Разбира се — отвърна Сери. Той кимна на Гол, който се оттегли настрани. Спътникът на Скелин също се отдалечи.

Крадецът отиде до една от ниските стени и седна на един камък.

— Жалко, че Крадците в този град вече не се срещат и не работят заедно — каза Скелин. — Както едно време — той погледна към Сери. — Ти си познавал старите традиции и някога си следвал старите правила. Липсват ли ти?

Сери сви рамене.

— Нещата се променят непрекъснато. Човек губи нещо, а печели друго.

Скелин повдигна едната от елегантните си вежди.

— Печалбата надвишава ли загубата?

— При някои повече, отколкото при други. Аз не спечелих твърде от раздялата, но пък все още имам няколко договорки с някои от останалите Крадци.

— Радвам се да го чуя. Смяташ ли, че ние двамата можем да се споразумеем?

— Подобна възможност винаги съществува — усмихна се Сери. — Зависи от условията.

Скелин кимна.

— Разбира се — той се поколеба и лицето му придоби сериозно изражение. — Бих искал да ти предложа две неща. Първото вече го предложих на няколко други Крадци и те приеха.

Сери усети прилив на интерес. „Всичките? Но пък той не каза колко са тези няколко.“

— Чувал ли си за Ловеца на Крадци? — попита Скелин.

— Че кой не е?

— Според мен той наистина съществува.

— Един-единствен човек е убил всички Крадци? — Сери повдигна вежда, без да крие недоверчивостта си.

— Да — отвърна твърдо Скелин, издържайки на погледа му. — Ако поразпиташ наоколо — имам предвид хората, които са видели нещо — ще разбереш, че убийствата си приличат.

„Трябва да накарам Гол пак да попрегледа наоколо“ — помисли си Сери. Изведнъж му хрумна нещо. „Дано Скелин не мисли, че след като съм помогнал на Върховния повелител Акарин да намери сачаканските шпиони по време на ичанското нашествие, значи мога да намеря и този Ловец на Крадци. Шпионите се намираха лесно, стига човек да знае какво търси. Ловецът на Крадци е нещо друго“.

— И така… какво смяташ да правиш с него?

— Искам съгласието ти да ми казваш всичко, което чуеш за Ловеца на Крадци. Наясно съм, че мнозина от Крадците не общуват помежду си, затова предлагам да служа като приемник на информацията за Ловеца. Може би ако всички работим заедно, ще успея да ни отърва от този тип. Или поне ще мога да ви предупреждавам навреме, ако някой предстои да бъде нападнат.

Сери се усмихна.

— Последните ти думи не прозвучаха особено оптимистично.

Скелин сви рамене.

— Да, винаги съществува възможността някой Крадец да си замълчи за предупреждението, ако знае, че Ловецът на Крадци се кани да премахне негов съперник. Но не забравяй, че всеки премахнат Крадец намалява източниците ни на информация, които биха могли да ни помогнат да се отървем от Ловеца и да гарантираме собствената ни безопасност.

— Заместниците се появяват достатъчно бързо.

Скелин се намръщи.

— А те може да не знаят толкова, колкото предшествениците им.

— Не се притеснявай! — Сери поклати глава. — Точно сега няма човек, когото да мразя до такава степен, че да му причиня това.

Мъжът се усмихна.

— Значи се договорихме?

Сери се замисли. Макар да не му допадаше работата, с която се занимаваше Скелин, би било глупаво да отхвърли подобно предложение. Единствената информация, която искаше човекът, бе свързана с Ловеца на Крадци и нищо друго. Освен това тук нямаше нищо задължаващо — ако Сери не можеше да предаде информацията, за да не застраши собствените си дела, никой нямаше да каже, че е нарушил обещанието си.

— Да — отвърна той. — Договорихме се.

— Сключихме едното споразумение — каза Скелин с широка усмивка. — Сега да видим дали ще мога да удвоя това постижение — той потри ръце. — Сигурно знаеш каква е основната стока, която внасям и търгувам.

Без да се старае да прикрива отвращението си. Сери кимна.

— Роет. Или рот, както го наричан някои. Не ме вълнува. Пък и чувам, че си сложил изцяло ръце върху него.

Скелин кимна.

— Така е. Когато Фарин умря, той ми завеща ограничена територия. Трябваше да се наложа, да затегна контрола. Опитах да търгувам с няколко неща. Доставката на роет бе нова и неизпробвана. Изненадах се колко бързо свикнаха с него киралийците. Оказа се много печеливш и то не само за мен. Домовете си докараха доста добри доходи от наемите за казанджиите — Скелин се поколеба. — Ти също можеш да печелиш от това малко производство, Сери от Северния квартал.

— Наричай ме просто Сери — крадецът наложи сериозно изражение на лицето си. — Поласкан съм, но хората, които живеят в Северният квартал, са твърде бедни, за да си позволят да плащат за роет. Той е само за богатите.

— Но благодарение на теб Северният квартал процъфтява, а с увеличаването на производството му роетът става все по-евтин.

Сери успя да прикрие циничната си усмивка, породена от лаекателството.

— Не съвсем. Ако бъде вкаран прибързано, просто няма да бъде приет добре! „А ако успея да се намеся, никакъв роет няма да влезе в квартала“. Той беше виждал влиянието му върху мъжете и жените, изпаднали в екстаз след приемането му — те забравяха да ядат и да пият или да хранят децата си, а само бързаха да им дават доза от наркотика, за да сложат край на оплакванията им. „Но не съм чак толкова глупав да мисля, че мога завинаги да го държа далеч оттук. Ако не започна аз да го разпространявам, някой друг ще се заеме. А аз трябва да намеря начин да го направя, без да причинявам твърде много вреди“.

— Един ден ще настъпи моментът да вкараме роета в Северния квартал — каза Сери. — И когато му дойде времето, аз ще знам към кого да се обърна.

— Не чакай твърде много, Сери — предупреди го Скелин. — Роетът е популярен, защото е нов и моден, но накрая ще стане като с бола — просто поредният градски порок, който всеки може да си отглежда и приготвя. Надявам се, че дотогава ще успея да науча някой занаят, за да се издържам — той замълча и погледна встрани. — Някой от старите, почтени занаяти на Крадците. Дори може да се хвана с нещо законно.